Иванчо имитираше баща си във всичко — чак и когато баща му спираше колата “за малко” и изчезваше. Та затова не обичаше една от бабите си… защото тя винаги му казваше: “Иванчо, не се притеснявай — ще дойда след малко”… и “малко”-то никога не свършваше!
Иванчо
Иванчо казал на Марийка:
Марийке, не идвай днес вкъщи… няма никой!
Отива Марийка… и наистина — празно било. Но и Иванчо го нямало… Оказало се, че “няма никой” било от тяхна страна… без да уточнява къде точно!
Иванчо
Иванчо казва на баща си:
Тате, дай малко пари за сода.
Ето ти 50 кинта.
Тате, ама содата е само 1 лев…
Няма проблем, откакто съм на твоята възраст всичко поскъпна.
Ама тате, не “сода”… а “СОДА-кола”!
Аааа… моя грешка.
Иванчо
Иванчо казва на дядо си:
Дядо, дай ми 50 лева. Ще ти ги върна, като ти дойде пенсията.
Ех, дете… аз едва ли ще доживея дотогава.
Няма страшно — аз говоря за твоята пенсия, дядо! Не за моята… ще я вземеш ти, нали?
Иванчо
Иванчо казва на майка си:
Мамо, гледай колко е смешно—щом дам на кокошката трохи, тя се разпищява и почва да снася!
Майката въздъхва:
Сине, остави това, моля те… малко по-рядко и за татко ти трохи, че то и без това се хваща за работа на момента!
Иванчо
Иванчо казва на майка си:
Мамо, виж! Всеки път като дам на котката риба и тя почва да мяука и да търка главичка в краката ми!
Майката въздъхва:
Сине… остави тия работи. Малко и за татко ти риба, че той цял ден само мърмори, без да се чуди кого да „прегърне“.
Иванчо
Иванчо казва на майка си:
Мамо, дай сладолед.
Няма да ти дам. Скоро ще вечеряме. Искам да излезеш и да се поразходиш.
Навън няма никой, мамо. Дай сладолед.
Няма. Разходи се поне до входа.
Добре, ама разходката да е с мама и тати.
Уф, какво искаш пак? Аз ставам за разходка!
Ами ти си майката, ти водиш!
Тъкмо се връщам от работа, какво седиш и ми се правиш на счупена—мярни си краката към кухнята! Я вдигни задника, сложи си престилката и дай сладолед на детето!
Иванчо
Иванчо казва на майка си:
Мамо, учителката по български ме похвали.
Майката:
Прекрасно! Какво каза?
Иванчо:
Каза, че от всички ученици, дето пишат най-бавно, аз съм най-точният… защото все ми личи, че мисля!
Иванчо
Иванчо кани приятел в къщи и казва:
Имаме си нова котка!
Приятелят му:
Носи ли навън мишки?
Иванчо:
Точно това искам да разбера.
Иванчо
Иванчо карал ски, ама като стигнал на леда, ледът се напукал, той паднал в дълбокото и се удавил. Като го оплаквали, майка му казала:
Иванчоо, Иванчоо, от напукан лед се роди, от напукан лед умря!
Иванчо
Иванчо карал чисто новия си велосипед по шосето, пък му се спукала гума—и като не му стигнал акълът, направо се озовал в реката, а след него и надеждите. На погребението майка му му казала:
Ох, Иванчо… От спукана гума се роди, от спукана гума си умря… Ако беше слушал по-рано, щеше да се научиш да не бързаш!
Иванчо
Иванчо като малък попитал дядо си:
Дядо, кое е най-вкусното нещо на света?
Дядо му казал:
К*сото, момчето ми.
Обаче Иванчо, нали е любознателен, попитал и баба си:
Бабо, кое е най-вкусното нещо на света?
Бабата рекла:
К**чето, Иванчо.
А бе, бабо, дядо защо каза к*сото?
Бабата отвърнала:
Защото той не е ял к**чето… че да знае кое е по-вкусно!
Иванчо
Иванчо като малък:
Мамо, роди ми сестричке!
Не може, татко го няма.
Пак:
Мамо, роди ми сестричке!
Не може, татко още не се е върнал.
Ами тогава роди ми котенце!
Иванчо
Иванчо кротко подхваща Марийка накрая на двора да “проговори” малко по романтично. Тя се дръпва и казва:
Няма, бе, Ивчо.
Що бе, Марийке?
Не можеш толкова да ме запалиш… за онова отзад. Само един път го направи и ми беше много приятно!
Е, добре де… кой какво направи?
Ами беше ми купил най-яката златна гривна с рубини. Показва ми я, аз я зърнах… и направо се възбудих като котка на слънце!
Иванчо
Иванчо към Марийка:
Марийке, много те обичам… ще се омъжиш ли за мен?!
А разговаря ли с тате?
Разговарях. И въпреки това… пак те обичам.
Е, добре… поне тате да не разбере.
Иванчо
Иванчо към баща си:
Тате вчера почти правихме шестица с Марийка и Стоянчо.
Що почти, бе?
Ами Марийка закъсня и останахме само с „половин“ — в резултата не стигна за шестица.
Иванчо
Иванчо към баща си:
Тате, дай да изгоним мама! Вече не й е работа вкъщи, нали не пере за нас като преди. Ядe само кога мине съседът… и после се прави на домакиня! С две думи — заради съседа я храним, не заради нас!
Иванчо
Иванчо към баща си:
Тате, имаме задача от училище да опишем неудачна шега.
Неудачна шега, сине, е когато майка ти каже: „Само да те науча да плуваш“, а после се окаже, че теорията е в банята, а практиката — в локвичката.
Майката:
Ох, какви ги говорите! Неудачна шега е, когато баща ти ме убеждава, че е купил „скъпа парфюмна вода“, а аз като отворя капачката — мирише на бояджийски разредител!
Иванчо
Иванчо към баща си:
Тате, класната те вика в училище!
Защо? — пита таткото.
Не знам… просто тя каза, че си “изчезнал”, а аз поне от две седмици не съм те виждал в час!
Иванчо
Иванчо към дядо си:
Дай ми двадесет лева на заем от пенсията ти. Аз ще ти ги върна… ама като ми дадат следващата.