Вицове за Иванчо

Иванчо

Учител по музика към Иванчо:

Предупреждавам те, че ако продължаваш да се държиш така, ще кажа на родителите ти, че имаш талант… и ще те включат в общината да свириш на празници!

Иванчо

Учител по музика към Иванчо:

Предупреждавам те, че ако не се държиш както трябва, ще кажа на родителите ти, че имаш талант…

Иванчо:

Добре де, кажете им по-скоро — поне да знаят за какво да ме контролират!

Иванчо

Учител попитал класа:

Деца, кажете ми: какво най-много събужда интереса на един човек?

От първия чин се обадил Иванчо:

Учителю, мъжe… които четат коментари.

Учителят се стреснал:

Иванчо! Веднага при мен с родителя ти утре.

На другия ден учителят влезнал и видял Иванчо да седи самичък на най-задния ред, а баща му го нямало.
Учителят попитал:

Къде е баща ти и защо си на последния чин?

Иванчо отговорил:

Баща ми каза, че щом вие не се развълнувате като четете коментари, аз трябва да стоя далеч от вас… да не се заразя.

Иванчо

Учителка говори с родителите на Иванчо:

Вашето дете е като пролетните цветя.

О, благодаря Ви!

Цъфнало е… ученето му започва да става!

Иванчо

Учителка пита децата в училище какво искат да станат като пораснат, а после се обръща към Иванчо:

Иванчо, ти какво искаш да станеш като пораснеш?

Президент на Съединените щати!

А ти, Марийке?

Марийке се усмихва:

Аз? Аз ще съм първата дама!

Иванчо веднага добавя:

Ама тя не е първа… тя е само последната, дето подписва в Белия дом!

Иванчо

Учителка пита ученик:

Иване, знаеш ли нещо за Петър, защо не е на училище?

Да, госпожо. Има нещо като „умствен грип“.

Какво? Умствен грип ли?

Ами да… навсякъде го срещам все с отворена тетрадка, ама нищо не е „влязло“ вътре.

Иванчо

Учителка решава да развие у децата въображението и ги пита:

Деца, какво е това: дълго, зелено и боде?

Трева! — казват някои.

Правилно! А може да бъде и таралеж! Добре, следващ въпрос: какво е това — бяло, пада от небето и прави всичко хлъзгаво?

Сняг! — викат децата.

Отлично! Но може да бъде и… перушина, ако е паднала от самолет. Иванчо от последния чин, защо си се усмихнал?

Нищо, госпожо… само ми хрумна нещо.

Кажи де, пробвай!

Какво е това: сутрин е твърдо и в ботуш, а вечер е меко и в леген?

Учителката пребледнява, приближава се и издърпва Иванчо за ухото.
Иванчо се почесва и доволен:

Правилно! Но може да бъде и чорап… който си е намерил собственика в главата.

Иванчо

Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене.

Деца, какво е това: дълго и тънко, и се носи във въздуха?

Децата: – Парашут!

Браво! Само че може да бъде и… цигара. Какво е това: голямо и оранжево в кухнята?

Децата: – Тавa с баница!

Точно! Обаче може да бъде и купа с моркови.

Иванчо /от последния чин/: – Или купчина… гювеч.
Учителката: – Иванчо, ти пак ли само глупости говориш?!
Иванчо: – Госпожо, може ли един въпрос?

Може!

Какво е това: като влезе е студено, шумно и направо „хърка“, а като излезе — топло, тихо и се простира като… плат?

Учителката, ядосана, тръгва към него и му издърпва ухото.
Иванчо /разтривайки ухото/: – Правилно… Но може да бъде и чорап!

Иванчо

Учителка се опитва да развие у децата фантазията и умението да мислят нестандартно.

Деца, кажете ми: какво е това — мокро на двора?

Куче! — викат някои.

Гъба! — казва друг.

Правилно, може и куче… но може да е и кофа, пълна с вода. Ето: какво е това — черно в небето?

Дим! —

Облак! —

Гъделичкаме се с отговори… Правилно! Обаче може да е и печена пица, само че много разглезена.

Иванчо, от последния чин:

Госпожо, може ли аз да задам един въпрос?

Може.

Какво е това: пада от високо и винаги се приземява… но никога не се вдига обратно?

Учителката, вече напрегната:

Иванчо, стига глупости!

Той се навежда, още по-сериозен:

Е… какво е?

Учителката хваща тетрадката му и я размахва:

Стига, ще те накажа!

Иванчо се усмихва и казва:

Правилно, госпожо! Първо е наказание… но после става и… хартиено самолетище!

Иванчо

Учителка се оплаква на бащата на Иванчо:

Вашият син ме нарече „мадам“.

Бащата се обръща към Иванчо:

Слушай бе, шамаросан. Учителката учи ли те? УЧИ ТЕ! Показва ли ти как се пише? ПОКАЗВА ТИ! Нали си казваш „извинете, госпожо“? Е, тогава защо по дяволите ти влиза в главата да коментираш какво прави в свободното си време — все едно има служебен отпуск да ти угоди!

Иванчо

Учителка:

Ученици, днес ще говорим за Турция. С какво е известна тази страна?

Всички мълчат.

Добре де, някой да ми каже кое е най-популярното нещо, което е “внесено” от Турция? Мислете — родителите ви го слагат във въздуха всеки ден.

Пак тишина. Само Иванчо плахо вдига ръка:

Това е… димът от комина, госпожо!

Иванчо

Учителката в детската градина рекла на децата:

Деца, днес ще ви разкажа как е бил създаден първият човек.

Петърчо веднага вдигнал ръка:

Госпожо, може ли вместо това да ни разкажете как е бил създаден третият човек? Ние вече сме чули първия — ама третия кой го измисли?

Иванчо

Учителката в училище попитала класа: „Какво работят родителите ви?“
На Петя татко й бил шофьор, на Гошко майка му — лекар, а Иванчо вдигнал ръка и казал:

А моят баща работи в стриптийз клуб… но по електроника.

Учителката пребледняла, взела си бележки и привечер отишла на гости при Иванчовите.
Звъни, отваря вратата… бащата — дребен, плешив, с огромни очила. Апартаментът — кабели навсякъде, платки по рафтовете, микрочипове като сувенири.
Учителката притеснено попитала:

Иванчо каза, че работите в стриптийз клуб… електроника ли е това?

Бащата се усмихнал и отвърнал:

А Вие мислите ли, че първолакът ще разбере, че всъщност съм специалист по разпознаване на музикални честоти и обработка на сигнали… с усилватели и филтри, на микрони ниво?

Иванчо

Учителката вдига Георги и му казва:

Георги, кажи ми две наречия.

Георги:

Къде, сега?

Иванчо

Учителката вдига Иванчо и казва:

Иванчо, разкажи какво време има през пролетта.

Иванчо започва:

Пролетта е чудна — топи се снегът, капе от покривите, слънцето пече, птичките пеят… и всички се пързалят на калта…

Учителката веднага:

Иванчо, не така! Това не е много удачно да го казваш така!

Иванчо:

Знам, не е удачно… ама си е така — нали все едно хлъзга, само че вече е кал!

Иванчо

Учителката вдига Митко да го изпитва и пита:

Колко е пет по пет?

Двайсет и пет — отговаря Митко, без да мигне.

Учителката веднага отива при него, хваща го за раменете и го раздрусва:

Спри, бе! Кажи кой си ти и къде си скрил истинския Митко?

Иванчо

Учителката вдига Петърчо и му казва:

Петърчо, кажи ми две наречия.

Петърчо:

Единото е „тук“… а другото е „не знам“!

Иванчо

Учителката вика бащата на Иванчо и му казва:

Господине, вашият син трета седмица ме кани на сладолед.

Правилно сте направили, че чак сега сте го спрели!

Иванчо

Учителката влезнала в клас и казала:

Ученици, днес ще проверя знанията ви. Какво е факт и какво е парадокс?

Иванчо вдигнал ръка:

Факт е, госпожо, че когато човек влезе в час, започва да слуша… а парадокс е, че после пак казва „нищо не съм разбрал“, сякаш аудиото му е развалено.

Учителката го изгледала:

Марш навън! Само глупости ръсиш!

Иванчо излязъл в коридора, където се сблъскал с директора.

Иване, пак ли? — попитал директорът.

Ами, г-н Директор, учителката пита факт и парадокс, аз отговорих… и тя ме изгони — рекъл Иванчо.

Директорът въздъхнал:

Хайде, да видим. Кажи ми: какво е факт и какво е парадокс?

Факт е, че учебникът винаги е дебел — рекъл Иванчо, — а парадоксът е, че като го отвориш, все едно е празен… поне за човека, който не е учил.

Директорът се засмял и решил да го „изпробва“ пред учителката, че да не си играе да гони ученици.

Иване, влез вътре и ти ще кажеш пред госпожата. Само без да се излагаш.

Влезли, директорът се обърнал към учителката:

Госпожо, Иване знае. Питайте го и ще се уверите!

Добре — казала тя. — Но искам хубав пример. Факт и парадокс.

Иванчо се замислил и казал:

Фактът, госпожо, е че човечеството е измислило обувки, за да не стъпва по боклук.

А парадоксът — продължил той — е, че пак намира начин… да настъпи точно в него… и после да мери „кой е виновен“.

Иванчо

Учителката влиза в клас и вижда, че цялата дъска е надраскана с какви ли не глупости. Тя моментално:

Иванчо, ти ли го направи?

Не, госпожо. Когато го пишеха, аз бях зает.

И с какво беше зает?

Диктувах.