Контролно. Учителката минава край чиновете и чува шумене:

Иванчо:

Късно вечерта майката на Иванчо го уговаря да си ляга:

Легнал си Иванчо до Марийка, погалил я по дупето и рекъл: „Тия ниви трябва да ги обработвам аз!“ — обърнал се, заспал.
На следващата вечер пак легнал до Марийка, погалил я по дупето и рекъл: „Тия ниви трябва да ям, тоест да ги обработя!“ — обърнал се, заспал.
На следващата вечер легнал си Иванчо до Марийка, но тя му рекла: „Абе, ако ще планираш, планирай — ако ще ореш, орий, иначе утре я давам на друг да я „обработва“… поне да има кой да яде!“

Лелята на Иванчо:

Лято… Вечер. Ужасна буря с пороен дъжд и страшни гръмотевици. Малкият Георги цял трепери и се вкопчва в майка си:

Майката го прегръща и усмихнато отвръща:

Настъпва дълга, мъчителна тишина… После от леглото се чува Георги:

Майка казва на сина си:

Инанчо излиза, тръгва и точно след няколко минути пред него става кошмар — катастрофа с цели 6 коли. Той спира, зяпва, гледа какво ли не, и се връща чак след два часа разтреперан:

Майката го поглежда строго:

Инанчо въздъхва:

Майката и бабата на Иванчо лющят грах в двора. Доприпква Иванчо и казва:

Майка му пребледнява, изпотява се и го прекъсва:

След малко Иванчо пак се връща целият развълнуван:

Майка му се опитва да звучи спокойно:

Майката казва на Иванчо:

Майката на Гошко родила близнаци и баща му казал:

Отива Гошко, връща се и казва:

Майката на Иванчо го изпраща на училище и му казва:

Майката на Иванчо и майката на Марийка си говорели за предстоящия лагер на децата им.

Майката на Иванчо му дала пет лева и му казала:

Иванчо ги взел, ама ги изял на макс… за да не му остане за вечеря!

Майката на Иванчо му се кара:

Майката на Иванчо се разсърдила, хванала го за ухото и закрещяла:

Майката на Киро отива на спиритически сеанс и го взема със себе си.
Контактьорът решава да покаже колко “велик” е и точно Киро му излиза пред очите.

Контактьорът изпада в транс и изведнъж говори с треперещ глас:

Киро го гледа, впечатлен:

Майката на Марийка била толкова консервативна, че вместо „добър вечер“ казвала „да се запазиш“.
Една вечер Марийка се примолила да излезе с новия си приятел — уж много свестен. Майка ѝ се съгласила, но я предупредила:

Отишли, надигнали се разни работи… и накрая той решил да я прати по най-краткия път, ама пък много му се усукало. Марийка уплашена:

Той:

Марийка:

Той:

И така… станало каквото станало.
На сутринта майката, както винаги — рано, твърдо и категорично — хваща Марийка за ръка и я повежда право при гинеколога.
Влиза в кабинета и казва:

Докторът гледал, обикалял, мерил, проверявал… накрая я пуснал да се облече и казал:

Майката се оживила:

А докторът довършил:

Майката на Марийка влиза в стаята и гледа, че Иванчо е притиснал Марийка до леглото:

И двамата в един глас отвръщат:

Майката на Марийка отива при бащата на Иванчо:

Майката на Пешо родила близнаци, и баща му казал:

Отива Пешо, връща се и казва:

Майката пита Иванчо: