Иванчо:

Иванчо:

Иванчо:

Иванчо:

Иванчо:

Иванчо:

Иванчо:

Иванчо:

Марийка:

Играят деца в летния лагер. Водещата пита:

Децата започват да вдигат ръце:

Иванчо, замислен като малък философ, казва:

Играят деца в летния лагер. Водещата се усмихва и пита:

Децата започват да предлагат:

Иванчо се замисля и философски казва:

Из писмо на Иванчо:

Излязъл веднъж султанът с гемията си да лови риба в един залив. Дотегнало му на скуката и почнал да съзерцава брега с далекогледна тръба.
Гледа — на плоска скала клекнал бедният рибар Иванчо, метнал мрежата, извадил една тромава пръчка и се мъчи да си я нагласи, ама природата все нещо не му “съвпада”.

Иванчо го вкарали в двора, а султанът го гледа на кръв:

На другия ден подредили везирите в султанския дворец. Викнали Иванчо отпред и султанът:

Везирите погледнали, преглътнали и навели глави:

Иванчо взел чувалите, слезнал по стълбите, мърморел под носа си, като го тресат жълтите късове:

Инспектор отишъл в класа на Иванчо и им казал да съчинят изречение, в което всяка дума да почва с една и съща буква.
Станал Драганчо и рекъл:

После станал Огнянчо:

Иванчо вдигнал ръка и казал:

Класната на 5а клас се разпалила и решила да ги поведе на новостроящ се обект за „практика“ по Трудово обучение — по случай една олимпиада, знаете как е, все трябва някой да се доказва.
Отишли на място, работниците започнали да раздават каски. Всичко спокойно… само Иванчо гледа каската, свива рамене и категорично: „Не я искам!“
Тогава един от работниците го сграбчил с добрия тон и му обяснил:

Иванчо веднага:

Иванчо довършил:

Класът на Иванчо бил на екскурзия. Вечерта, след като всички си легнали, една от учителките тръгнала да обиколи стаите да види кой не спи.
Минава през стаята на Иванчо — той още боде очи. Учителката го пита:

Иванчо:

Учителката:

Легнала до него и след малко учителката се стреснала:

Иванчо:

Класът на Иванчо в час по биология. Учителката ги пита:

Класът на Иванчо в час по биология. Учителката ги пита:

Учителката се навежда:

Класът на Иванчо заминал на екскурзия с преспиване. Вечерта, дошло време за лягане — всички легнали, угасили лампите и се кротнали… само Иванчо се развилнял и не щял да ляга, камо ли да заспи.
Даскалицата го предупредила няколко пъти, смъмрила го, но той все не разбирал. И накрая, съвсем изнервена, го попитала:

Учителката се примирила: „Айде, кво пък… иначе ще стане цяла нощ цирк“. Повикала го, наредила му да си легне… и той, както си му е редът, заспал след малко с пръстче там, където й било най-скъпо.
Но по някое време през нощта се чува изстрелване от дъното на тишината:

И Иванчо веднага, без да се замисли:

Когато Иванчо бил войник, успял да свие една цигара от арсенала и я пратил в колетче на баба си, като и написал:

Когато се погледнаха за първи път, Ванчо направо се обърка — не знаеше дали се влюбва, или просто си мислеше за онова, което току-що му се беше случило зад гаража…