Малкият Петър стои и хленчи:

Малкото Марчо минавал покрай спалнята на родителите, надникнал и си вика:

Малчо пише съчинение за своя баща:
„Моят татко е най-умният и най-сръчният! Той може да оправи всичко — и най-прогнилите вратички, и най-запъналите ключалки, и най-страшната „чуденка“ в къщата! Той може да направи чудеса!
Но най-често му се налага да намира изчезналото дистанционно, да чете инструкции на глас, да търси изгубената отвертка и да казва: „Ама кой го е счупил това?!““

Малчо се обръща към учителката:

Мама се кара на Иванчо:

Марийка казала на Иванчо:

А той:

Марийка казва на Иванчо:

Иванчо отвръща:

Марийка на баща си:

Марийка нещо се изложила и решила да моли Иванчо за прошка на колене.
А той, като не издържал, дръпнал цигарата… и казал: „Айде бе, Марийке, стига вече—давай да е за последно!“

Марийка пита Иванчо:

Марийка пита майка си:

Марийка пита учителя в час:

А учителят отговаря:

В този момент Иванчо става и възмутено казва на Марийка:

Марийка работи като копачка в едно ТКЗС. Един топъл слънчев ден, докато си кърти земята, покрай нея минал Иванчо. Спрял, огледал я от глава до пети и най-нахално рекъл:

Марийка се замислила: „10 лева за малко работа — що пък да не?“ — и си показала крачетата.
Иванчо, като видял, че лесно минава, подхванал пак:

Марийка пак си рекла: „20 лева… аз за две смени толкова вадя“ — и обърнала гръб.
Иванчо обаче не се свенил:

Марийка се поспряла, погледнала го и отсече:

Иванчо свършил, доволен, и си тръгнал.
След около пет минути началникът мина и я гледа строго:

Марийка свършва с готвенето и казва на Иванчо:

Марийка се връща от градинката, целичка зачервена и със сълзи на очи пита майка си:

Майка ѝ я прегръща и казва:

Марийка се кара на Иванчо:

Марийка се оплаква на майка си:

Майката:

Марийка се прибира в къщи, късно е, майка ѝ на вратата:

Изплашила се Марийка и рекла на майка си:

Марийка се хвали на майка си:

Марийка тръгнала на училище. На първия учебен ден класната попитала: