Иванчо се прибира с двойка по математика. Баща му е бесен.

На другия ден Иванчо се прибира и вижда майка си и баща си в кухнята.

Иванчо се прибира цял щастлив вкъщи:

Иванчо се прибира щастлив вкъщи:

Иванчо се прибрал от училище и казал на баща си:

И аз ѝ отговорих: “Добре, ама коя точно линия е — тази на дъската или линията от учебника?”

Иванчо се прибрал с подути очи.

Иванчо се разхожда с баща си. Срещат някакъв човек и Иванчо му вика:

Баща му:

Иванчо:

Иванчо се учи зле в училище и все вкъщи повтаря, че учителката му се заяжда. Накрая решил да я „прекрати“ еднаж завинаги и дошъл с баща си.
Учителката го погледнала и казала:

Иванчо погледнал баща си и отвърнал:

Бащата кимнал и казал:

Учителката се усмихнала:

Иванчо се обърнал към баща си:

Иванчо се учи зле в училище и у дома все повтаря, че учителят само го дебне и се прави на интересен с него. Накрая хванал баща си за ръка и двамата отишли в класната стая.

Учителят гледа Иванчо и пита:

Иванчо вдига ръка и казва на баща си:

Бащата се обърнал към учителя:

Учителят се усмихнал:

Иванчо:

Иванчо се хвали в училище:

Мама погледна, усмихна се и каза:

Иванчо се хвали вкъщи:

Иванчо се явява на изпит по анатомия, ама е учил само как се пишат „отличен“ по калкулатор. Професорът, като разбрал, го гледа и казва:

Иванчо се съгласява, съблича се, ляга на масата и го покриват с чаршаф.
Влиза Марийка — и точно тя трябва да обяснява за „жлезите“. Професорът махва само чаршафа колкото да се вижда нужното и Марийка, като оглежда, възкликва:

Професорът зяпнал:

Марийка се усмихва:

Иванчо се явява на контролно по география.

Иванчо си говори с баща си:

Бащата се замислил, почесал се по тила и се провикнал към майката:

Иванчо си играе пред блока на площадката. От една от терасите се чува женски глас:

Женският глас пак:

Иванчо си играел с Марийка на двора. Мина време, и той отишъл при леля Пенка (майката й) и рекъл:

Леля Пенка:

Иванчо:

Иванчо си стои на спирката през зимата. Студ, мраз! Иванчо си е пъхнал носа в шалa и чака влака.
Минава един дядо и го пита:

Иванчо се усмихва:

Иванчо си стои на спирката през лютата зима. Студ, скреж — направо да ти пука. Той си държи ръцете дълбоко в джобовете и не мърда.
Минава една баба и го гледа насреща:

Иванчо се оглежда спокойно и казва:

Иванчо си стоял на терасата.
Приискало му се да си направи една „работа“. В този момент минавала Марийка, която отивала към магазина.
Иванчо направил една бърза.
След малко, обаче Марийка пак се върнала — само че този път явно забравила нещо, та пак до магазина.
Иванчо направил още една.
И този път Марийка се върнала пак — явно не е за пазар, а за маратон.
Иванчо се провикнал от терасата:

Иванчо си хапва сандвич в час и учителката му прави забележка.

Иванчо служел като парашутист. Една сутрин ще има скокове и Иванчо отива при старшината:

Старшината се замислил, па го погледнал строго:

Скачат. Иванчо дръпва халката — парашутът се отваря, всичко е наред и почва да се носи по вятъра. По едно време край него фърчи нещо — като прах в буря — и се чува отзад, далечен глас: