Децата в училище спорят кое е най-бързото нещо на света.
Петърчо казва:

Марийка веднага го опровергава:

Иванчо се обажда:

Директор влиза в час и вижда, че Марийка си вдига пръста:

(Учителката знае, че ще излезе някаква глупост и не я вдига, ама тя продължава)

Директорът се обажда:

Директорката влиза в час, а Петърчо вдига ръка:

Учителката си казва „айде пак ще се изложи“ и го оставя, без да му обръща внимание. А Петърчо пак:

Директорката, ядосана, виква:

Учителката стресната:

Петърчо гледа сериозно:

Директорът влиза в часа и Петьо вдига ръка:

(Учителката знае, че ще дръпне някоя глупост пред директора и не го вдига, но той продължава)

Директорът се обажда и вика:

Директорът води новия учител при класа на Иванчо.

Иванчо:

Директорът, доволен:

Дом за пенсионери.

Дочул Иванчо внезапно шумове и въздишки от стаята на майка си и баща си. От любопитство се прокраднал и погледнал през ключалката. След малко се обърнал към себе си, възмутено:

Дъщеря пита майка си:

Майката отвърнала:

Малкият брат Иванчо се обърнал към сестра си и рекъл:

Дядо му на Иванчо разправя как едно време разказвали за София.
„През 1912-а стана едно страшно наводнение. Водата се вдигна като на шега — по вълни… та накрая стигна чак до там, дето не й е работата.
Аз тогава бях началник на гарата и от министерството ми се обаждаха по телефона на всеки десет минути:

И оттогава останало името — защото явно на всеки наводнение му трябва и топоним.“

Един възрастен казва на малкия Иванчо:

Иванчо:

Един ден Иванчо кихнал в час и учителката го изгонила. Както си седял пред стаята, минал директорът и го попитал:

Един ден Иванчо не отишъл на училище, а на другия ден учителката го пита:

Един ден Иванчо отива на училище. И вижда, че на господина по физика му е разкопчан ципът и му казва:

А господина го вика при себе си и го пита:

Един ден Иванчо отишъл при Марийка и казал:

Един ден Иванчо рекъл на майка си:

Един ден Иванчо се прибира вкъщи и се хвали на дядо си:

На другия ден Иванчо идва с Марийка:

Когато Марийка си тръгнала, дядото го пита:

Един ден Иванчо се прибира много рано от училище и баща му го пита:

Баща му, засрамен и горд едновременно, го попитал:

Един ден вуйчото на Иванчо се обажда по телефона и пита:

Един ден малкият Иванчо закъснял с цели петнайсет минути. Отворил вратата на класната стая на пръсти, надникнал — учителката била обърната към дъската — и се промъкнал като шпионин право до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и тихо му казала:

Излязъл Иванчо. След малко вратата се блъснала с трясък, появил се отново той, зачервен, с широко отворена уста, вдигнал ръце и креснал:

Един ден малкият Иванчо закъснял с час. Отворил тихо вратата на класната стая, надникнал — учителката била с гръб — и се промъкнал на пръсти до мястото си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и казала с укор:

Излязъл Иванчо и след малко вратата изведнъж се отворила с трясък. Той нахлул вътре с шумно „тадам!“, седи като цар, махал с ръце и казал: