По време на часа на класния учителката обяснява на децата за Европа и Европейския съюз. Говорят и за “черния списък” и за това колко е важно да има контрол, но и надежда, че скоро ще отпаднат някои ограничения.
Учителката се обръща към класа:

Всички оживяват, а Иванчо вдига ръка:

Учителката го поглежда строго, но и с усмивка:

На другия ден учителката:

Иванчо се почесва по главата:

По имейла:
„Иванчо, ела тази вечер вкъщи. Татко е тук, но лежи на дивана, ужасно го боли гърбът. Разбра ли ме?“
„Марийке, не мога да дойда, защото и аз лежа вкъщи и ужасно ме боли гърбът — точно там, където баща ти се опита да ми стегне винта от леглото. Разбра ли ме?“

По природознание учителката казала: „Деца, нарисувайте света през очите на щурчето.“
Малко Иванчо вдигнал ръка и казал:

По час по зоология учителката пита:

Момчетата мълчат, а Иванчо вдига ръка:

Иванчо излезе, а учителката продължи:

Вратата се отваря леко и Иванчо казва от коридора:

По час по литература учителката се навежда над Петърчо:

Попитали малкия Иванчо какво ще стане като порасне.

Пред децата е министър-председателят… Разказва им за героичния живот на пожарникарите. Накрая се обръща към малчуганите:

Иванчо вдига ръка:

Министърът се изпотява, но точно тогава звънецът звънва — и всички деца се втурват навън.
След междучасието министърът пак пита:

Петърчо вдига ръка:

Преди Иванчо бъркал “съгласните” с “Стефанка”, ама щото писал на кирилица и му се струвало, че всичко е едно и също. Ама сега… кой ти е чувал за “съгласни”, като в тоя чат има само “съ-гласни” — и то като си маймункатаме сами, та после всички се правят на изненадани!

През първата учебна седмица учителката дава на учениците съчинение с тема „Как изкарах лятото“. Иванчо вдига ръка и казва:

Преподавателят по математика:

Преподавателят по нововъеденото християнско веручение:

Иванчо:

При тежко положение в България, Пенко взе та умря от глад. Явил се пред вратите на рая. Портата се отваря и сам Господ му казва:

И тъй като било по обед, Господ го пита:

Господ отваря една консерва с леща, двамата седнали на един камък и яли. Докато Пенко гледал надолу към ада, там едни пичове гръмогласно нагъват кюфтета, пият ракия, слушат музика и — с една дума — купон.
На другия ден на обед — пак консерва. Пенко пак гледа надолу: пак кюфтета, пак ракия, пак мацки, пак шум.
На третия ден вече не издържал и се обърнал към Господ:

Господ се замислил и рекъл:

Прибира се Иванчо вкъщи, влиза в кухнята и оттам по телефона си звъни на домашния. Марийка вдига. Иванчо шепне:

Излиза от кухнята и пита Марийка:

Прибира се Марийчо от училище по-рано. Влиза съвсем тихо, за да не го усетят, обаче минава покрай стаята на родителите си и чува… едни такива тихи въздишки, после едни нервни „ай“ и „ох“…
Рекъл си: „Няма как — да видя какво става.“
Наднигнал през ключалката и какво да види — в стаята са се нагласили като за спектакъл: пълен „перфектен план“, и отгоре на всичко някакви допълнителни музици и „екстра“ лакомства.
Марийчо се смълчава, поглежда още веднъж, и след малко се плесва по челото:

Прибира се Петьо у дома:

Прибира се бащата на Иванчо вечерта разочарован и се кара на майка му:

Прибира се майката на Иванчо и го заварва в хола пред телевизора. Пита го ядосано:

Иванчо с важен тон:

Приятели отиват на почивка и ще спят по бунгала, ама никой не иска да дели една стая с Иванчо — не за хъркане, а за “действаща си система”. Оказало се, че няма свободни други бунгала и решили да се редуват.
Първата вечер Петър влязъл при Иванчо.
На сутринта излязъл сънен, разчорлен и с вид “бягал съм”.

Втората нощ ред дошъл на Митко.
На сутринта и той — същата работа, само че още по-подпухнал.

Редували се Стефчо, Младен и Васко — всички сутрин със “счупени батерии”.
Накрая дошъл ред и на Димо.
Димо влязъл вечерта при Иванчо. На сутринта излязъл усмихнат, сресан, отпочинал — направо човек, който е преживял нещо хубаво.
Всички накуп:

Димо се замислил, потупал се по косата и:

Прогноза:

Професорът по математика в Университета казва:

От последната маса в залата се чува гласът на Иванчо: