Иванчо е ученик в 10 клас. Винаги ходи със сива тениска и жълти маратонки. Дошла нова учителка по музика. Навела се и пише ноти на черната дъска. Иванчо от първия чин я закача:

Учителката го хваща за якето и го води при директорката. Иванчо чака отвън. Учителката влиза в кабинета и казва:

Иванчо започна дистанционното обучение. Първата му задача беше: да си направи „режим ученик“ — като блокира всички, които му пращат домашни… за да няма какво да не разбира!

Иванчо зашлевя учителката си по катерицата. Тя побесняла и му крясва:

Иванчо се усмихва и казва:

Иванчо и Марийка били на един чин и по време на часа Марийка почнала да шепне и да вика едновременно:

Иванчо се навел и посочил тетрадката. Учителката бръкнала да го извади и в същия миг извадило се листче с бележки и тя изтръпнала:

Иванчо веднага:

Иванчо и Марийка били на един чин и по време на часа Марийка почнала да шушука на госпожата:

Учителката веднага се вкиснала:

Иванчо бръкнал в джоба си и подал молива. Учителката посегнала да го вземе… и в момента, в който го хванала, дъвката залепнала за пръстите й и тя подскочила:

Иванчо се обадил спокойно:

Иванчо и Марийка в леглото.

Иванчо и Марийка влизат в сладкарница. Иванчо решава да „заеме“ 3 еклера. Взема ги под носа на сладкаря и ги мушка в джоба си.

Марийка го гледа и:

Тя отива при сладкаря зад щанда:

Сладкарят, любопитен, дава еклер. Марийка го изяжда на момента:

Сладкарят пак дава. Тя пак го изяжда:

Третия изяжда и пак се обръща към сладкаря:

Сладкарят се чуди:

Марийка се усмихва:

Иванчо и Марийка на стари години:
Той седи на стола и си говори сам, като че ли празнува. Марийка — отрудена, прегърбена от работа — минава край него, хвърля му един поглед и уморено подхвърля:

Иванчо и Марийка пристигат в известен наш курорт. Спират се пред един павилион за сладолед и Иванчо пита:

Иванчо и Марийка разглеждат картинна галерия.
Марийка:

Иванчо:

Иванчо и Марийка решили да се гушнат “на тъмно” в къщата на Иванчо. Отишли в стаята, ама по стълбите току-що се чуло стъпване — бащата на Иванчо бил там. Решили все пак да мине работата в гардероба.
Само започнали и Марийка за малко да затисне пръста на Иванчо — той се сепнал и викнал:

А бащата, без да се учудва, въздъхнал:

Иванчо и Марийка решили да си правят работи, ама понеже ги било срам да го кажат на техните, когато им се приискало, щели да минават за „пране“.
Един ден Марийка срещнала Иванчо и му казала:

Иванчо и Марийка са в киното. Вече половин час Иванчо е пъхнал ръка под якето на Марийка. Тя:

Иванчо и Марийка са сред природата.
Иванчо казва на Марийка:

Марийка веднага се зарадва:

Иванчо я погледна учудено:

Иванчо и Марийка са сред природата.

Иванчо и Марийка са сред природата.

Иванчо и Марийка се гушкат страстно пред блока.

Иванчо и Марийка се затвориха в тъмната стая. Торбалан беше шокиран… „Защо сте спрели да говорите?!“ Иванчо тихо: „Нали каза учителят: ‘В тъмното само слухът работи’…“

Иванчо и Марийка се пързалят в снега и решават да направят снежна „пързалка с рекорд“. Като я правят почти готова Иванчо казва:

Марийка му отвръща:

Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал:

А целта му била да си направи „разходка“ с очи и да поглежда какво не трябва. Така — един път, два пъти, три пъти. Майката на Марийка й се карала, ама Марийка уж не чувала.
Един ден пак така. Като Марийка се качила на дървото, майка й извикала:

Марийка се усмихнала и отговорила: