Мамо, днес директорът ме повика и ме пита дали имам по-малки братя или сестри. Казах му: „Нямам.“
Добре си отговорил. А той какво каза?
Нищо… само въздъхна с облекчение и каза: „Тогава поне няма да се притеснявам, че си отговорен и за още някого!“
Иванчо
Иванчо към учителката си:
Ама как така грешен отговор, госпожо?! Вие, с компютър ли ще спорите?
Иванчо
Иванчо към учителката:
Госпожо, трябва ли да се наказва някой за нещо, което не е направил?
Не, разбира се. Никакъв шанс!
Добре… тогава защо ми пишете „върви да го вземеш“, като аз не съм го връщал?
Иванчо
Иванчо луднал да обиди учителя си и все го умолявал:
Господине, само веднъж!
И така всеки ден. Учителят, горкият, накрая се съгласил и решил да го търпи. Иванчо почнал да се държи зле, да мънка, да се заяжда — час, два, три… Учителят се уморил и казал:
Иванчо, няма ли най-после да свършиш?
Отвън се чу отговор:
Свършвам, господине! Само късам билетчетата, дето са за следващите ученици!
Иванчо
Иванчо моли майка си:
Мамо, роди ми сестричка.
Не може, татко го няма.
Пак:
Мамо, роди ми сестричка!
Не може — татко още не се е върнал.
Ами тогава роди ми котенце.
Иванчо
Иванчо на една яхта в океана с Марийка. Тя все му намигала и се заяждала, че бил „къс“ и „тънък“. Изведнъж — огромна вълна, Иванчо се хлъзнал и паднал зад борда. Една гладна акула му отхапала „каквото му било“ и той отчаяно се мятал във водата да се спаси. Тъкмо се отървал накрая и, без да иска, хванал с ръка една златна рибка.
Пусни ме, Иванчо! — рекла рибката. — Ще ти изпълня едно желание!
Искам „онова“ да ми стане… ама да е за уважение — метър дълго и дебело да не минава незабелязано!
Става — казала рибката.
Всичко станало веднага. Иванчо се доближил до яхтата, стискал ръката си гордо и се обърнал към рибката:
А акулата защо плува отдолу по корем и не мърда?
Щото… задави се, като видя какво ѝ е отхапала, и чак сега „мърда“ само в учебниците…
Иванчо
Иванчо на изпит. Професорът:
Иванчо, дано не ме лъжеш!
И аз се надявам, професоре… да не ме хванете, че ви слушам какво викате!
Иванчо
Иванчо на урок по физика. Питат го:
Дай пример за нещо с променлив ток!
Светла от 8-Б клас.
Как така?
Ами понякога ми пуска, а понякога ме кара да си чакам—един вид ток, който сменя посоката според настроението.
Иванчо
Иванчо на урок по физика. Питат го:
Дай пример за нещо с променлив ток.
Марийка от 8-Б клас.
Как така?
Ами понякога ми се усмихва, а понякога направо ме „прекъсва“!
Иванчо
Иванчо на урок по физика. Питат го:
Дай пример за нещо с променлива скорост!
Светла от 8-Б клас.
Как така?
Ами понякога ми говори бавно, а понякога направо ми минава с пълна скорост.
Иванчо
Иванчо написъл на Марийка любовно писмо с жълти букви по снега, и като го видяла, въздъхнала: „Ех, така хубаво… само че ще се размаже!“ И си тръгнала, преди да е станало романтиката на петна.
Иванчо
Иванчо никога не питаше родителите си откъде идват децата, защото в нашия вход всички знаеха, че при тях най-много се ражда от спора „кой е на опашката за банята“.
Иванчо
Иванчо отива в балетното училище, слага си чантата до чина, отваря я и вади пистолет. Смее се и вика:
Опа, мамо сега като какво ли прави в пощата с обувките за балет!
Иванчо
Иванчо отива в танцовото училище, слага си чантичката на пода до чина, отваря я и вади… робот-играчка. Смее се и казва:
Оп-а-а, мамо, сега е в магазина — с танците!
Иванчо
Иванчо отива на кладенеца да си хвърли монета за късмет, ама вместо това изтърва в кофата златното яйце.
Вземи ме и ще ти изпълня три желания! - подхвъркало яйцето.
Добре, дай! - казал Иванчо и го пуснал.
Кажи, какви са ти трите желания?
1) Искам в къщи да има много пари.
2) Искам в къщи да има много жени.
3) Искам в къщи да има много коли.
Хоп! Готово! - щракнало яйцето и се разбило на две.
Иванчо тръгнал да се прибира. Стигнал до пазара и изведнъж се подсетил:
Абе… нямам къща, бе! Яйцето ми обърка адреса ли?!
Иванчо
Иванчо отива на село при роднини. Вечерта гледа как баба му дои кравата. На заранта кравата няма никъде.
Къде ли може да е отишла? — изплашили се роднините.
Спокойно, едва ли е далече — казва Иванчо. — Снощи баба я изпразни толкова хубаво, че кравата просто тръгнала да търси… пълнителя си.
Иванчо
Иванчо отива на училище и госпожата го пита:
Иванчо, на колко си години?
Не знам, госпожо.
Къде е баща ти?
Не знам, госпожо.
Какво прави котката?
Не знам, госпожо.
Колко са звездите?
Не знам, госпожо.
Иванчо се прибира и пита майка си:
Мамо, колко са звездите?
Безброй.
На колко съм години?
На 9.
Къде е татко?
В кухнята готви.
Къде е котката?
На перваза мърка.
На следващия ден Иванчо пак отива на училище и госпожата го пита:
Иванчо, на колко си години?
Безброй!
Къде е баща ти?
На перваза мърка.
Какво прави котката?
В кухнята готви.
Колко са звездите?
На 9!
Иванчо
Иванчо отива на училище със зелено око и учителката го пита защо.
Ами, госпожо, снощи легнах при мама и тати, и по едно време татко ме пита: „Иванчо, спиш ли?“. Аз казах „не“, а той ме наби.
На другия ден Иванчо е със две зелени очи и учителката пак пита какво е станало.
Снощи пак легнах при мама и тати. Татко пак ме пита: „Иванчо, спиш ли?“. Аз пак казах „не“… и пак ме наби.
На третия ден Иванчо е направо целия в синини. Госпожата уплашено:
Иванчо, какво става?
Лежа си аз при мама и тати… и татко започва: „Иванчо, спиш ли?“. Аз мълча.
Той пак: „Иванчо, спиш ли?“. Аз пак мълча. И след малко татко: „Е, влезе ли?“. А аз викнах: „Кой?!“
Иванчо
Иванчо отива на училище.
Иванчо, защо не поздравяваш с „добро утро“? — пита го една учителка.
Ами… не мога да казвам „з“, госпожо. Винаги звучи като „доба… утро“… и после всички се смеят.
Иванчо
Иванчо отива на училище. По време на часа госпожата изпуска пергела и се навежда да го вдигне. Иванчо казва тихо:
Госпожо, виждат се ви чорапките.
Иванчо, млъкни и напусни часа! — ядосала се госпожата.
Иванчо напуснал. На следващия ден госпожата пак изпуска пергела и пак се навежда да го вземе. Иванчо става, взима си чантата и излиза. Госпожата го догонила и го пита:
Иванчо, защо пак напусна часа?
Иванчо въздъхнал:
Ако ви кажа какво пак видях… ще ме държите наказан за цял семестър!