Малкият Иванчо отива на баня с баща си, подхлъзва се и пада, но в отчаянието се хваща за най-близкото, за да не стане беля — и познай какво се оказва на първо място. Обаче вместо да се успокои, започва да реве като сирена, цялата баня да се тресе.
Баща му, троснат и едновременно уплашен и ядосан, му казва:

Малкият Иванчо пита Марион в детските ясли:

Малкият Иванчо пита майка си сутринта:

Малкият Иванчо пита майка си:

Малкият Иванчо пита майка си:

Малкият Иванчо пита майка си:

Малкият Иванчо пита съседа, който е стоматолог:

Малкият Иванчо пита учителката:

Учителката се смее:

Иванчо се обръща към Марийка:

Малкият Иванчо пита учителката:

Учителката отговаря:

Иванчо се обръща към Марийка:

Малкият Иванчо плаче!

Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва:

Малкият Иванчо пристигнал в училище с малка плюшена овца. Учителят казал:

Иванчо:

Учителят:

Иванчо:

Малкият Иванчо се прибира в къщи и казва на майка си:

Майка му без да го пита му удря един шамар. Иванчо седи и плаче.
Прибира се баща му и пита:

Иванчо хлипа:

Иванчо:

Бащата се обръща към майката, удря я един шамар и казва:

Малкият Иванчо се промъква през нощта в спалнята на родителите си.

Малкият Иванчо се упражнява да свири на пиано и всеки път, когато пуска една и съща фалшива нота, котката започва да мяука настойчиво. В съседната стая бащата се бори с работата си на лаптопа, но звукът не го оставя на мира. Накрая след цели четиридесет минути той не издържа и извиква:

Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Баща му е в кухнята, но от време на време дочува отчаяни реплики от синчето:

Бащата скача, хваща Иванчо за ухото и го праща на наказание за час в стаята му. Като изтече часът, играта пак започва и Иванчо тържествено:

Тогава бащата въздъхва облекчено…

Малкият Иванчо си играе с влакчето в хола. Майка му е в кухнята, но през звънкия грохот от време на време дочува откъслечни реплики:

Майка му хуква, грабва го за ушето и го наказва: два часа с нос към стената, с вдигнати ръце като семафор.
Като изтича наказанието, Иванчо — вече като нов — пак подхваща играта. Поглежда “пътниците” и тържествено обявява:

Майката въздъхва доволно, отпуска рамене и си мисли: “Ех, превъзпита се.”
И тогава Иванчо, със същия деликатен тон продължава:

Малкият Иванчо:

Малкият Иванчо:
Мамо, ти не бях ли вкъщи вчера… пък татко доведе една леличка. Влязоха, отидоха в спалнята…
Мълчи, Иванчо — довечера като седнем на верандата, тогава ще разкажеш.
Вечерта на масата:
Кажи, Иванчо, какво стана вчера?
Ами… след обяд татко дойде с една леличка. Аз си лежах в детската стая и понеже мислеха, че спя, отидоха в спалнята. Съблякоха се и татко почна да й прави онова, дето чичо Гошо го прави на дядо — само че с ръчички, вместо с уста… И то по цялото време говореше:
„Тихо, тиха… важно е да НЕ те чуват децата!“

Малкият Миро се прибира от училище и казва:

Майката се разсърди, но и се замисли: