Иванчо и Марийка си играят на рими:

Иванчо се замисля:

Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и правят снежна фигура. Когато снежният човек почти стане готов, Иванчо казва:

Марийка му отвръща:

Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Като го довършат почти докрай, Иванчо казва:

Марийка му отвръща:

Иванчо и Марийка ще играят на криеница.
Иванчо се изтърси като голям кавалер и рече:

Марийка му намигна и каза:

Иванчо и Марийка — младо семейство — седят си у дома, нежно си говорят и отпиват от едно шише „Мускат о тонел“, реколта 1999.
Той разнежен:

Тя се усмихва:

Иванчо и Марийка, като малки, си играели в двора.
Иванчо:

Марийка:

Иванчо:

Марийка:

Иванчо помислил малко и казал:

Марийка:

Иванчо и Марийка. Село. Идилия. Купа сено.
Лежат прегърнати. Марийка гледа към полянката отпред — един овен и една овца пасат.

Овенът скочил върху овцата и я подкарал, а Иванчо гледа замислено.

Иванчо и баба му са в зоопарка, пред клетката на маймуните.

Иванчо и баща му отишли на касапница да видят как се прави суджук.

Иванчо и баща му се разхождат в парка. Иванчо пита:

През нощта Иванчо влиза в спалнята на родителите си и пита тихо:

Иванчо се размърдва и казва:

Иванчо и баща му се разхождат по улицата. Минават покрай училището, в което учи Иванчо. Баща му, с горд тон, казва:

Иванчо го погледнал замислено и отвърнал:

Иванчо и попа на селото решили да се надпреварват кой е “по-изпитан” с повече жени. Застанали насред селото и се уговорили: щом мине жена, с която някой от тях е имал нещо, другият да казва: „цък“.
Дълго време минували жени, „цък“ и „цък“ — резултатът все бил на кантар. Накрая минали жена му на Иванчо и свекървата на попа.
Попата победоносно казал: „цък!“
И Иванчо веднага се усмихнал и отвърнал: „цък, цък, ама… и двете една и съща!“

Иванчо и татко му се разхождат. На една поляна — един кон и една кобила.
Тате, какво е това, дето се показва между краката на кончето? — сочи Иванчо.
Тавя е опашката на кончето, за да не му досаждат мухите — казва татко му.
Абе тате… — пак сочи Иванчо — ама не изглежда като опашка… изглежда като онова, дето като му подвикнеш „ей“, после всички жребци се правят на герой!

Иванчо излезъл с приятелката си с колата.

Иванчо има контролно. Решава се да преписва от Петър, точно когато госпожата се обажда:

Иванчо имал голяма дарба да рисува. Бил направо гениален художник. Каквото и да нарисувал, все едно било истинско. Веднъж в училище, като му доскучало в час, започнал да драска по чина и нарисувал една мишка. Учителката минавала оттам, погледнала мишката и—решила, че е истинска. Замахнала с тетрадката да я гони и си ударила пръстите в чина.

На следващия ден бащата пристигнал, за да се срещне с учителката.

Иванчо имал за домашно да научи пет изречения.
Отишъл при майка си и я попитал:

Майка му:

Иванчо го записал.
Отишъл при баща си:

Баща му без да вдига глава от вестника:

Иванчо го записал.
Минал покрай кака си:

Кака му шепнешком:

Иванчо го записал.
Като минавал покрай магазина, чул продавачът:

Иванчо си го отбелязал.
И като се прибрал, по радиото гръмнало:

Иванчо го записал.
На другия ден в училище госпожата го пита:

Иванчо:

Госпожата зяпнала:

Иванчо смутено:

Иванчо имал нов класен. Тя била млада, току-що излязла от университета и страшно нервна за първия си учебен ден. Влязла в стаята, а класът изобщо не й обръщал внимание — едни се правели на много важни, други си шепнели, трети играели на телефон.
Тя започнала урока тихо, събрала се и едва не се задавила от притеснение. По едно време изпуснала тефтера, навела се да го вземе и… от нерви пуснала такъв звук, че настана тишина за секунда. После класът избухнал.
Учителката побледняла, не издържала на смеха и вдигнала рамо: изскочила през прозореца — четвърти етаж, нищо чудно, била паника.
Всички веднага притихнали, втурнали се към прозорците и почнали да гледат долу. Събрали се хора, някой викал, някой звънял… Иванчо стоял замислено, огледал всички и накрая казал:

Иванчо имал час по ботаника. Учителката решила да ги изпита едно по едно от първи до последен номер: кое е най-миризливото цвете.
Започнала от първи:

И така минавала през всички… накрая оставила Иванчо.

Учителката го изгледала строго:

„Отивай да си миеш марулята, че много мирише!“

Иванчо имаше странна болест — щом запалеше цигара пред баща си, започваше да му тече кръв от носа…
баща му: „Какво става?“
Иванчо: „Точно така — цигарата е опасна… за морала ви!“