Вицове за Иванчо

Иванчо

Иванчо пита вкъщи:

Тате, как реве лъвът?

Бащата поглежда тъщата и подхвърля:

Защо мълчиш? Детето се интересува!

Иванчо

Иванчо пита майка си:

Мамо, какво е емоция?

Не знам, питай баща си.

Той всеки път, като я няма, започва да вика, а като я има — само мълчи.

Иванчо

Иванчо пита майка си:

Мамо, от къде се включва лампата?

От мястото, където човек си изключва разума.

Иванчо

Иванчо пита майка си:

Мамо, от къде се запалва лампата?

От където се гаси… ама ти ще я търсиш, сякаш е за твоя сметка!

Иванчо

Иванчо пита татко си:

Тате, по какво се различават мъжът и жената?

Ами, например мойто момче… аз си свалям обувките веднага щом вляза вкъщи, а майка ти — само като каже: „Ей сега!“… Това е разликата между мъжките и женските крака!

Иванчо

Иванчо пита учителката си:

Госпожо, коя от двете жени на стола долу е омъжена? Тази, която си подрежда грима, или тази, която си полира ноктите?

Която си полира ноктите — казала госпожата.

Ама аз виждам оговорът ви, госпожо — въздъхнал Иванчо. — Омъжена е тази вляво… щото има пръстен. А другата само си лакира безименния… да не й хващат, че още не е свършила с въпросите!

Иванчо

Иванчо пита учителката си:

Госпожо, вярно ли е, че супата може да се включи в контакта?

Учителката го гледа изумено:

Какви ги дрънкаш, Иванчо! Никой не включва супа в контакта.

Ама как да не е вярно… снощи чух баща ми да вика на майка ми: „Затвори очите, гаси котлона и го разреди — докато не го изгори…“

Иванчо

Иванчо пита учителката си:

Госпожо, вярно ли е че супата се яде с лъжица?

Учителката отговаря учудено:

Разбира се, Иванчо. Кой ти го каза?

Как да е вярно… снощи чух баща ми да казва на майка ми: „Угасяй котлона и лъжица в уста!“

Иванчо

Иванчо пита учителката си:

Госпожо, тетрадката е от женски род, нали?

Да.

А моливът е от мъжки род?

Също да.

Добре тогава защо като пиша с молив… не се появяват малки моливчета?

Учителката се разсърди, че говори глупости, но Иванчо не се отказа. Пита майка си, пита и баща си — всеки път само му се караха, вместо да му обяснят.
Накрая Иванчо седнал на пейката разочарован и се чудел. Минавал наблизо един полицай, видял го замислен и го попитал какво има. Иванчо му казал пак същия въпрос.
Полицайът се замислил, отишъл и взел един молив от работния си чин, разглобил го, гледал, мерил… докато не му паднал механичният механизъм отвътре.
И въздъхнал:

Абе… елементарно, просто моливът е без „наследство“ — със спирачка е!

Иванчо

Иванчо пита французин:

Чиче, ти колко майки имаш?

Оня на майтап му вика:

Двеста, ма…

Е, така си и мислех… От толкова „мами“ сигурно и косата ти е на перука — все едно е от един и същ чорап!

Иванчо

Иванчо пита:

Тате, а нас ще ни засегне ли финансовата криза?

Не, сине. Финансовата криза ще засегне тези, които имат финанси… а ние имаме само надежди!

Иванчо

Иванчо пише писмо:

Скъпи Дядо Коледа, единственото, което искам за Коледа, е списъкът с всички момичета, които са се държали лошо… за да знам кои да не поканя на рождения си ден.

Иванчо

Иванчо пише съчинение за своя баща:
„Моят татко е най-смелият и най-силният! Той може да качи най-тежката торба, може да поправи всичко вкъщи — от кран до телевизор! Можe да се справи и с най-страшния проблем! Моят татко може всичко… но най-често го чака битка в кухнята: да мие чинии, да чисти мазнини и накрая — да изнесе боклука.“

Иванчо

Иванчо поканил Марийка да му бъде дама за абитуриентския бал. Майката на момичето я предупредила още преди да тръгнат:

Рано сутринта, след бала, този калпазанин ще те прибере с колата. Там ще се опита да си позволи някои работи. А ти отговаряй на всичко само с: „Не бива!“.

Балът минал като по вода — танци, смях, музика до зори. Но рано сутринта Иванчо я качил в колата и на първата по-уединена отбивка, вместо да продължи направо, спрял в една горичка.
Иванчо, с развълнуван глас, се обърнал към Марийка:

Марийке… „Не бива“ ли е да те целуна поне един път?

Не бива, Иванчо! — веднага му отвърнала тя.

Добре де… „Не бива“ ли е да те прегърна малко по-здраво?

Не бива, Иванчо! — пак същото.

А „Не бива“ ли е да те галя, докато свърши целият светът?

Не бива, Иванчо! — все така твърдо.

Върнали се вкъщи чак към закуска. Майката веднага я загледала и попитала:

Е, дъще? Как изкара? Беше ли внимателна?

Марийка въздъхнала и промълвила:

Ех, мамо… от твоето „Не бива!“… Иванчо ми го набива три часа наум, ама направо ме взе!

Иванчо

Иванчо поканил Марийка да учат по математика. По едно време Марийка казала:

Ох, страшно ми се затопли! Ще си сваля якенцето.

Свалила го, поизправила се и след малко пак:

Ей, то тука вече направо пече… ще махна и пуловера.

Почакали малко, Иванчо се мъчил с задачата, а Марийка пак:

Тая стая направо ще ме „превърне“… ще сваля и всичко, докато заври!

Иванчо се впрегнал да разбере какво става и казал:

Чакай малко… сега се фокусирам!

Станал, излязъл в коридора, надникнал през ключалката и тихо си промърморил:

Мале, дано само да не започне да решава… по интеграли!

Иванчо

Иванчо поканил Марийка на купон. По време на купона й казал:

Много си свежа тази вечер!

Марийка се направила на недостъпна:

Да, ама жалко, че не мога да кажа същото за теб!

Тогава лъжи като мен… — рекъл Иванчо.

Иванчо

Иванчо поканил Марийка на купон. По време на партито ѝ казал:

Много си красива тази вечер!

Тя, да се направи на интересна, отвърнала:

Жалко, че не може да се каже същото и за теб!

Тогава излъжи като мен — рекъл Иванчо.

Иванчо

Иванчо попълва анкета в училище…

Кой е най-богатият човек в семейството ви?

„Дядо Мраз.“ — пише Иванчо.

Иванчо

Иванчо прави номера на колелото си.

Мамо, виж! Сега карам без ръце… а сега — без крака!

След малко пак:

Мамо, а шега беж шъби… тоест… шегата бяга от мен!

Иванчо

Иванчо пратил бележка на Марийка:

Марийке, чакам те под даба… да си помислиш за мен.

Марийка му отговорила:

Спокойно, разбрах намека ти… ще дойда с мислите си, че и без обувките.