Марийке, дай да ти направя малко „услуга“ и ще ти дам 5 лв., ма?
Е, как бе Иванчо, нали сме брат и сестра…
Е, голяма работа… и какво от това?
Еми, добре де, 5 лв. са си 5 лв.
Отупал и я погалил по най-„възпитания“ начин Иванчо и Марийка казала…
Иванчо, ти знаеш ли, че правенето на номера е по-добре от татко?
А Иванчо рекъл:
Да, знам… и мама така каза.
Иванчо
Иванчо се оженил за Марийка, ама като я целувал — все искал да “стигне дъното” на нейните тайни. Първата седмица вървяло добре, втората пак, ама на третата… край — фал. Иванчо се видял в чудо и рекъл:
Марийке, май ще се развеждаме.
Марийка побъркала при майка си и всичко ѝ разказала. Майка ѝ казала:
Няма страшно. Като ти е нужна “дълбочина”, сложи една ябълка.
Марийка изпълнила. Иванчо вдигнал настроение, напънал се — чак си мислел, че е открил тайния тунел… и после си легнал доволен. Сутринта Марийка се събудила и видяла, че ябълката я няма.
Мамо! — истериала тя. — Иванчо изяде ябълката!
Майка ѝ я успокоила:
Ооо, Марийке… той баща ти едно време по цели кофи ядеше мармалад, бе! Нормално е — щом започне… не спира, докато не свърши.
Иванчо
Иванчо се оправдава пред баща си:
Тате, учителят ме заяде… Каза, че нищо не разбирам от математика. А после ми написа в бележника „Отличен“ и една толкова голяма цифра, че не ми е стигнало мястото да я препиша.
Иванчо
Иванчо се прибира весел-весел от училище и казва на майка си:
Мамо-ми-ми-ми… днес учителката ме пита дали в къщи имам братя или сестри, които също ходят на училище.
Колко внимателно от нейна страна — усмихва се майката. — И какво каза тя, като разбра, че сме само ние двамата вкъщи?
А Иванчо:
Слава ти, Господи… че поне тя не пита дали аз съм „ученикът“, или съм „домашният любимец“!
Иванчо
Иванчо се прибира вкъщи и заварва Марийка в леглото с любовник.
Марийке… това да не е онзи тип, дето си е купил “чудо-музика”, ама и в магазин за хлебчета не чуват песните му?
Иванчо
Иванчо се прибира вкъщи и пита баща си:
Татко, можеш ли да броиш без да гледаш?
Да, разбира се.
Тогава брои ми монетите… че аз ще гледам да не ги изчезнат!
Иванчо
Иванчо се прибира вкъщи разплакан и казва на баща си, че в училище учителят им пуснал някакви нови думи, ама той нищо не разбрал: „на теория“ и „на практика“. Бащата се смилил и започнал да обяснява, вика малката му сестра:
Ако ти обещаят 200 лева, ще си отидеш ли с един непознат?
А бе ще си тръгна, тате… пари са си.
Иванчо кимнал, ама пак не му светнало. Бащата вика по-голямата му сестра:
Ако ти обещаят 200 лева, ще си отидеш ли с един непознат?
Ще си тръгна, тате… пари са си.
Иванчо пак нищо. Накрая бащата вика майка му:
Ами ако ти дадат 200 лева?
Ще ги взема — и какво от това… пак са си пари.
Иванчо гледа всички и накрая казва:
Разбрах ги… „на теория“ трябваше да сме имали 600 лева, а „на практика“ сме си продали къщата за 200 и после пак си мислите, че е само „обещано“.
Иванчо
Иванчо се прибира вкъщи с напръскан нос и леко подуто ухо. Майка му го гледа и казва:
Иванчо, аз казах ли ти преди да се забиете да броиш до 10?
А Иванчо въздъхва:
Да, ама мамо… майката на Стоян му казала да брои само до 5. Само че той почнал да прехвърля „едно, две, три…“ на обратно, та аз не успях да дойда в съзнание навреме.
Иванчо
Иванчо се прибира вкъщи след училище. Баща му го посреща:
Е, как върви училището?
Ами, тате… учителите… то…
Кажи бе, Иванчо!
Имам осем двойки за годината.
ОСЕМ?!?!
Само осем…
Бащата почва да кипи:
Добре де… по какво е първата двойка?
По литература…
Защо по литература?
Учителката каза: „Напишете четири изречения и направете извод.“ И аз писах:
1. „Госпожата говори за любов.“ 2. „Госпожата обича сюжета.“ 3. „Госпожата обича да чете на глас.“ 4. „И понякога говори със същия тон като по математика.“
Та тя какво да си помисли! — изрева бащата. — „Тя е…“ какво си написал?
Ами, тате… аз направих извод, че е романтичен човек. И тя ми написа двойка.
Остави… прощавам ти. По какво е следващата?
По математика.
Нима? Какво толкова?
Учителят зададе задачата: „Колко е шест по пет?“ И аз викам: „Тридесет!“
Абе това е вярно!
Ама той после каза: „Колко е пет по шест?“ и аз викам: „Тридесет!“
Бащата се поозадачава, ама после въздъхва:
Значи… по какво е двойката, като си бил прав?
Учителят казал: „Ще слушате внимателно.“ И аз така и направих… и затова ме пита пак — и пак ми е тридесет…
Айде, остави го. Нататък.
По физика.
Как така?!
Учителят вика: „Какво е ускорение?“ Аз викам: „Когато не ти харесва да учиш, ускоряваш домашното, за да приключиш по-бързо.“
И ти за това двойка?
Да… той каза, че това не било физика, а мотивация.
Е, това е вярно… А следващата?
По история.
По история пък какво направи?
Учителката каза: „Кой е известният цар, при когото е станало нещо си?“ Аз викам: „Не помня кой е… но помня, че всички тогава са били гладни.“ И тя ми написа двойка.
Ей… тя и гладните не търпи, а? Добре де… последните как са?
По биология.
Какво?!
Даскалът нареди: „Обяснете ми разликата между животно и растение.“ Аз викам: „Животното расте… ама все пак иска да яде, а растението расте… ама не яде, само гледа.“
Бащата:
Това е почти философия.
Е, на него не му се води… двойка.
Накрая остава най-тежкото:
А последната?
По музика.
По музика ли…?! — избухва бащата. — След осем двойки по музика ли?
Иванчо свива рамене:
Тате… учителката каза: „Пейте с чувство.“
Е, и какво?
Аз пях с чувство… но тя вика: „Не така, бе!“
А ти?
Аз викам: „Абе госпожо, след осем двойки как се пее… като не ти е… в тон?“
Бащата се замисля за миг, после:
Тъпа работа… ама май ти е била последната.
Иванчо
Иванчо се прибира и заварва жена си Марийка размазана от плач.
Какво има, мила?
Майка ти ме унижи ужасно!
Нали е на гости при сестра си… чак на другия край на света — как изобщо ще те унижи?
Тази сутрин дойде писмо, адресирано до теб. От любопитство го отворих…
И какво пишеше?
В края беше: „P.S. Скъпа Марийке, като прочетеш писмото, моля те, предай го на Иванчо… за да знае най-после какво му казах!“
Иванчо
Иванчо се прибира от училище и казва на майка си:
Мамо научих дните от седмицата! Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота… и къде е неделя?
Вкъщи ли я търсиш?
Не бе, мамо — в тетрадката! Нали казаха, че „неделята е нещо, което се учи, ама не се гледа често“!
Иванчо
Иванчо се прибира от училище и казва:
Мамо, искам снимка на татко.
И защо ти е?
Госпожата каза, че иска да види кой идиот ми е подписал тетрадката вместо да я прегледа.
Иванчо
Иванчо се прибира от училище с разрошена прическа и кръвясал нос. Майка му го пита:
Защо се разби така, сине?
Ами в училище ми падна една стотинка от джоба.
И какво толкова?
След това в класа започна всеобщо „търсене на съкровища“… само че всички търсеха с глава, не с очи.
Иванчо
Иванчо се прибира от училище. Баба му любопитно:
Иванчо, как мина днес? Добре ли?
Отлично!
По какво “отлично”, бе?
По това, че още не са ме изключили… а само ме изпратиха за поправителни.
Иванчо
Иванчо се прибира от училище. Баща му му иска бележника и като го вижда — двойка по математика. Баща му: Какво става бе, глупак с глупак! Двойка точно по математика, как може? Иванчо: Ами учителката каза „извадете си корен квадратен“. И аз си извадих… корена. Баща му: Корена, бе? И за това двойка ли? Иванчо: Да… после каза „не така, трябва да го изчислите“ — и аз така й казах.
Иванчо
Иванчо се прибира от училище. И баща му вика:
Иванчо, иди при майка ти в кухнята и донеси солта.
Иванчо влиза, гледа как майка му готви и как една съседка също е там — две мацки, все едно са излезли от реклама. Иванчо се смаян, но помни какво му е казано и вика:
Абе, тате… каза да взема солта, ама ако е много — и на двете може!
Сестра му (която чува отвън) се стъписва и възкликва:
Иванчо, как може така да говориш на приятелките ми?!
Той се почесва по главата:
Че какво да правя… Трябва да питаме тате!
Сестра му се съгласява. Иванчо отваря вратата и вика:
Татеее, солта една ли да взема, или да донеса и за двете?!
Баща му отвън:
Как една бе, глупако! Винаги за двете — да не остане някоя без… сол!
Иванчо
Иванчо се прибира от училище:
Мамо, татко, мисля, че няма да е здравословно да ме видите с раница до горе набиена!
Взимат го, оглеждат го — и от раницата му се виждат три закуски… всичките наполовина изядени! Всички се свиват.
Нали ви казах, че няма да е здравословно!
Иванчо
Иванчо се прибира от училище:
Мамо, татко, мисля, че няма да е здравословно ако ми видите бележника!
Взимат го, гледат, а там: три двойки! Всички припадат.
Нали ви казах, че няма да е здравословно!
Иванчо
Иванчо се прибира от училище:
Тате, имам двойка по математика.
Защо бе, сине? – пита баща му.
Ами даскалът каза: „Ако в кошница има 3 ябълки и ти изядеш още 2, колко ябълки остават?“
И?
И аз рекох: „5!“
Защо „5“, бе?
Защото даскалът каза: „Остават!“… и аз оставих да изядеш ти.
Иванчо
Иванчо се прибира при баща си:
Тате, тате, татееее… дай 10 лв!
За кво, бе, хлапе? Да не си се побъркал?
Бизнес тате, бизнес!
Баща му вика: „Действай“, и му дава парите. Иванчо отива при съседката-бояджийка и я пита:
Госпожо, за 10 лв. ще си боядисате ли стаичката?
А бе какво толкова, за 10 лв. — да.
Дал й ги. На другия ден:
Тате, тате, татееее… дай 20 лв!
Какво правиш бе, тюфлек? Нали вчера беше бизнес?
Ей сега пак — бизнес!
Баща му дава и 20-те. Иванчо пак при същата бояджийка:
За 20 лв. ще я боядисате ли по-качествено?
Ами да, ще я направя както трябва.
Дал и парите, после я пита:
А за колко лв. ще е „най-якото“?
За 50 лв. — най-якото.
На третия ден Иванчо:
Тате, тате, татееее… дай 50 лв!
Какво става бе? Пак ли бизнес ми пробутваш?
Бизнес тате, бизнес!
Бащата решил да види какъв е тоя аджиба бизнес. Отива зад ъгъла, гледа какво ще стане. Иванчо дава 50 лв. на бояджийката:
Госпожо, започвай сега… да е „най-якото“.
Почнали, а бащата гледа и се чуди. По едно време бояджийката казва:
Айде, стига толкова, човек… че много става.
Иванчо веднага:
Госпожо, аз си тръгвам.
Стой, стой, Иванчо!
Не, аз си тръгвам!
Ще ти дам 20 лв.!
Не!
Ще ти дам 50 лв.!
Казах не!
Ще ти дам 100 лв.!
И пак не!
Ще ти дам 200 лв.!
Не, не тръгвам ли…
И тогава от прозореца бащата се провикнал:
Вземи ги бе, ахмак! Вземи ги! Цяла стаичка щях да ти подаря!