Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Иванчо
Отива Иванчо в аптеката и пита:
Имате ли нещо против тревожност?
Какво те е тревожно, момченце?
Още нищо… само че току-що баща ми взе бележника и започна да търси забравените срокове.
Иванчо
Отива Иванчо на училище с изцапани ръце и надраскана вежда. Учителката загрижена го гледа и пита:
Иванчо, какво стана с теб?
Нищо… една котка ме налази в двора.
И те е драскала?
Не успя! Баба я гони цяла минута с метлата.
Иванчо
Отива Марийчо на училище с пребледняла и подута буза. Учителката го гледа и пита:
Марийчо, какво ти е на бузата?
Ааа нищо… Кацна ми една пчела.
И те ужили? — чуди се учителката.
Ама не… Пчелата си мислеше, че може. Само дето дядо я отхвърли с вестника и ме хвана на място.
Иванчо
Отива Пешо на училище и учителката го пита:
Къде беше вчера?
Ами, баба ми умря вчера.
Инфаркт ли?
Не… вчера у нас имаше наводнение.
И тя се удави?!
Не.
Преобърна ли се лодката и я взе водата?
Не. Като започна водата, баба ми скочи през прозореца.
А-а, значи се пребила?
Не. На двора бяха опънали брезент отдолу, като за цирк.
Тогава какво стана?
Брезентът подскочи и баба ми се върна обратно на прозореца.
Аха… значи после вече се удавила?
Не-е, пак скочи и пак отскочи обратно.
Пешо, стига толкова. Какво точно стана с баба ти?
Ами… накрая я застреляха. Просто всички се побъркаха от това подскачане и „плуване“ по прозорците.
Иванчо
Отива малкият Иванчо на училище на 1-ви септември и казва на малката Марийка:
А аз знам какво трябва да се прави, за да има ученици.
Марийка се усмихва и отвръща:
А пък аз знам какво трябва да се прави, за да ги няма.
Иванчо
Отива малкият Петьо на училище на 15-ти септември и казва на съседката си Мария:
Аз знам какво трябва да се прави, за да има домашни!
Мария въздъхва и отвръща:
А аз знам какво трябва да се прави, за да няма… и после да ги търсят по цялото училище.
Иванчо
Отишъл Иванчо в първи клас и още на първия урок заявява на учителката:
Г-жо Петрова, прекалено съм умен за първи клас! Преместете ме направо в пети!
Тя го води при директора и му казва молбата. Директорът:
Добре! Да го проверим. Иванчо, колко е 4 по 4?
16!
Точно! А колко е 7 по 3?
21!
Браво! Петрова, мисля че може да го местим в пети.
Учителката:
Нека видя и логиката му. Какво е това, което кравата има, а аз не?
Крака!
Учителката:
А това, което ти имаш в чантата, а аз не?
Директорът се облизва и даже не успява да се намеси, като Иванчо казва:
Цилиндърът!
Учителката:
Какъв цилиндър?
Търсите ме, нали? Аз съм си го сложил да го ползвам за „умни отговори“!
Правилно! — възкликва учителката. — Местим го в пети!
Директорът, все пак:
Петрова… аз мисля, че можем да го пратим направо в гимназията — защото на последните два въпроса си обърках сметката… чак аз.
Иванчо
Отишъл Иванчо на гости на Марийка да пишат домашни.
Правили каквото правили и решили да си поотпуснат в една от стаите. Започнали едно зверско гудкане и тъкмо когато им се разгорещили работите, влязла бабата на Марийка и изкрещяла:
Какво правите тука бе???
Ей, бабо, тествахме домашните… — отвърнала Марийка.
Ааа, добре… Аз си помислих, че гърмите.
Иванчо
Петокласникът Иванчо за осми път препрочиташе „Червената шапчица“, ама все не можеше да намери същата сцена — филмът на баща му бил в шкафа, а в книгата уж го нямало.
Иванчо
Петърчо пита Иванчо:
Защо се говори, че на Кольо колата му прави 200 км с 1 литър, а той уж беше много беден?
Иванчо отговаря:
Ами защото изкарва точно 1 ден… и като се развали, си купува нова—другото е все трошене, не каране!
Иванчо
Питат Иванчо:
Иванчо, виждал ли си някога летящи чинии?
Само когато мама и татко спорят кой ще плаща сметката за ток… тогава „хвърчат“ и чинии, и очи.
Иванчо
По време на жътва. Качила се Рени на една купа снопи и си почива. Отдолу обикаля Пешо и я моли:
Рени, слез при мен.
Да, да… ще сляза…
Хайде бе, Рени…
Няма да слизам!
Е какво толкова… няма да ти направя нищо!
Е щом няма да ми направиш нищо, защо да слизам тогава?!
Иванчо
По време на контролна по български език преподавателката, докато обикаляше между чиновете, се спря при Петър:
Петре, толкова бързо ли написа съчинението?
С помощта на ЛЕРА, госпожо! — отвърнал той.
След малко преподавателката пак се върнала:
А как така точно определи всички членове на изречението в задачата?
С помощта на ЛЕРА, госпожо — повторил Петър.
Преподавателката въздъхнала и избухнала:
Стига толкова подсказване! Лера, дай си тетрадката!
Иванчо
По време на контролно по математика учителят се заглежда и казва:
Май в класa се чуват някакви шушукания…
Тихо се обажда Петър:
И аз ги чувам, господине… ама не съм виновен — просто ми е навик… от контролни.
Иванчо
По време на концерт на Лили Иванова Иванчо пита баща си:
Тате, защо този чичко постоянно размахва такава тояга пред певицата?
Това не е тояга, Иванчо, а диригентска палка. И не я размахва да я плаши, а да я дирижира.
А защо тогава тя се прави, че се страхува, и пее още по-силно, все едно му бяга?
Иванчо
По време на концерта Иванчо пита баща си:
Тате, защо този чичко постоянно размахва тази лента пред певицата?
Не е лента, Иванчо, а метафорична светкавица. И не я размахва, а „пуска“ ритъма.
А защо тогава тя си държи ушите и вика: „По-тихо, че ще ми изчезне високото!“
Иванчо
По време на соца бащата на Иванчо станал член на БКП. Решил, че вече като „по-голям другар“ трябва да ходи само на висша култура и завел семейството на изложба.
Там имало какво ли не — пейзажи, натюрморти, портрети… По едно време всички се загледали пред картина на величествена гола жена — елегантна, изящна, с истински „социалистически“ размах на позата.
Иванчо, целият развълнуван, се провикнал:
О, другари! Каква красота! Това вече е направо… бомба!
Майка му мигом го плеснала по тила и строго прошепнала:
Я стига, калпазанин! Баща ти — комунист! А ти: „бомба“…
Иванчо
По време на соца в едно училище дошъл инспектор. Влязъл в час по математика при първокласници. След занятието казал на учителката:
Другарко, много добре сте подготвила нагледните материали. Само че имам една сериозна забележка: никъде не сте написали „Ролята на Партията любима“!
Учителката пребледняла:
Как така, другарю? Ние учим деца на събиране и изваждане! Какво общо има Партията?
Инспекторът с назидателен тон:
Няма значение. Нашите идеи трябва да проникнат навсякъде. Моля, вземете си бележка!
На другия ден пак дошъл проверяващият. Учителката посрещнала:
Мили деца, колко е две плюс три? Петьо?
Петьо отговорил с гордост:
Две плюс три е пет! И с Партията — напред!
Учителката продължила:
Добре. А колко е пет плюс два? Гошко?
Пет плюс два е седем! Със съветско темпо — право в целта!
Учителката се поусмихнала:
А сега най-лесното: колко е две плюс две? Иванчо?
Иванчо се замислил, после свел поглед и тихо казал:
Две плюс две е четири… ама може и пет, ако Партията така реши!
Иванчо
По време на учебния час учителката попитала:
Деца, кой знае какви „пари“ имат хората в различните държави? Петърчо, я ти кажи!
В Америка имат долари, госпожо!
Правилно! А знаете ли какви „пари“ имат французите? Марийке, я ти кажи!
Французите имат франкове, госпожо!
Точно така! А сега, я кажи ти, Иванчо, какви „пари“ имаме ние?
Ние нямаме… госпожо! Само домашни.
Иванчо
По време на час по биология учениците, въоръжени с микроскопи, се мъчат да открият строежа на клетката. Учителката ги кара:
Вземете с една пръчица намазка от вътрешната страна на бузата, намажете на предметното стъкло и гледайте внимателно!
Децата гледат, мърморят, учителката обяснява, че клетките не са способни на движение и затова всичко изглежда напълно статично — цитоплазма, ядро, всичко си стои мирно.
И тогава Ники казва:
Госпожо… моите клетки се движат!
Учителката веднага тръгва при него, наднича в окуляра и след миг възкликва:
Деца, бързо насам! Рядка находка — току-що имате шанс да наблюдавате как изглежда „движението“ на човек, който е пропуснал да си измие зъбите!