Вицове за Иванчо

Иванчо

Майката пита Иванчо:

Защо имаш двойка на диктовката?

Заради отсъствие.

Не си бил в час?!

Бях… но съседът по чин не беше.

Иванчо

Майката пита Иванчо:

Защо плачеш?

Сънувах, че учителката по математика ме изпитва и си казва „Много добре!“

Не плачи бе, това е само сън!

Плача точно за това… че в съня най-накрая ми е лесно, а в час — никога!

Иванчо

Майката:

Е, Иванчо, как се държеше баща ти с теб, докато бях в командировка?

Много добре, мамо. Всяка сутрин татко ме взимаше при тяхната печка, запалваше я, а аз си „помагах“ да нагорещяваме камъните.

О, Боже! Това сигурно е много опасно.

А, не, мамо. Аз се справях чудесно. Трудното беше само да се измъкна от торбата, в която ме бяха сложили да „загрявам“.

Иванчо

Майката:

В телефона ли си търсил “вкусна пица без тесто” и после си писал на приятелите “готово, имам безтестно”? Какво е това?

Иванчо:

Ъъъ… това е “Бузи Пица” на Стив… тест му!

Иванчо

Майката:

Иванчо, защо тази двойка по диктовка?

Не знам, мамо… Учителката диктува: „Всяка вечер татко ми се връща от работа тихо и кротко“, а аз написах: „Нашият татко не е такъв!“

Иванчо

Майката:

Е, Иванчо, как се държа баща ти с тебе, докато бях в командировка?

Иванчо:

Много добре, мамо. Всяка вечер татко ме слагаше в количката и ме возеше до пазара. После аз слизах и се прибирам пеша.

Майката:

О, Боже! Ама разстоянието е огромно!

Иванчо:

А, не се впечатлявай, мамо. Аз пеша си вървях спокойно. Трудното беше само да се измъкна от пликовете…

Иванчо

Майор Миланов бил на посещение в четвърти клас и децата трябвало да съставят изречение, в което всяка дума да започва с М — в негова чест.
Марийка: Момент. Мечти. Майор Миланов мами малките магьосници.
Петърчо: Мисир. Мрак. Майор Миланов мярка мислите ми в мрака.
Иванчо: Материк. Мандра. Майор Миланов мляска манджата на маранята.
Махараджата: Машала, майор Миланов, машала!

Иванчо

Малката Мариийка се прибира от училище и казва:

Мамо, днес Иванчо в междучасието ме прегърна така, че чак си забравих тетрадката!

Майката възмутена, но и учудена, пита:

И как стана това?

Не беше лесно… ама учителката ни караше да упражняваме „партньорски“ работа, та си подготвих план. Три съученички ми помогнаха да го задържим, докато свикна с прегръдката!

Иванчо

Малката Мариийка се прибира от училище и казва:

Мамо, днес Петърчо в междучасието ми хвана ръката и ми даде нещо като пръстен!

Майката, възмутена, но и леко учудена пита:

И как така?

Не беше лесно — но седем съученички ми помогнаха да го сложа на кутренцето, докато той търсеше смелост.

Иванчо

Малката Марийка и Иванчо са в детската градина. Марийка отива при него и казва:

Искаш ли да си играем на мама и тате?

Добре. Какво да правя?

Ти си таткото и трябва да ми обясниш колко много ме обичаш.

Ама как? Аз не знам как да говоря такива неща…

Няма страшно, ти винаги се справяш! Просто кажи: „Аз ти нося!“

Иванчо

Малката Марийка се прибира от училище и казва:

Мамо, днес Иванчо в междучасието ми върза връзките на обувките… даже като че ли ми завърза и сърцето!

Майката се стъписва, ама и се изчервява от яд и любопитство:

Как така, Марийке?

Марийката свива рамене:

Не беше лесно… Уж ни казаха „само учтивост“, но три съученички го удържаха да не бърза, докато аз му казвах как се прави.

Иванчо

Малката Мими отива при баща си:

Тате, искам колело!

Бащата строго ѝ казва:

Млъкни… знаеш кой командва?!

Мими:

Разбира се, но ако имах колело… щях да се науча да командвам и на две колела!

Иванчо

Малките Иванчо и Марийка си играят в детската кошарка. По едно време Марийка започва да крещи:

Помощ! Изнасилват ме!

Иванчо — дълбокомислено:

Няма страшно… Просто си си пъхнала играчката в устата и сега си се обадила на „прегризвачката“!

Иванчо

Малкия Иванчо казва на баща си:

Искам да махна от писмото до Дядо Коледа камиончето и да напиша велосипед!

Ама вече не искаш ли камионче?

Искам… но го намерих в шкафа ти.

Иванчо

Малкия Иванчо пита учителката:

Госпожо, може ли децата да стават учители?

Учителката казва:

Иванчо, не може, това е невъзможно.

Иванчо се обърнал към Марийка:

И от какво те е страх, бе смотаничке… ти и без това пишеш домашните все едно ще се учиш от нас!

Иванчо

Малкия Иванчо пита учителката:

Госпожо, може ли децата да имат телефони?

Учителката отговаря:

Иванчо, не може, това е невъзможно!

Иванчо се обърнал към Марийка:

И от какво те е страх, бе глупачко… все пак няма да имаше кой да им звъни!

Иванчо

Малкия Иванчо си слага гумените ботуши. Майка му:

Иванчо, навън е сухо… няма вода, няма кал.

А аз точно това ще оправя! — отвръща той и се усмихва.

Иванчо

Малкия Иванчо:

Мамо, стига глупости! Как точно ще ме „събуди“ щъркелът? Какво, тате не може ли да си има сън като нормален човек?!

Ама не му ли става…

Става му, ама само за закуска! Щъркелът е измислица, мама — истината е, че тате е закъснял!

Иванчо

Малкият Иванчо идва при баща си:

Тате, пак счупих прозорец в училище.

Стига бе! Това не е училище… а аквариум!

Иванчо

Малкият Иванчо казва на майка си:

Мамо, мамо пикае ми се!

Хайде, Иванчо, в тоалетната, сега ще дойда да го оправя.

Не, искам дядо… че нали му треперят ръцете и ще стане по-бързо.