На Иванчо родителите му искали да си говорят по важни неща насаме и му рекли:
„Иванчо, иди на терасата и дръж се зает—изяж няколко филии.“
Той отишъл и след малко се провикнал:
„Мамо, мамо! Явно семейството на Марийка обсъжда нещо много сериозно—баща ѝ разнася диван, а после майка ѝ носи възглавници!“
Майката:
„Иване, откъде разбра, че точно така?“
Иванчо:
„Ами Марийка стои на терасата и си похапва филии… само че не спира да гледа нагоре, сякаш чака следващите мебели!“

На Иванчо родителите му често си лягаха късно и той всеки път недоумяваше от странните звуци, дето се чуваха в другата стая. Един ден се приближил при баща си и рекъл:

Баща му се стреснал, изкашлял се и отвърнал:

Вечерта пак почнали същите шумове. Иванчо не издържал, промъкнал се до вратата, надникнал през ключалката и по едно време викнал:

На Марийка й идва първата менструация, ама не знае какво става и пита учителката:

Тя се прибира до вкъщи, ама понеже си е забравила ключа, сяда на стълбището и чака някой да се прибере. Минава Иванчо и я гледа как се прави на много важна.

Иванчо се навежда, поглежда и казва:

На Пенка ще ѝ правят преглед, но тя се страхува и се дърпа:

На изпит по руски език. Учителката пита Иванчо:

На изпит по руски. Учителката пита Митко:

На малкия Иванчо дошъл съседът Петърчо на гости. Започнали да си играят двете деца. По едно време Петърчо надникнал под масата и извадил един стар термометър. Намерил го, размахал го като да е играчка и тръгнал да си го мушка в ухото.
Иванчо веднага:

На маскен бал в училище всички деца се маскирали както си му е редът — като чудовища, духове, котки и разни герои от приказките. Обаче Иванчо решил да е „оригинален“ и вместо костюм си сложил лютеница по лицето, а в устата — кисело мляко.
Когато учителката го попитала:

Иванчо се усмихнал широко, натиснал бузите си с две длани, размазал лютеницата още повече и с ентусиазъм изсипал киселото мляко върху учителката, като добавил с горд глас:

На морето:

На сватбата си Иванчо и Марийка си обещали: като направят сребърна сватба за 25 години, Иванчо да я “отпива” — да я уважава, да я гали и да я гушка, както си му е редът.
Минали 25 години — здраве, обич, смях — и на сребърната сватба Марийка си викнала:

Иванчо се умълча, почеса се и вика:

И започнал да я “отпива” едно след друго — ту по челцето, ту по бузката, ту по ръката… Марийка така се развеселила, че направо й станало щуро.
Обаче Иванчо издъхнал и отсечено:

На урок в начално училище на чина заедно с Пламенчо седи инспекторът. Учителката пише на дъската, но изпуска маркера. Навежда се и пита:

Пламенчо вдига ръка и казва:

Пламенчо разочарован се обръща към инспектора:

На урок в началното училище инспекторът седнал до чинa на Иванчо. Учителката пише на дъската, но изпуска маркера и се навежда да го вземе. Тогава пита:

Иванчо вдига ръка и отговаря:

Преди да излезе, Иванчо се обърнал към инспектора и му казал:

На урок в началното училище на чина с Иванчо седеше инспекторът. Учителката обясняваше нещо съвсем спокойно, но докато пишеше на дъската, изпусна една гумичка и се наведе да я вземе. Тогава се обърна към класа:

Иванчо вдига ръка:

Учителката побесня:

Иванчо, преди да излезе, се обърна към инспектора и тихичко му каза:

На урок в началното училище на чина с Иванчо седи инспекторът. Учителката пише на дъската, но изпуска гъбата и се навежда да я вземе. В същото време пита:

Иванчо вдига ръка и казва:

А Иванчо, преди да излезе, се обърнал към инспектора:

На урок по математика учителят пита Иванчо:

На урок по руски език учителката пита Иванчо:

На урока по физика Иванчо объркал мерните единици и вместо формула написал “почти”. Пъхнал си ръката в уреда — и циферблатът замръзнал. Занесъл уреда вкъщи и казал на баща си какво “е открил”. Баща му дал двайсет лева и го метнал с уреда в мазето. На сутринта Иванчо се събудил и под възглавницата намерил още сто и трийсет — от мама, защото уж “той само е мерил”.

Научил Иванчо, че всички възрастни си имат тайни и че най-лесното е да ги изнудваш—казваш само: „Аз знам всичко!“
Иванчо се прибира у дома и казва на майка си:

Майка му въздъхва и му дава 20 лева:

Иванчо се усмихнал и отишъл при баща си:

Баща му извадил 50 лева:

Иванчо решил, че номерът работи, и тръгнал към съседа.

Съседът се разплакал и извикал:

ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ДЯДО КОЛЕДА
Скъпи деца, писмата ви започнаха да пристигат. Само две забележки, че иначе ще ми се наложи да ги чета с термос и трепереща ръка.
Първо: тези, които са на латиница тип „prativno, kak si, 4oveche“, направо ги пращам в коша. Нямам време да превеждам езици, не съм преводач в „Бюро за зимни чудеса“. Второ: в българската азбука няма „6“. Пише се „Ш“. И да— главни букви, запетаи и точици не са орнаменти за украса, а правопис. Нека да ги ползваме, все пак пишем писмо, не пускаме фойерверки в чат.
И да уточня: обръщайте се към мен с уважение. „Дядо“, не „пращай ми подаръци, баба ти…“, не „оня дебелия в комина“, не „коледна буца“. Дядо Коледа съм, не герой от чат-поредицата ви.
А сега— по същество.
Писмото на Мартина: „Искам автомата на татко, че да се чувам на игри.“ Мартина, моето момиче, аз дарявам само играчки. Истински оръжия не давам, дори и да ми ги искате с най-сладкия коледен шльокавицен шрифт. Ако ще се стреля— да е по целта в стената на двора, не по човешки съдби. Само предупреждавам: сега имам специална система за филтри— всичко „мъжко за игра“ минава през папка „за библиотеката“, а там стои най-дълго.
Писмото на Иванчо пък… „Дядо, ти ли си, брат?“ Хубаво че се сети, но няма да те „братя“ обратно. Нали знаеш правилото:
Питане учтиво, желание конкретно, без пароли за канали и без „тайни“ линкове в приложението.
И понеже за възрастни ме намеси… да ти кажа: елфите ми шпионират по-усърдно от антивирусна. Ако има прикачен „възрастен мем“— директно го връщам на подателя с бележка „Това не е за коледно, това е за санитарен въздух“.
Смях ми направи и писмото на малкия: „Искам ваучер за стриптийз.“ Иванчо, ще ти дам ваучер— но за сладолед. Защото моите елфи не танцуват по сцени, а по графици: сутрин чистят снега, обяд мерят коледни чорапи, вечер… ремонтират доставките, че понякога шейната ми влиза в режим „аварийно прахосмукачка“ (много боклуци от комините).
И понеже писмото на родителите ми беше най-дълго, започвам с тях.
Скъпи майки и татковци, разбрах всичко: „Той се държи лошо“, „Тя е капризна“, „Няма да слуша, ако не му…“
Ама, моля ви— не се карайте с правилата. Ако поръчате на елфите „да донесат нещо, което да го оправи за една вечер“, аз няма как да го изпълня. Елфите са работилница, не магьосници. Моите дарове са за радост, не за възпитание с викове.
И за финал— за Снежанка.
Да, разбирам, че искате „да се върне“. Но тя е в Москва, при „Палавата Матрошка“, екзотична танцьорка. Там поне й дават костюм по мярка, не ми я бутате в торбата „Едно бързо прегръщане и айде“.
Сега: ако до средата на декември не е при мен, ще внеса промени в подаръчния списък… и обещавам, че ще стане по-спортно.
Пак казвам: време няма. Коледата не чака, тя си идва.
Хо-Хо-Хо и прочие.
Искрено ваш — ДЯДО КОЛЕДА.

Отива Борисчо на училище с превързана ръка. Учителката загрижено пита: