Иванчо спира кола:

Иванчо спокойно си учеше у стаята, когато изведнъж майка му влетяла и учудено го попитала:

Иванчо спокойно си чете в стаята, когато изведнъж майка му влетяла и учудено го попитала:

Иванчо срешнал Марийка и и казал:

А Марийка отвърнала:

Иванчо среща Кольо и веднага го пита:

Кольо отговаря:

Иванчо още по-настоятелно:

Кольо намръщено:

Иванчо среща Марийка и й казва:

Връща се Марийка и казва:

Иванчо:

Връща се Иванчо, и започва — бързо, смело, без ръце.
Марийка разплакана тича при баба си:

Бабата:

Иванчо среща Марийка:

Иванчо среща една баба, която носи торба със сладки на пазара.

Иванчо срещнал един свой приятел. Дружката му го попитал:

Иванчо отишъл, намерил лечителя — все едно циганин, все едно “специалист по любовта”. Дал му един “чудодеен” мехлем и рекъл:

Иванчо се прибрал, намазал каквото му кажат… и после отишъл да си говори с момичетата.
Първата го гледа — втората му се приближава — третата го прегръща.
Иванчо се усмихнал, вдигнал ръце и викнал:

Иванчо стана на 20 и реши най-сетне да се жени. Само че си имаше едно условие: жена му да е непорочна, чиста като първи сняг и, разбира се, девствена.
Отишъл да търси… пробвал тук-там, чукнал на разни места, ама все на „разбрани“ момичета попадал — нито една не била „в статус девица“.
Накрая му светнало:
„Къде ще намеря непорочно момиче? — В детската градина!“
Влязъл, огледал се, видял малката Ники и я харесал. Ники го харесала също и му казала:

Иванчо чакал, чакал… отишъл до близкия магазин — купил пастички, кола, сладолед — да е „възпитан“ човек. Върнал се и какво да види: Ники голичка на леглото, а под себе си — възглавница.
Иванчо пребледнял:

Ники го погледнала сериозно и казала:

Иванчо стои на двора и крещи:

На прозореца се показва бащата на Марица:

Иванчо се замислил и въздъхнал:

Като чула това, Марица веднага скочила и след пет минути вече е на двора — по минипола и с прозрачна блузка.

Иванчо стои на улицата и крещи:

От прозореца се показва майка ѝ:

След пет минути Марийка изскача на вратата с шалче и “магическа” кристална топка.

Иванчо въздъхва:

Иванчо сяда на една пейка до бременна жена.
Той я гледа и пита:

Жената усмихнато:

Иванчо:

Иванчо тича при татко си:

Иванчо тичал с количка, ама като минавал по улицата, спукал колелце, паднал в локвата и се опърпил целият. Като го оплаквали, майка му рекла:

Иванчо толкова свикна да си чете в леглото, че веднъж заспа върху новия роман в училище—и учителката го намери с книжката в ръка, да хърка тихичко.

Иванчо тръгнал на война и по пътя срещнал един дядо. Дядото го гледал насреща и рекъл:

Иванчо чул „оревия“ и решил, че трябва да си вземе… орехи. Отишъл в магазина и купил един килограм орехи.
Вървял, вървял и срещнал три войника. Те го питали:

Иванчо чул „гранати“ като „банани“. Отишъл в магазина и купил един килограм банани.
Продължил пак, срещнал се с още три войника.

Иванчо чул „палатка“ и си рекъл: „Ще ми трябва пачка.“ Отишъл в магазина и купил една пачка.
На войната срещу САЛАМА БИЛ ГЛАДЕН — САЛАМА дошъл, огледал Иванчо и казал:

Иванчо отвърнал:

САЛАМА почнал да стреля с пишки, а Иванчо стрелял със счупени орехи.
САЛАМА хвърлял гранати — Иванчо хвърлял банани.
САЛАМА се криел под палатка — Иванчо се крил под пачка.

Иванчо трябвало да ходи на карнавал с костюми и цяла нощ се чудил какво да облече. Накрая решил да е „оригинален“ и се намазал целия с чесън, а накрая си сложил на главата шапка от кори за баница. Отишъл на карнавала и Марийка го гледа и вика:

Иванчо гордо:

И като каза „лук“, изкрещя:

Иванчо трябваше да пише съчинение: „Моята рода — произход, семейство и т.н.“
Отишъл при баща си и попитал:

Иванчо се замислил, почесал се и казал:

Бащата обаче дълбоко в себе си се притеснил — „Какво ли ще измисли, та чак да забрави и пунктуацията?“
Като Иванчо заспал, баща му тихичко взел тетрадката, отворил я и прочел:

Иванчо флиртува с Марица, и след като се вживява много, я „изведнъж“ я отваря пред всички.