Гледай ти, колко си пораснала и колко хубава си станала! На кого си се метнала?
Казват, че на баща ми.
Е, като те гледам такава хубавица, направо ми се иска и аз да се метна на баща ти!
Иванчо
Става тъмно. Бащата се провиква от балкона:
Мишо, мислиш ли вече да се прибираш?
Мисля, тате! — отвръща Мишо.
Е, добре де… и?
И… тате, дай ми още час, че последния път така и не стигнах до важната част от играта!
Иванчо
Събудил се малкият Пешо посред нощ, за да ходи до тоалетната. Минал през спалнята на родителите и видял майка си да си „играе“ с баща му по най-странния начин. Пешо шепнешком:
Мамо… какво правиш на тате?
Майка му, без да се притеснява:
Изкуствено дишане, сине.
Пешо замислено:
Аха… и от кога тате е почнал да диша през… уста, а не през гърло?
Иванчо
Съдията пита малкия Иванчо при развод:
Кажи, при кого искаш да живееш — при мама или при татко?
Ама и двамата ме наказват, ако направя беля…
Е, тогава къде искаш?
В мюфтийството! Там като сгрешиш не ти викат ни мама, ни татко… а ти само ти казват: „Добре, ама пак няма да стане така!“
Иванчо
Тате, откъде се появяват малките мравки?
Ами виж сега, Иванчо…
Само не ми разказвай за пчелите — пчела не може да вдигне мравка!
Иванчо
Таткото на Иванчо го пита:
Иванчо, обичаш ли майка си?
Да, тате!
Ами тогава защо си изял всичко от хладилника?
Защото я обичам… и не исках да ѝ остане нищо за довечера!
Иванчо
Тича малката Мими при баща си:
Тате! Тате! Дядо ме удари!
Бащата, без да вдига поглед от вестника:
Като си толкова разсеяна, колко пъти ти казах да не си пъхаш пръста в контактния бутон, докато гледаш мачовете?
Иванчо
Урок в училище. Учителката разказва за животните и сезоните:
Зима е. Снегът е натрупал навсякъде. На кой сега му е най-трудно да се измъква тихомълком?
На лисиците! — вдигнал ръка Иванчо.
Иванчо
Урок в час по абстрактно мислене. Учителката пита:
Деца, какво е това, дето го намираш до пътя и е сиво?
Петърчо:
Камък!
Правилно… може и да е и нещо по-непретенциозно до пътя. Какво е това, кафяво на полето?
Гошко:
Топка пръст!
Правилно… може и да е животно. Какво е това, което като го видиш, веднага се досещаш, че си „направил бъркотия“?
Иванчо вдига ръка:
Госпожо, аз искам да задам уточнение по абстрактно мислене: какво е това, което влиза — здраво е, хрупкаво е и е със форма, а като излезе — става лепкаво, разтегливо и всеки път е по-дълго, отколкото си мислиш?
Учителката пребледнява, хваща го за ухото и го бута към вратата:
Стига толкова фантазия!
А Иванчо, докато се измъква:
Правилно мислите, госпожо… но има и втори отговор: дъвка!
Иванчо
Урок по анатомия. Иванчо пита учителката:
Госпожо, каква е разликата между мъжете и жените?
Ами… как да ти кажа… Какъв е номерът на обувките на баща ти?
42.
А на майка ти?
36.
Ето това е — разликата е между краката.
Иванчо
Урок по биология, учителката пита Иванчо:
По какво се различават кравата и бикът?
Бикът се смее, когато го… гледат през телескопа — и понеже е „висок“ човек!
Иванчо
Урок по биология, учителката пита:
Деца, кой е най-важният орган на човека?
Борисчо пръв вдига ръка…
Пак ли глупост ще кажеш, Борисчо?
Не, госпожо. За мен очите са най-важният орган!
Правилно, Борисо. Очите са много важни!
Разбира се, че са важни! Как иначе щяхме да виждаме къде си криете домашните тетрадки?
Иванчо
Урок по биология. Иванчо все се върти и не слуша. Учителката го гледа и казва:
Иванчо, дръж си очите в тетрадката, иначе така и няма да разбереш нищо за маймуните… че поне тях понякога ги наблюдават на спокойствие!
Иванчо
Урок по вероучение. Учителката казва:
Имайте предвид, деца: тези, които имат оценки “отличен” и “много добър”, ще отидат в Рая, а тези с “добър”, “слаб” и “слаб(2)” — в Ада!
Петърчо от последния чин:
Ама госпожо… като ни свърши срокът, живи хора няма ли да ни пуснат поне да си вземем обратно домашните?
Иванчо
Урок по география:
И така, ученици… кой ще каже къде се намира Бяло море?
До бреговете на… Русия, госпожо!
А защо според вас е кръстено така?
Иванчо:
Ами че там водата е толкова “бяла”, госпожо… като се започне пътят, никой не вижда нищо — само сняг и хората си викат: „Бяло е!“
Иванчо
Урок по граматика. В класa има и инспектор, и госпожата е като на тръни — притеснява се Иванчо пак да не изкара някоя тъпотия.
Кажете, деца, дума с буквичката **М**!
Всички вдигат ръце, а Иванчо — чак подскача.
**Мече**, госпожо! — казва Марийка.
Правилно! А сега с **С**!
Пак гора от ръце. Иванчо пак подскача на място, все едно е на батерии.
**Слон**, госпожо! — казва Петърчо.
Точно така, Петърчо! А с буквичката **Т**?
Госпожата си мисли: „Ето сега ще е нещо нормално…“
Кажи ти, Иванчо! — изненадващо се чува гласът ѝ.
Иванчо се обръща с физиономия на човек, който току-що е открил нещо страшно:
**Това…** — мучи той. — **Тихо…**
Какво „тихо“? — наежва се инспекторът.
Не „тихо“, господине… **Аз искам да отида до тоалетната!**
Всички зяпват.
Понеже вие, госпожо, обявявате „МЕЦЕ“, „СЛОН“ и „ТЪР…“ разни такива думи…
Ама какви „тър…“? — пита госпожата.
**Твърде МНОГО „Ми…“, „Си…“ и „То…“ думи наред** — и аз… **се развали работата!**
Иванчо
Урок по зоология. Учителката към Иванчо:
Определи по яйцата каква птица е.
Не знам!
А това?
Не знам!
А това?
Ми… не знам!
Учителката нервно:
Много лошо! Слаб! Как е фамилията ти?
Иванчо без да му казват втори път, вади тетрадката, замисля се, после въздъхва:
Госпожо… определете по яйцата… фамилията си.
Иванчо
Урок по история. Учителката изпитва Марийка:
Марийке, кажи на класа как са създавали първите земеделски селища!
Ами… хората са започвали да се заселват, госпожо.
Добре, но как точно?
Като намерят удобно място… и си правят копка — със лопатата.
Иванчо
Урок по математика.
Иванчо, дай пример за четириъгълник.
Иванчо пише.
Сега докажи, че това е четириъгълник.
Иванчо добавя още няколко чертички.
Е, какво доказваш?
Честна пионерска! Кълна се в майка си и баща си, че ако не е четириъгълник, поне е най-правилният от всички на дъската!