Още нищо… ама мама утре ще ми проверява тетрадките.
Иванчо
Иванчо влиза в аптеката и започва да изброява на аптекарката:
Термометър; сироп; бинт; мазилка за рани; витамини; чай против кашлица.
Аптекарката се стреснала и го пита:
Да не е пострадал някой?
А, не… просто баща ми е на родителска среща, и ще „мерим“ температурата на класната, докато се разбере кой е кривият.
Иванчо
Иванчо влиза в едно бистро, поръчва си джин с тоник и вижда как страшно маце му се усмихва от една маса. Нашият веднага скача:
Как се казваш, съкровище?
Кармен!
Ммм, много готино име! Кой ти го измисли?
Аз сама… много обичам английския, та си го сглобих от там.
А ти как се казваш, сладур?
Аз… се казвам ДжинтОн…
Иванчо
Иванчо влиза в сладкарница и започва да поръчва: торта, бисквити, шоколад, карамел, захарни фигурки, сметана, фондан… Сладкарят го поглежда изненадано и пита:
Да не празнувате нещо?
Не… просто баща ми каза, че отива на родителска среща.
Иванчо
Иванчо влиза в училище с гръмнат нос и класната веднага го пита:
Иванчо, бре, що си така? Какво стана?
Ами другарко… вчера спах при мама и тати. По едно време тати ме пита: „Заспиваш ли?“ Аз викам: „Не…“ и тати се разсърди.
На другия ден Иванчо се появява пак — с черно под окото:
Ами другарко… вчера спах при мама и тати. Тати пак по едно време ме пита: „Заспиваш ли?“ Аз си казах „не“… Тати пак се разсърди и…
На третия ден Иванчо влиза пребит, с бинтове и едва говори:
Ами другарко… вчера спах при мама и тати. Тати пак по едно време: „Заспиваш ли?“ Аз обаче упорито мълча… Нито „да“, нито „не“.
След малко тати го пита:
„Влезе ли?“
Иванчо:
„Кой?“
Иванчо
Иванчо влиза в училище с черно око и класната го пита:
Иванчо, бре, що си така, а?
Ами другарко… вчера спах у мама и тати. По едно време тати вика: „Заспал ли си?“
Аз му викам: „Не.“ Той се ядоса… и става белята. На другия ден Иванчо е пак с посинени очи:
Ами другарко… вчера спах у мама и тати. Тати пак по едно време: „Заспал ли си?“
Аз пак му викам: „Не.“ Той пак се ядоса… и пак стана белята. На третия ден Иванчо влиза тотално натъртен.
Ами другарко… вчера спах у мама и тати. Тати пак по едно време: „Заспал ли си?“
Аз този път… упорито мълча. Той пак: „Заспал ли си?“ Аз пак мълча… След малко тати се провиква: „Влезе ли?“ А Иванчо:
Кой?
Иванчо
Иванчо влиза в училище, влиза в стаята… ама не му е дошло навреме—часът вече е започнал. Учителят го поглежда и вика:
Иванчо, защо закъсняваш?
Ами… трябваше да занеса тетрадките на батко ми, господине!
Учителят веднага:
Добре де, а баща ти не може ли да свърши тази работа?
Може… но батко ми казва, че баща ми пише “като за световно”, а той го прави “като за бърз отговор” — на тетрадките им е по-подредено… и по-му харесва!
Иванчо
Иванчо влиза в училище. Учителката го пита:
Иванчо, къде беше вчера?
Водих млякото на пътя.
Как така млякото? Баща ти не можа ли да го направи?
Можеше… ама млякото беше по-бързо — стига да не му кажеш „връщай се“.
Иванчо
Иванчо влиза в час и си стиска бузата, отивайки към училище след преглед при зъболекаря.
Иванчо, къде беше? — пита учителката.
При зъболекаря.
И как е? Боли ли те?
Не… то пък другото! Аз си го извадих, ама документите и кабинетният „остатък“ си останаха при тях!
Иванчо
Иванчо влиза в час, връщайки се от сладкарницата, където уж „пазарува“.
Иване, откъде си? - пита учителката.
От сладкарницата, госпожо.
И? Яде ли си нещо?
Не знам… нали аз платих, а сладкишът остана при продавачката!
Иванчо
Иванчо влиза точно по средата на часа, със стисната глава и превръзка на чело. Учителят го поглежда:
Иване, какво става? Защо закъсняваш?
Паднах от стълбата.
От стълбата ли? Нали се учим по-скоро да слизаме, не да падаме…
Да… ама паднах и после чак се настаних удобно!
Иванчо
Иванчо влязъл в ареста за някаква работа и попаднал в килия с един циганин. Иванчо си седял кротко, стискал зъби и само се молел да не му се случи нещо страшно. Накрая циганинът го погледнал съвсем спокойно и му рекъл:
С нож ли, или без нож?
Иванчо пребледнял и заекнал:
Абе, недей така бе… сакън нож…!
Циганинът обаче се ядосал до край:
С нож ли, или без нож, ва!!!
Иванчо вдигнал глава, набрал смелост и рекъл:
Ей, хубаво… с нож, ама внимателно!
Циганинът се усмихнал доволно и извикал:
Ножеее! Аре с нож… че тука ша го “режат” и на двамата!
Иванчо
Иванчо влязъл в стаята на родителите си без да почука и поискал нещо „много спешно“… Майка му го погледнала и тихо казала:
Защо не почука, че да те чуя кога идваш?
Иванчо се смутил:
Ама аз…
Тя махнала с ръка:
Няма „ама“. Щом си влязъл без да почукаш, значи си поискал без да питаш.
Баща му добавил:
И получи отговор. Спешният въпрос е: „Ще те пращаме ли да почукаш, или да си го внесеш в урока?“
Иванчо
Иванчо возил Марийка с трамвай на автограф. Както се влачил по релсите, стигнал в центъра и Марийка се разплакала.
Що ревеш, ма? — попитал Иванчо.
Ами сега ти ще се правиш на разсеяно, ще ми кажеш, че не ти се пишат подписи, и после ще ме отпишеш! — изхлипала Марийка.
Еййй! Точно така щеше да стане! — плеснал се по челото Иванчо.
Иванчо
Иванчо гледал нощното небе самотен и замечтан и по едно време видял падаща звезда. Веднага си намислил желание. Обаче тя угаснала толкова бързо, че той успял да промълви само: „Дай ми…“ и край. На другия ден пристигнал куриер с пакет, в който имало телепатична прахосмукачка. Казала: „Извинявай, не успях да ти довърша желанието, но поне ще ти чистя мислите…“
Иванчо
Иванчо го приели в пионерската организация. Втурва се в къщи и целият сияе.
Мамо, пионерите трябва ли да бъдат честни?
Да, сине.
А винаги ли трябва да казват истината?
Да.
Е, тогава си признавам: миналата седмица скъсах плаката на училището… и за да не ме хванат, го залепих отново със скоч — и никой не разбра, че е било разкъсано!
Баща му затваря вестника:
Аз ти казах, че е скандал, а ти: „Само малко е разкъсано… ама като се залепи, пак става за гледане!“
Иванчо
Иванчо го приели в пионерската организация. Втурва се щастлив в къщи.
Мамо, пионерите винаги ли трябва да са честни?
Да, сине.
А когато нещо не е наред, пак ли трябва да казват истината?
Да.
Е, тогава си признавам: миналата седмица скъсах тетрадката по математика и за да не ме хванат, я намазах с лепило и я скрих под леглото.
Баща му гневно сгъва вестника и казва на жена си:
Аз ти казах, че е „лоша работа“, а ти: „Няма страшно, ще се оправи!“
Иванчо
Иванчо говори с баща си:
Тате, дай 50 лева. Готвя страховита далавера!
След дълго пазарлъци бащата се съгласил. На другия ден Иванчо отишъл при учителката си и развял банката:
Госпожо, давам ви 50-те лева, ако ми дадете да ви целуна.
Как бе, Иванчо? Аз съм учителка! — възмутила се даскалката.
Е, да, ама тия пари са си много! — натиснал я той.
Учителката се огънала. Ден по-късно Иванчо се появил със 100 лева:
Госпожо, давам ви 100-те, ако ми позволите да ви пипна по… шапката.
По шапката?! — изумено повторила учителката.
Да бе, пак си е много! — казал Иванчо и пак минало номера.
После идва денят с 500 лева. Иванчо се изтупал, сложил парите на бюрото и:
Госпожо, давам ви 500-те, само кажете „да“ да ви хванем за ръка и да направим една снимка за спомен!
Иванчо… това вече е странно — въздъхнала тя, но все пак се съгласила.
Накрая следващият ден — 1000 лева. Иванчо пак при нея:
Госпожо, давам ви 1000-те… ако ми помогнете да направим една „педагогическа“ демонстрация пред целия клас!
Учителката пребледняла:
Каква демонстрация, бе?!
Иванчо си дръпнал раменете:
Абе как да не знаете… вие казвате „да“, аз казвам „не“, пък после всички викат: „Какви са тия цени?!“ …събират се за благотворителност!
И накрая, понеже учителката не издържала, направили „обичайната процедура“ — черна връзка на очите и пълна тайна. Влиза Иванчо при нея… минава час… два часа… тя вече се чуди какво става.
Хайде бе, Иванчо, що толкова се бавиш? — попитала.
Госпожо… аз не съм Иванчо — промърморило момчешкият глас. — аз съм Петърчо…
Как така?
Ами Иванчо събира кувертите. Аз само давам „свидетелство“… — и в това време се чуло как на вратата някой наддава: „И аз ли да дам 50?“
Иванчо
Иванчо дотича в стаята:
Татко, татко! Виждал ли си някога мама без чорапи?
Ами… не знам, сине…
Ела бързо! Тя в кухнята си миe чиниите босa!
Иванчо
Иванчо е записан в 1-ви клас и това му е първият ден. Директорът го посреща:
Добре дошъл, млади момко! Как ти е името?
И-И-ИВАНЧО-О-О!
Аха… значи има малко проблем с произношението, а?
Иванчо:
Не е заради мен. Баща ми има дребен проблем с изказването, аз нямам. А вие май също имате!
Така ли? И какъв е?
Онзи, дето всеки ден казва „ТИШИНА“… но никога не я намира!