Вицове за Иванчо

Иванчо

Психолог беседва с родители относно възпитанието на сина им:

Възпитавате го прекалено строго.

Защо?

Когато го питах как се казва, той ми отговори: „Млъкни, бе!“

Иванчо

Психолог към родители относно възпитанието на сина им:

Възпитавате го твърде либерално.

Защо?

Ами когато го попитах как се казва, той отговори: „Иванчо, ама може и да ме пускате да си говорим на воля.“

Иванчо

Първа брачна нощ. Галя гола в спалнята, байчо влиза, съблича се и ляга до нея — готов за първите брачни ласки:

Гали, ама ти нямаш белег! Така ли си се родила?

Не бе… излезе ми от реклама още преди седем години, ама нали нямаше кой да го махне.

Иванчо

Първи април. Гошко тича при баща си и крещи:

Тате! Тате! Някакъв непознат човек влезе при майка и — ами… прави й масаж!

Леле, недей така! Какво става?

Спокойно, шегувам се — Честит първи април! Не е непознат… пак е чичо Гошо, само дето е счупил термостата и вече “отпарява” всичко!

Иванчо

Първи април. Пешо тича при майка си и казва:

Мамо! Мамо! Влязъл е някакъв непознат човек при твоята приятелка, дето ни е на гости, и я… „поправя“!

Ох, ужас! Какво става?!

Шегувам се, мамо! Честит първи април! Не е непознат — техникът е… от вкъщи!

Иванчо

Първи учебен час. Учителката казва:

Деца, ако някой има въпрос, вдига ръка!

Иванчо веднага вдига ръка. Учителката:

Добре, Иванчо, какво има?

Иванчо:

Само да проверя дали микрофонът чува… защото кой знае, днес май ще се наложи да питам за домашните още в първия час.

Иванчо

Първи учебен час. Учителката:

Деца, моля ви, ако някой има какво да каже — вдига ръка.

Иванчо веднага вдига ръка. Учителката:

Кажи, Иванчо!

Само проверявам дали микрофонът бачка… че като стане контролно, да не останем без звук.

Иванчо

Първия учебен ден.
Госпожата:

Сега, деца, всеки ще разкаже какво най-добро е направил през лятото.

Марийка:

Аз спасих едно коте от дървото.

Криси:

А аз помогнах на една баба да си вземе лекарствата от аптеката.

Гошо:

А аз помогнах на баща ми да поправи градинската врата.

И така целият клас се изреди…
Накрая Иванчо става:

Еми, госпожо… аз спасих Марийка.

Госпожата:

Браво, Иванчо! И как точно я спасъ?

Иванчо:

Ами… катѝреше да се качи на онази въртележка сама… и аз ѝ казах: „Спокойно, ще ти помогна“… само че ѝ помогнах да ме настигне, че иначе нямаше как да се спре!

Иванчо

Първия учебен ден.
Госпожата:

Сега деца всеки ще разкаже какво хубаво е направил през лятото.

Марийка:

Аз спасих едно коте от дървото.

Криси:

Аз помогнах на една баба да пресече улицата.

Гошо:

Аз помогнах на баща си да оправи колелото.

И целият клас се изреди…
Накрая Иванчо става:

Еми, госпожо, аз направих най-страхотното добро… спасих Марийка от… скуката!

Госпожата:

Как така?

Иванчо:

Ами виках ѝ: „Дай да играем!“ — и тя се съгласи.

Иванчо

Първият учебен ден след ваканцията. Учителят влиза и оглежда класа:

Добре дошли, деца! Всички сте празнично настроени — чудесно! Момичетата, като момичета, с роклички и панделки… момчетата — с нормални прически… Само ти, Иванчо, защо си с китки и малко „женско“ украшение?

Аз съм Иван… ка, г-н учител!

Я да видим… какво значи „Иван-ка“?

Учителят го хвана леко за ръката, размахал го насам-натам и се усмихнал:

Ама то това не е украшение… това е бантик!

Е, да, г-н учител… и аз съм… банан! В училище ми казвате „Иванчо“, ама на ваканция си ми викате „Иван-ка“…

Иванчо

Първият учебен ден. Учителката пита Марийка:

Какво прави през ваканцията?

Нищо… Почти нищо. Важното е, че не съм правила нищо, което да може да се опише в съчинение.

Иванчо

Разговор в детската градина.
Иванчо:

Марийке, ти гореща мацка ли си?

Марийка:

Не знам… Но като стана от гърнето, всички казват: „Май е излязла от маймунарника… и мирише на баня!“

Иванчо

Разговор в детската градина.
Иванчо:

Мими, ти гореща ли си?

Мими:

Не знам… ама като си пусна обувките и ги сложа на земята, става хладно.

Иванчо

Разговор по мобилния:

Петьо, родителите ми ги няма до сряда! Хайде да дойдеш!

А у вас има ли Wi‑Fi?

Иванчо

Родителите на Марийчо си говорят:

Абе, мила, откакто почнахме да му даваме по пет лева за отлична, нашият почна само отличници да носи.

Е, нормално… сигурно си ги „подобряват“ с учителите.

Иванчо

Родителите питат сина си:

Иванчо, къде ти е тетрадката?

Марийка я взе. Каза, че с нея ще „възпитава“ родителите ми… и ще им пише двойки, докато се усетят!

Иванчо

Родителите пратили Иванчо да си учи уроците в стаята, а те самите се затворили в спалнята. Иванчо наднича през ключалката и възкликва:

И тези хора ми забраняват да си говоря по телефона!

Иванчо

Седи Иванчо и си мисли:

Тая Марийка цяла седмица се лекуваше да спре да пие… после пак — за да спре да пуши. А сега като разбра, че е бременна, пак почна отначало: не стига да изтрезнее, и без това да яде „за двама“! Какъв беше тоя живот, нейния?!

Иванчо

Седи Пешо в час и му е адски скучно. Започва да чука по вратата, все едно е някакъв главен герой, и точно тогава влиза директорът — с него красиво момиче.

Това е Нели, ще учи при вас — казва той.

Настаняват Нели до Пешо. Пешо онемява от щастие и шепне:

Нели, след часовете ела вкъщи… нашите са на работа, ще сме само двамата!

Пешо прибира, подрежда, чисти, наглася всичко — какво ли не си представя: свещи, хубава музика, нещо сладко… и в един момент му просветва:
„Само че… тя е много добра ученичка…“
Точно тогава се чука на вратата.
Пешо отваря и гледа — Нели, с ученическата униформа.

Защо си с униформа? — пита я той.

Ами… нали утре сме на училище…

Иванчо

Седят двама на пейка в парка. Тъмно, звезди, луна.
Тя:

Пешо, дай ми малко семки!

Той:

Няма да ти дам.

Тя:

Нали каза, че ще донесеш всичко за мен — и дори ще свалиш звезди от небето!

Той:

Да, ама звезди мога… семки — не съм сигурен дали се свалят без извънредна доставка!