Учителката влиза в клас и гледа — цялата дъска изписана с мръсни глупости.
Тя веднага:

Учителката влиза в клас и казва:

Вдига ръка Драганчо:

Вдига ръка Петърчо:

Тогава се надига Иванчо и тържествено обявява:

Учителката се стъписва:

Иванчо въздъхва сериозно:

„Вземи си Мезим… може би това тъпкано изядено ще спре да бъде толкова ужасно „нагоре“!“

Учителката възложила на децата домашно: съчинение, в което всяка дума започва с буквата „з“ — например „Здравей, Захари!“, казала тя.
На другия ден започнала да ги изпитва. Вдигнала Захаринка:

Здравко се изчервил, но отвърнал:

Учителката кимнала, но точно тогава Иванчо неудържимо вдигнал ръка:

Иванчо гордо:

Учителката дава задача да се напише изречение с думата „сол“. Малкият Иванчо пише:
„Ям супа с хляб.“

Учителката дава на Иванчо за наказание: 100 пъти да препише у дома:
„Повече няма да говоря на учителя на „ти“!“
На другия ден учителката гледа тетрадката и вижда, че Иванчо не е написал 100, а 150 пъти.

Иванчо:

Учителката дава на Иванчо наказание: да напише 100 пъти у дома:
„Повече никога няма да отговарям на учителката си на „ти“!“
На другия ден тя отваря тетрадката и гледа — Иванчо го е написал не 100, а 150 пъти.

А Иванчо:

Учителката дава на децата домашно по съчинение: „Какво щях да направя, ако бях началник“. Всички започват веднага, а Иванчо още си седи и гледа в тавана.

Учителката дава на децата домашно: „Съчинение: Какво щях да правя, ако бях директор“. Всички веднага започват да пишат, само Иванчо стои и гледа в една точка.

Учителката задала въпрос в час:

Иванчо вдигнал ръка и казал:

Учителката звъни на бащата на Иванчо:

Учителката изпитва Иванчо по биология на тема „Влечуги“:

Учителката се намръщва:

На другия ден Иванчо пристига сам. Учителката пита:

Учителката:

Учителката изпитва Петърчо:

Учителката изпитва децата в класа. Ядосана е:

Учителката изпитвала Иванчо:

Иванчо отговорил:

Учителката казала на децата:

На следващия ден всички вдигнали ръце. Учителката казала:

Райна започнала:

Марийка започнала:

Иванчо започнал със широко отворени очи:

И мама, без да мигне, отвърна:

Учителката казала на децата:

На следващия ден всички вдигнали ръце. Учителката:

Иванка:

Марийка:

Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая го пускат:

Иванчо:

Учителката казала на децата:

На следващия ден всички вдигнали ръце.
Учителката:

Иванка:

Марийка:

Учителката:

Иванчо, целият в нетърпение, вдига ръка:

Иванчо:

Учителката казва на учениците да измислят по едно изречение в рима. Първа вдига ръка Марийка:

Вдига ръка Иванчо. Учителката едва-едва го изчаква да говори, като се притеснява:

Учителката пребледнява.

Учителката си поема дъх, сякаш току-що е преживяла земетресение, и пита:

Учителката към Иванчо:

Иванчо:

Учителката на Иванчо го пита: