Един ден учителката на Иванчо му казала да напише домашно: „Пет изречения за морето“.
Иванчо се прибрал, отишъл при майка си и попитал:

Майка му въздъхнала:

Иванчо се усмихнал:

Един катаджия спрял на черен път извън града и започнал да дебне, щом види някакъв трафик. С махане спрял един микробус, летящ на крилете. Отвътре изскачват двама “мачи”, метват му поглед, хващат вратата, дръпват стъклото, заклещват го и започват да го “интервюират” един след друг — и двамата, после и третият, че катаджията направо се видял на края.
А в това време Иванчо бил в съседната нива да пази картофите… само че да ги “проверява”, понеже били узрели. Видял всичко отдалеч.
Микробусът отпрашил, а катаджията свалил шапката, подсмърчал, изправил се, оправил си униформата и чак тогава зърнал Иванчо.

Една нощ Иванчо не можел да заспи и отишъл при майка си и баща си в стаята.
Баща му го попитал:

Иванчо се замислил и:

Иванчо кимнал сериозно:

Иванчо с най-наивния детски глас:

Една сутрин Иванчо влиза с гръм и трясък в кухнята:

След вечеря бащата дръпнал Иванчо настрана и тихо, но строго му рекъл:

Иванчо пребледнял, затворил се в стаята и осем месеца тъгувал. На деветия месец пак започнал да излиза с момичета. Година по-късно пак нахлул при тях и триумфално:

Всички се зарадвали. Само че след няколко минути бащата пак го дръпнал и отсече:

Иванчо побеснял и отишъл при майка си:

Майка му дълго го гледала и накрая въздъхнала:

Жена казва на сина си:

Женил се Иванчо. Голямо веселие вдигнали — музика до сутринта. След церемонията булката го дръпнала към спалнята, а Иванчо си спомнил навреме, че трябва да пита някого.
Отишъл при дядо си и рекъл:

Дядото го погледнал сериозно и казал:

Иванчо кимнал, легнали си. Дядото застанал зад вратата и започнал да продума:

Иванчо — напред.
Дядото: — ЛЮРУУУ…
Иванчо — назад.
По едно време булката се разкрещяла:

Звъни слушател на водещия по програма “Хоризонт”.

Звъни телефон. Иванчо отговаря.

Здравей, Дядо Коледа.
Пише ти Иванчо.
Моля те, прочети това писмо до края.
Това не е спам, а реален начин да спечелиш—
ако го отвориш, ще ти паднат парите в комина.
(И ако не го отвориш… пак ще паднат, ама отгоре.)

Зима!

Иванка:

Иванчо беше много слаб ученик, особено по математика — там направо го „нямаше“. Двойка след двойка, и все с една и съща причина: „не разбирам“.
Майка му се притеснила и решила да го запише в елитно католическо училище в съседния град, уж по-строго било.
Върнал се Иванчо след месец — отслабнал като клечка, с поглед като на човек, който току-що е избягал от буря, а в тетрадките му: шестица до шестица.

И като каза: „Който не учи, отива направо при него“, веднага разбрах, че при тия хора не се шегуват…

Иванчо бил много слаб ученик, особено по математика — там направо си беше бедствие.
Все двойка след двойка, все „не става, не се старае“, все едно и също.
Майка му се шашнала и решила: „Айде стига — ще го пратя в католическо училище в съседния град. Там поне ще го стегнат.“
Връща се Иванчо след месец — отслабнал, пребледнял, очите му като на човек, който е видял страшен сън… а в бележника — шестица след шестица.
Майка му зяпнала:

Иванчо въздъхнал:

Иванчо бил ратай при дядо поп. Дядо поп имал три дъщери и една много важна добродетел — да не оставя нищо да излиза от работа, без да е “по неговия ред”.
Една сутрин дядо поп казал на Иванчо:

Иванчо се надигнал, приготвил се, натоварили каруцата и тръгнали. Вървели не повече от двеста метра и… сетили се, че са забравили лопатите.

Иванчо се върнал, влязъл в къщи, огледал се и като видял трите дъщери на попа, казал:

Те се засмели:

Иванчо се провикнал право в двора:

А дядо поп, без да се замисли:

Иванчо бил ратай при дядо поп. Попът имал три дъщери. Една сутрин попът рекъл на Иванчо:

Иванчо станал, приготвили се, натоварили кошниците и тръгнали. Само се отдалечили от къщи, и попът видял, че са забравили ножчетата.

Иванчо се върнал и гледа: трите дъщери на попа — все същите, все гладни за „помощ“. Иванчо им се приближил и рекъл:

Те се смели и рекли:

А Иванчо, без да губи време, провикнал към двора:

И попът отвън спокойно отговорил:

Иванчо бил толкова добър по математика, че събрал целия клас на черната дъска и казал: „Сега ще ви покажа как се решава… и кой е отговорът!“

Иванчо в банята. Ще се гали с Марийка.
Тя влиза нетърпеливо:

Иванчо в първи клас. Втория ден казва на учителката:

Учителката пребледняла и го завела при директора.

Директорът въздъхва и пита:

Учителката се заинатява:

Директорът се олюля, все едно някой го удари с гума, но не казва нищо.
Иванчо доволно:

Иванчо излиза. Директорът шепнешком казва на учителката:

На последните два въпроса бях подготвен и за шести.

Иванчо вечеря:

Иванчо вика на баща си: