Гледайки как баща му купува нови обувки от естествена кожа, Иванчо възмутено отбелязва:
Татко, нима не виждаш, че тези обувки са направени от страданията на едно бедно, нещастно животно?
Баща му със строг поглед му отвръща:
Как може да говориш така за собствения си дядо?!
Иванчо
Говори Радио Ереван:
И такааа, приключи нашият конкурс. Въпросът беше: „Къде е кацнал гълъбът, който кацнал на шапката на бай Киро и после изведнъж изчезнал?“ Получихме страшно много отговори — всичките умни, оригинални и… леко буйни. Благодарим на всички участници, но победителят е само един. И това е деветгодишната Мария от българското село Горни Надупченица. Нейният кратък, ясен и категоричен отговор е:
Върху главата на самия бай Киро, ама той вече го е погледнал и гълъбът се е стреснал да не му изпусне самолета!
Иванчо
Говори Радио Ереван:
И такааа… приключи нашият конкурс! Въпросът беше: „Къде отиде чаша, която изчезна мистериозно точно в момента, когато баба Станка каза: ‘Не вярвам на очите си!’?“ Получихме страшно много отговори — всичките оригинални, но и малко… разкрепостени.
Благодарим на всички участници! За съжаление победителят е само един. И това е деветгодишната Милка от българското село Горно Нанагорнище. Нейният кратък, ясен и категоричен отговор е: „В дланта на чичо Пешо!“
Иванчо
Госпожата казва:
Затворете учебниците!
Иванчо пита:
А ако ги затворя… къде да ги държим, госпожо— в класа или в джоба?
Иванчо
Госпожата на Иванчо казала на учениците си:
Деца, извадете си тетрадките по български!
Тогава Петърчо подвикнал:
Ама вие не сте казали да ги носим днес!
И точно тогава Иванчо се обадил:
Госпожо, аз си ги носи-тетрадките!
Госпожата го изгледала и рекла:
Щом толкова си подготвен, Иванчо… реши диктовката, а Петърчо да си я разказва на рисунките.
Иванчо
Госпожата пита Иванчо:
Кой е написал романа „АНТИЧНИ“?
Иванчо казва:
Ко Ша Ги Ям.
А коя е жената му?
Ко Ша Яж.
Иванчо
Госпожата, все така вглъбена в урока, седнала зад катедрата с къса пола, и понеже си мислеше само за урока, изобщо не забеляза как се е разположила. Иванчо на първия чин се олицетворил като въпросник и гледа, сякаш търси ключ към текста.
Иванчо! Защо ме зяпаш? Кажи ми темата!
Ами, госпожо… ако я „разгърнете“ малко, тогава ще се вгледам в смисъла!
Иванчо
Група моряци — бивши колеги — се засичат в бар. Отива Иванчо и поздравява всички мъже един по един:
Здрасти Гошо, здрасти Петьо, здрасти Тошо… ама к’во става бе, вие сменихте ли капитана, че всички сте с нови имена?
Иванчо
Даскалицата влиза в час и вижда на дъската нарисуван огромен банан.
Кой го нарисува това? — пита тя.
Аз! — признава си Иванчо.
Всички да излязат от стаята! Остава само Иванчо. Ще му го кажа аз!
Децата излизат в коридора и чакат. След половин час Иванчо излиза, оправя се и вика:
Видяхте ли сега колко е важна рекламата?!
Иванчо
Двама селски си пасат кравите. Срещат се на поляната и единият—Пенка—се провиква към Гошо:
Как си, Гошо?
Кофти, Пенко! Две кравички умряха… Татко ще ме разпъне за такова пасене!
Е, Гошо, за да те разведря, готова съм да направя за теб всичко… ама всичко! Само трябва да го направиш 5 пъти!
А може ли 10 пъти?
Може.
А 20 пъти може ли?
Може, защо питаш?
Ами… няма ли да умреш, като кравичките?
Иванчо
Двамата в кревата, ама нищо не тръгва. Петър:
Щом не ти ставам, значи не ме обичаш!
Аз те обичам, бе… ама и снощи с комшийката ми беше същото…
Иванчо
Две баби си говорят:
Колко са лоши днешните деца!
Защо бе, Станке?
Ми на, всеки се бие! И вчера гледам — Иванчо във входа хванал Марийка и почнал да я налага! И то не с какво да е, ами с играчка! Пак хубаво, че я улучил в дупето, ами представи си да я беше ударил в очото!
Иванчо
Две лелки си говорят:
Какво правят децата в другата стая?
Ами Мими показва на Иванчо някакъв номер с балон.
Ех, добре, че не е с два балона… че иначе щяха да стане като цирк и да ни поискат билет!
Иванчо
Дете казва на майка си:
Мамо, татковата майка на Иванчо му купи колело за рождения ден, а нашето е утре.
Майката учудено пита:
И какво толкова очакваш? Иванчовата майка да ти купи колелото, и на тебе ли?
Иванчо
Детенце си учи уроците. Дядо му го наглежда. По едно време хлапето вдига глава от тетрадката и пита:
Дядо… може ли крокодил да ходи по мост?
Не бе, Радко. Крокодилите са си за водата.
Ама аз видях вчера по телевизора в новините — крокодилът пресичал реката!
Еее, бе човек… ако пише „пресича“, значи е пресичал с плуване, не с обувки.
Да, ама… ако може да пресича реката, може и да прескача моста… нали?… Една крачка—и готово…
Иванчо
Детска площадка в кварталната градинка. Петгодишният Мартин се втурва към майка си и с гръмък шепот, целият зачервен от вълнение, казва:
Мамо, имам си най-сетне жена!
Браво, Мартине! - усмихва се майка му.
А коя е тя?
Сашка… дето всеки ден си играем на пързалката!
И откъде разбра, че е твоя жена?
Ами преди малко ми каза: „Обуй си гащичките и хайде, че при татко не те искат!“
Иванчо
Деца спорят в междучасието кое е най-бързото нещо. Малчо:
Най-бързото нещо е кихането. Замахваш с носа, и… край на спорта — веднага.
Марко:
Най-бързото нещо е интернетът. Пуснеш Wi‑Fi и за секунди си на другия край на света.
Тогава се обадил Ивайлчо:
Аз вчера бързах с едно приложение… ама ме хванa стомашното. Ни съобщение успях да пусна, ни интернетът да зареди — само “спешно” стана и толкоз!
Иванчо
Деца, какви звуци запомнихте от вчерашната екскурзия във фермата? Децата:
Муууу!
Беее!
Кудкудяк!
А Иванчо:
Слез от трактора… щъ ти е… а майка ми — е-е-е… да не ме “преведе” после!
Иванчо
Децата в училище пишат съчинение на тема „Зима е“. Учителката кара Петър да прочете на глас съчинението си. Той започва: „Зима е. Всичко е покрито със сняг. Дърветата скърцат, реката е замръзнала. Върху леда се е хлъзнал един огромен камион…“
Леле, Петре — прекъсва го учителката — ама че глупава работа! Никак не е по темата!
По темата е, госпожо — усмихва се Петър. — Ледът е леден… ама камионът си е просто „зимно-запънат“!
Иванчо
Децата в училище пишат съчинение на тема „Зима е“. Учителката кара Петър да прочете на глас съчинението си. Той започва: „Зима е. Всичко е покрито със сняг. Дворът е като в бяла пелена. И най-страшното… по леда се търкалят две мечки.“
Леле, Петър — прекъсва го учителката — ама че неподходящо!
Разбира се, че е неподходящо — отвръща Петър. — То по лед… краката им се отпускат!