Вицове за Иванчо

Иванчо

Влиза Иванчо при директора и вика:

Директоре, директоре, спешно!

Директорът:

Иванчо, колко пъти съм ти казвал, преди да влезеш да почукаш, а не да крещиш! Излез и го направи както трябва.

Иванчо излиза, почуква на вратата, влиза и казва:

Директоре, директоре, спешно!

Директорът:

Не така! Като влезеш, първо да говориш тихо, после чак да кажеш “спешно”. Излез и го направи както трябва.

Иванчо излиза, почуква, влиза и казва:

Директоре… директоре… спешно!

Директорът:

Иванчо, пак не! Преди да почукаш и преди да влезеш — тихо. Като влезеш — спокойно. И накрая — с доклад. Излез и го направи както трябва!

Иванчо излиза, почуква, влиза, оправя се и с много сериозен глас казва:

Директоре… директоре… спешно…

Директорът се успокоява:

Най-сетне! Какво има?

Иванчо:

Директореее… складът ни горииии!

Иванчо

Внезапно Иванчо се прибира от командировка, а Марийка—голичка, разпльокана в спалнята и се прави на недостъпна.

Иване, бе… уж гледам ти се обади ли, уж да не те задържа, ама толкова време те чаках… Ела, скъпи! Само виж първо на балкона—нещо падна отгоре ли? Саксия ли е, или пак някой си е изпуснал плискачката!?

Иванчо излиза, гледа—на балкона един пич с шарени дрехи, като от модно списание, но с физиономия на “айде пак нещо се обърка”.

Кво става тук, бе братле?

Ами… парашутист съм! Отнесe ме вятърът към вашия балкон, таман откачих парашута и щях да чукам на вратата да ме пуснеш да сляза долу… Само дето вместо да чукам, стана тя… малко неудобно. Извинявай много!

Няма проблем, брато… при мен все такива куриози се случват.

А бе?

Миналия път, като се върнах, един геолог ми ровеше в кофата за боклук… и търсеше… нещо като “перспектива”. Каква перспектива може да намери човек в кофата, освен лайна?

Иванчо

Връща се Иванчо от училище. Баща му го пита:

С какво се занимавахте днес?

Писахме татко.

Какво? Пак ли? Че вие май таткота рисувате, не тетрадки — трети път подред!

Не знам… Учителят всеки път влиза и вика: „Айде, бързо да пишете — тати ви… разбра ли?!”

Иванчо

Връща се Иванчо от училище. Баща му го пита:

С какво се занимавахте днес?

Писахме домашно.

Какво домашно?

Ами задачите по математика.

Пети път ли ще пишете задачи? Няма ли вече да сте ги научили?

Не знам… Учителят всеки път влезе в час и вика: „Айде, стига толкова приказки — мамка ви, смятайте!“

Иванчо

Връща се Митко от училище омърлушен. Вкъщи го питат:

Какво става? Защо си нацупен?

Защото в училище ме подиграват, че чета на „изречения“… като че ли съм някакъв наръчник!

Иванчо

Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща:

Как мина денят?

Ами в час по музика учителят като вдигна бастуна да свири „ля-ля-ля“, тя изхвърча, удари пода и всички се разтревожихме…

И успяхте ли да го вдигнете? — пита бащата.

О, да… даже най-сръчните го вдигнаха по два пъти!

Иванчо

Връщайки се от детската градина, Пепи влиза вкъщи и родителите му веднага забелязват, че в речника му са се появили нови думички.
Пепи:

Тате, а какво е „президент“?

Татко го праща до телевизора да види новините и казва:

Това е човекът, който управлява държавата.

Пепи се замисля, кимва и след малко:

А мамо, а какво е „компания“?

Майка му отваря лаптопа, показва фирмения сайт и обяснява:

Това е място, където хората работят заедно.

Недоволен, Пепи отива при баба си:

Бабо, а какво е „партия“?

Баба го поглежда:

Това е… ами… група хора с общи идеи.

Пепи въздъхва и заключава:

А бе, значи… като не казвате директно, само ми давате картинки…

Само че аз искам думи, които да обясняват!

Иванчо

Връщайки се от училище Иванчо вика:

Бих искал да уведомя всички заинтересувани, че днес Иванчо се изложи жестоко пред целия клас, когато на урока по полова култура той обясни, че „щъркелът“ идва от… съседния вход, защото „така му казала лелята на асансьора“.

Иванчо

Всеки ден като Иванчо тръгвал на училище, минувал край църквата и все нещо мърморел срещу попа. Попът разбрал, че му се сипят обиди, и отишъл при майка му да се оплаче.

Иванчо, никакви псуващи работи към попа!

Аз не го псувам!

Знам те аз тебе!

На другия ден Иванчо минава покрай попа, усмихва се и казва:

Попе, днес няма да те мрънкам… ама утре майка ти ще ти „чете урок“!

Иванчо

Всички ходеха с усмирителни ризи. И само Иванчо — с усмирителен „панталон“… за да го усмирят само от коленете нагоре.

Иванчо

Върви Иванчо по коридора на училището и крещи:

Къде е логиката, къде е разума…

Среща го Директорът и пита:

Иванчо, какво става? По време на час бягаш по коридора и говориш като гръм от ясно небе!

Какво става — казва Иванчо. — Пипнах звънеца в час, звънна, ама аз излязох навън… А учителят си стои вътре. Къде е логиката, къде е разума…

Иванчо

Върви класът по улицата и не щеш ли на отсрещния тротоар две котенца заклещени. Иванчо пита:

Моля, Госпожо, какво правят тези котенца?

Ами едното си е замряло, а другото го е бутнало да го повлече по плочките, за да мине - обяснила учителката.

Иииииииии, Госпожоо! - рекъл Иванчо - и при котките стана като при хората: ти гледаш да им помогнеш, те гледат да имат „грижи“ за тебе!

Иванчо

Върви си полицай по детската площадка и вижда малкия Митко как тъпче пясък с ботушите си, ей така, за кеф.

Какво правиш, момченце? — пита полицаят.

Правя блато.

Блато? Защо?

За да изляза вода за батерията на чудовището!

Полицаят, естествено, се шашка и го хваща за ръкавчето, и го мъкне към майка му с огромен скандал.
На другия ден полицаят пак минава.
Митко пак е на пясъка, ама този път копае с ентусиазъм.

Какво правиш сега?

Правя блато.

Абе, защо пак?

Пак за чудовището, само че този път ще е пожароустроено!

Тогава — казва полицаят — слагай повече “блато”!

Ама ако сложа повече… ще стане чудовище, не пожар!

Иванчо

Вървял Иванчо из двора и си въртял една лепкава лента на пръста като рулце — тук-тук, натам-насам. Видял го дядо му и рекъл:

Иванчо, можеш ли да я направиш твърда? Имаш пет лева от мен, ако успееш.

Иванчо цяла нощ не спал, чудил се какво да “втвърди” тая работа. На другата сутрин изважда лентата и я държи — вече като парче гума: твърда, не мърда.

Как я направи така? — попитал дядо му.

Ами Дядо… намерих една кутия със суперглух в гаража. Намазах я хубаво, оставих я да престои и… готово — стана като броня.

На следващата сутрин дядо му го среща доволен и му дава петте си лева, а усмихнат добавя:

Иванчо, ето ти пет лева от мен… и още десет от баба ти!

Защо бе, Дядо? — учудил се Иванчо.

Защото вече няма да си залепваш подметките за тоя двор!

Иванчо

Г-жата:

Иванчо, защо си нарисувал на дядо ти мустаците със зелен молив?

Иванчо:

Нямах мустакат молив, госпожо!

Иванчо

Габрово. Малкият Данчо звъни на вратата:

Гошко, вкъщи ли си?

Майката на Гошко:

Той сега се учи, сигурно и ти си гладен за знания?

Да.

Хайде, върви у вас да учиш първо, па се върни да играете след това.

Иванчо

Габрово. Малкият Пенчо звъни на вратата:

Чичо Генко, вкъщи ли си?

Майката на Генко:

Той сега смята, сигурно и ти се чудиш — гладен ли си?

Да.

Е, тогава стой си, да сметне и за теб.

Иванчо

Генко пита Иванчо:

Сине, защо си казал пред целия клас, че учителката по български пише стихове по време на час?

Ами тя ме помоли.

Как така?

Тя ми каза: „Иванчо, през цялото време си мълчиш на задния чин—стани и разкажи на всички, че и аз си имам римите!“

Иванчо

Генко се прибира от работа, хвърля си якето, сяда пред телевизора и изведнъж чува от стената към съседа:

Тоз съсед взе да ми ръмжи! Ходи да му кажеш да престане с тези нощи тренировки и да си вземе почивка!

Мама искаше да му каже същото още преди час — обажда се малкият Иванчо.

И какво, каза ли му? — пита Генко.

Не знам… още го търси в коридора… уж да му каже къде точно да си ръмжи тия нощи!

Иванчо

Героят от войната полковник Петров посещава класа на Иванчо. По случая учителката иска учениците да напишат изречение, в което всяка дума да започва с буквата П.
Става Петя и започва:

Пловдив, пролет, парад, полковник Петров пристъпва с прочути пиедестали.

Става Павел:

Париж, прах, пазар, приютява пияни пирати, пият… и пак питат полковник Петров за пари.

Накрая дали думата и на Иванчо:

Пухена, пълна, пижама, плашливият палячо Панчо пъха петица… и пак подвиква: „Пийте по-полека, полковник Петров — патроните плачат!“