Марийка я нямало в града — десетина дни беше на гости на баба си. Като се върнала, Иванчо я посрещнал и попитал:
„Липсвах ли ти, скъпа? Мислеше ли за мен?“
Марийка се усмихнала и казала:
„Липсваше ми! Всяка вечер в лявата ръка държах твоята снимка от пътя, а с дясната… мислех за теб!“

Марийка, яко закъсана мацка, вдигна в крак гаджето-богаташ в едно бистро: скъп часовник, златен синджир, “последен модел” телефон, пълен портфейл с пари — направо като човек-оферта.
Още щом го прибра у дома, той се съблече и тъкмо да почват — изведнъж връхлита Иванчо!
Марийка избухва от ревност: в едната ръка тиган, в другата метла! Богаташът по гащи излита през терасата и скача долу.

И тогава гардът на егото ѝ:

Марийка:

Иванчо:

Марийка: Иванчо, в къщи има проблем… Майка е забременяла извънматочно и ще и го вадят през корема!
Иванчо: При нас положението е още по-зле — и моята майка е извънматочно забременяла… а тате каза, че ще му го извадят през ушите, за да „не се цапа кухнята“!

Миленчо към баба си:

Минава Марийка покрай ресторанта и кво вижда — вкарали един готвач в кухнята и той наляга яденето подред, но след всяко ястие му дават по една супичка. Яде си гозбите и си похапва, сипва супа и пак яде!!
Прибира се Марийка и купува три хляба и вика на Иванчо:

Иванчо я погледнал:

Млад учител прави тест на децата от 7 Б клас:

Млада и много начетена учителка влиза за първия си час в нов клас. След кратко запознанство и усмивки, отваря тетрадките и започва да обяснява урока на дъската. Тъкмо започва да пише, и отзад се чува отчетливо:

Учителката се обръща — нищо, всички седят мирно, само едно момче поглежда любопитно към дъската. Тя въздъхва, продължава и пак пише. Секунда по-късно — същият глас, пак отзад:

Обръща се пак рязко — тихо. Никой не мърда. След малко повторение:

Тогава учителката пребледнява от притеснение, излиза от час и отива при директорката:

Директорката въздъхва и казва с примирение:

Млада учителка по литература влезе в час и казва:

Учителката се усмихва:

Учителката доволна:

Тогава Иванчо от последния чин вдига ръка:

Учителката пребледнява:

Иванчо, излизайки, мърмори под носа си:

Младичка учителка по география помолила Иванчо да й покаже Рим на картата. Иванчо се стреснал толкова, че цялата вечер не мигнал — и накрая, през нощта, щастливата двойка избягала от часа по история и се втурнала към „Рим“, ама на живо: в аптеката за лекарства за разстоянията!

Момичетата от класа на Иванчо се уговорили: ако той каже нещо цинично, всички да излязат от стаята. Иванчо влиза, затваря вратата и от вратата извиква:

Момичетата мигом хукват към вратата.

Мутра и шефа му обядват в ресторант. Шефът:

На 1-ви юни, първокласникът Иванчо казва на Марийка:

На Иванчо б’ба му открива собствен вълшебен фризер. Вика: “Влизаш вътре с нещо, излиза ти нещо друго!” Взел и Иванчо с него.
Само че от единия край на фризера влиза какво-годе, а от другия край излиза сладолед. Иванчо гледа, вика:

На Иванчо и Марийка им се родило дете. Станало на 5 години, пък още си мълчи като шеф на опашка.
Отишли при доктор, прегледал го и казал:

След седмица детето казало „дядо“ и дядото направо паднал като отрязано.
Още седмица — „баба“. Бабата гушнала кукличката си и край.
Марийка същия ден излязла до магазина, Иванчо останал сам да гледа. Изведнъж детето се обадило:

Иванчо: „Айде стига!“ — изкъпал се, обръснал се, облякъл си най-хубавия костюм и се метнал на дивана в хола все едно вече е подписал оставка.
Връща се Марийка, гледа го, пребледняла, и избухва:

На Иванчо му дали за домашно да напише как се е появил на бял свят. И той питал майка си:

Иванчо попитал и баща си:

И накрая в съчинението си Иванчо написал:

На Иванчо му казва батко му, че ще “успокоява” малко момичето с една разходка и я качва в колата — и хоп, към гората. Иванчо на колелото след тях, дебне зад едно дърво и слуша разговорът:

На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и я води на същото място. Накланя се към нея с най-важния тон:

Иванчо се усмихва доволно:

На Иванчо му купили нова брадвичка. Решил да се похвали на Марийка и ѝ предложил да му „помага“ в градината. Излезли зад къщата при дърветата и, не щеш ли — завалял здрав дъжд.
Скрили се в една стара колиба и зачака̀ли да мине.

Спрял дъждът. Излезли, качили се и тръгнали към селото — Иванчо горд, Марийка още по-горда.
Като наближили, Иванчо спрял и казал:

На Иванчо му поставили задача да обясни думата „естествено“ в няколко изречения. Дали му безусловна шестица, защото написал:

На Иванчо подариха комплект „Чичо доктор“. От тогава котаракът започна да живее като в болница — винаги се оказва, че има „спешно за преглед“, „само още една процедура“ и „абсолютно неизлечимо“ мъркане.