Седят момче с момиче. Момчето:

Седят си Иванчо и Марийка на село на двора и гледат, как едно куче лае като лудо към вратата.
Марийка пита Иванчо:

Иванчо:

Марийка се замисля и казва:

Семейството на Иванчо имало две крави — бяла и черна, ама трябвало и бик, че да има разплод. Купили един огромен, много запомнящ се бик.
Един ден всички заминали и оставили Иванчо да ги наглежда. Като се върнали, бащата го попитал:

Иванчо свел очи:

Бащата се стъписал и веднага:

Минали дни, пак заминали, пак оставили Иванчо. Като се върнали, бащата отново:

Иванчо:

Иванчо:

Семейството на малкия Иванчо купило бик за разплод на двете крави — бяла и кафява. Оставили го да гледа и се върнали в къщата, че имало работа в големия град.
Като се върнали, попитали Иванчо:

Иванчо:

Бащата побеснял:

Пак заминали. Върнали се след време и пак питат:

Иванчо:

Бащата:

Иванчо:

Семейството на малкия Иванчо купило магаре за разплод на двете им овце — бяла и кафява. Оставили Иванчо да го гледа, а те заминали към големия град за малко.
Като се върнали, попитали Иванчо какво е видял.
Иванчо:

Баща му бесен:

Заминават пак към града.
Като се върнали след време, пак го питат:

Иванчо:

Баща му:

Иванчо:

Семейството на малкия Иванчо си купило бик за разплод на двете крави — едната бяла, другата черна. Оставили Иванчо да следи какво ще стане, а те заминали към големия град.
Като се върнали, го попитали:

Иванчо се замислил и рекъл:

Бащата побеснял:

Замълчали за малко и пак си тръгнали. Върнали се след време и пак го питали:

Иванчо гордо отвърнал:

Син казва на майка си:

Скъпи Дядо Коледа!
Много, много искам нов велосипед тази година.
Моля те, моля, МОЛЯ те, Дядо Коледа—дай ми велосипед!
Иванчо.
Иванчо, твоите молби са като счупен звънец: пищят, дразнят и никога не спират. При мен няма да мине.
Ще получиш… нов каскет.
Дядо Коледа.

Скъпи Дядо Коледа,
Понеже на 9-и март явно ти е все едно, че хората вече са изяли баницата и са си прибрали елхата, реших да ти напиша да няма недоразумения. Миналия месец ти пратих писмо: велосипед, ролкови кънки и футболен екип. И понеже съм отличник, ангелче и пример за морал (едновременно!), очаквах да ме огрее Коледната ти щедрост точно по часовник.
През цялата година се държах като светец: прибирах си стаята, делях си закуските, държах врата на лелята от втория етаж… даже помогнах на едно бабче да си намери бастуна, който паднал в канавката. И не остана добра постъпка, която да не съм направил — при това без да ми напомнят.
И за какво, по дяволите, ми донесе в последния момент само: една скучна точилка, една глупава цедка и чифт чорапи, които миришат така, сякаш са отгледани в чорапена фабрика за наказания?!
А на твоя “късметлия” съсед, онзи дъртия педал, че му даде цяла планина подаръци — направо чак се чудя как не се удави от тях, докато влизаше в блока.
Така че слушай внимателно: тази година няма да пробваш да надникнеш през прозореца ми. Ако пак се опиташ, ще започна да ти хвърлям камъни по смешните елени — да ти ги разкарат поотделно и да ти се наложи да чистиш Северния полюс с метла, пеша, сам, смръдлив търговец на мечти!
И всичко това е, защото… НЯМАМ ПРОКЛЕТИЯ ВЕЛОСИПЕД!
Отивам да ставам лош, дебел и миризлив точно колкото ти заслужаваш, Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!!!!!

Слага Иванчо статус във ФБ:

Момче коментира:

След дискотека Марийка харесала Иванчо и го води към вкъщи. Нямало ги от града – цели два дни при баба.
Влизат в коридора и Марийка направо:

Иванчо в този момент му се прищяло ужасно. Няма къде — тоалетната и банята били общи. Зор! Отваря вратата на банята — а вътре… едно огромно куче спи на чилимчето, все едно пази всичко.
Иванчо слиза на колене и се чуди как да се спаси. Връща се, стиска зъби и си мисли:
„Като дойде Марийка, ще каже: ‘Това животинчето е направило беля…’“
Сяда в кухнята и чака. След малко Марийка излиза, гледа го и пита:

Иванчо:

Марийка го гушка и се смее:

След дискотека Марийка харесала Иванчо и го води у тях. Тях ги няма в града и къщата е съвсем свободна. Влизат в коридора и Марийка още щом го пуска:

Ама в този момент на Иванчо му се прииска да ходи до тоалетната ужасно. Обаче изобщо няма къде — банята и тоалетната били общи с хола, че даже и самата тоалетна била точно до вратата.
Иванчо, паника до край, отваря вратата на хола… и там на дивана лежи огромен папагал. Стои като закован, гледа го свирепо… а Иванчо— от стрес— едва успява да се измъкне и търси чисто място.
Като свършва, папагалът още си лежи, гледа го и си мисли: „Като дойде Марийка, ще каже, че папагалът го е направил…“
Сяда в кухнята и чака.
Марийка излиза, поглежда го и го пита:

Марийка се разсмя:

След дълги терзания, Иванчо се закани да „свери сметките“ с Марийка, но страшно се притесни как да ѝ го обясни — нали и без това всичко е достатъчно неудобно. Избра си удобно време: късна вечер, тъмно, в градинката, разходват се ръка за ръка, целуват се страстно… и когато дойде моментът, той внимателно разкопчава и показва какво има, като дори му идваше да обяснява с жестове.
Марийка се усмихва и казва:

След една зверска вечеря с гъста баница, учителката се обръща към Иванчо сутринта:

След малко Иванчо се връща с една паница айрян. Учителката отпива, обръща се и казва:

Иванчо:

Учителката грабва паницата и я удря в пода:

Иванчо веднага:

След като Иванчо се научи да смята, татко му възложи да раздели бисквитките поравно. Иванчо ги подели така: на татко — половината, на него — другата половина… а за всеки случай сложи и една допълнителна „за остатъка“.

След контролно по математика учителката казва на Иванчо:

Иванчо:

След края на онлайн обучението, всички ученици се събират в класната стая. Учителката пита:

Никои не отговарят. Всичко е тишина — докато Иванчо не вдига ръка.

След посещение в музея учителката пита:

След посещение на музея учителката пита учениците:

Иванчо вдига ръка.

Спор между Пламен и Неда.

И тогава Пламен ядосано си навлякъл шапката и казал:

В същия миг Неда се усмихнала и казала: