Иванчо предлага на Марийка да си играят на министри.

Иванчо при една мадама. Тя нервна:

Започват, Иванчо се втурва… и тъкмо го ударил в разгара, звън на вратата. Той гол, паника, грабва дрехите и хоп — през прозореца.
Мацето си нахлузва един халат, отваря и вижда пред вратата един тип:

Иванчо разплакан споделя с майка си:

Иванчо разправя на баща си:

Иванчо решил да помогне на майка си и вкарал в историята чичо Кольо, ама както си му е редът — с акъл и безпокойство.

Майка му се изкашляла и му рекла:

Вечерта баща му се прибрал от полето, уморен, леко настинал и още на прага почнал да кашля.
Иванчо веднага се нахвърлил:

Иванчо решил и той да “става мъж”, ама вместо да гледа какво правят големите, почнал да имитира брата си. Брат му оправял работи по колата — Иванчо взел една отвертка и се почнал да се прави, че и той майстори.
Брат му влязъл в колата и казал:

Слязла мацката, брат му качил Иванчо в колата и отпрашили.
Спрели на едно място, край гората.
Брат му пак:

Брат му замълчал за секунда и изстрелял:

Тогава брат му:

Иванчо се намъкнал, дръпнал на колелото си — с три гуми, естествено — и тръгнал към Марийка.
Пристигнал, викнал:

Същата работа, пак през храсти:

Марийка го погледнала и братовският въпрос пак дошъл:

А Иванчо:

Иванчо с техните на плажа:

След кратки уговорки майка му склонява,
ама Иванчо ги проследява…

Иванчо се връща вкъщи и дава заплатата на Марийка. Тя брои — 50 лв. по-малко.

Тя се усмихва, отваря чекмеджето, изважда „билетите“, почва да ги надрасква… и след малко — хвърля единия, после другия, накрая и последния.
Иванчо гледа, гледа и казва:

Иванчо се връща вкъщи и оставя заплатата на Марийка. Тя брои — сто лева по-малко.

Марийка почва да обяснява, подсказва, смята и накрая му казва:

Иванчо я поглежда, поглежда и казва:

Иванчо се връща намръщен от училище:

Иванчо се връща намръщен от училище:

Иванчо се връща от село и разстроен казва на родителите си:

Иванчо се връща от училище вкъщи, а баща му го посреща ядосан:

Иванчо се оправдава:

Бащата още по-ядосан:

Иванчо се засмива:

Иванчо се връща от училище и казва на баща си:

Иванчо се връща от училище. Баща му го пита:

Иванчо се връща у дома с кръвясало носле. Майка му го гледа и пита:

Иванчо се забавлява с една джаджа за балончета и я „търкаля“ из цялата къща. Бута я, подскача след нея, докато майка му накрая не избухва и му казва да спре. Иванчо се прави на обиден, но джаджата вече нещо е „поизгубила“ и майчински я изпраща по най-бързия път — в тоалетната.
След малко баба решава, че и тя има нужда да отиде. Отива до тоалетната, затваря вратата, но като вижда какво е останало… направо се чуди: „Какво по дяволите е това нещо?“
Пипа, бута, оглежда — накрая го натиска по-здраво. То „пуф!“ — и бабата е цапната от глава до пети с една смес, дето не знаеш дали е шега или бедствие.
Бабата, целият път към кухнята, си мърмори и пита Иванчо:

Иванчо с най-сериозния си тон:

Иванчо се залюби в хормона, не се сдържа и… изкара „сценка“ посред нощ.
Баща му се прибира и пита:

Иванчо:

Иванчо се изцапал и майка му се развикала:

Иванчо се качил на четиринайстия етаж и викнал от терасата:

Марийка се затичала, но асансьорът, разбира се, умрял. Започнала да се катери по стълбите и стигнала чак до десетия етаж, задъхана.
Като най-накрая стигнала до Иванчо, той я погледнал сериозно и казал: