Във „фокус“… само че при мен винаги е в кафенето — щом светне лампата, всички вече са станали за кафе!
Иванчо
В час по физика:
Мари, в какво се измерва скоростта?
В метри в секунда.
Много добре! Петърчо – какво измерваме с термометър?
В градуси.
Браво! Иванчо, а къде се измерва „работата“?
В почивни дни!
Иванчо
В час по физкултура, учителката: „Ляво, ляво, ЛЯВО…“ Иванчо: „А на дясното какво да му кажем—да не си мисли, че няма да го викаме ли?“
Иванчо
В час по химия Ивчо пита учителката:
Госпожо, знаете ли кое е веществото, което има осемчленна молекула, лъскаво синьо-зелено е на цвят и направо мирише на катастрофа?
Не знам.
И аз не знам… но току-що го разляха в лабораторията — и ми идва да ви кажа, че е под бюрото ви.
Иванчо
В час учителката е с обеци във формата на самолет. Иванчо само там гледа.
Иванчо, самолетът ли ти харесва?
Не, госпожо — пистата ме кефи много!
Иванчо
В час учителката пита децата:
Деца, кой ще ми каже защо мартениците се връзват на ръката?
Малкия Петър вдига ръка. Учителката:
Кажи, Петър!
Ами, госпожо… така щъркелът като дойде, ще види, че сме „закачили“ още преди него и няма да ги забрави децата!
Иванчо
В час. Учителката пита:
Деца, знаете ли какъв ден е днес? Знаете ли кои са Вяра, Надежда и Любов?
Иванчо:
Ами… онези трите марки бонбони ли? Взимаш ги поотделно, ама после всички сладят еднакво!
Учителката:
Двойка, Иванчо! Прочетете за мъчениците София, Вяра, Надежда и Любов… ТУК!
Иванчо
В час: Учениците трябвало да кажат три съгласни букви. Иванчо вдига веднага ръка. Учителката:
Иванчо, кажи!
„Къ“ и „Тъ“…
Браво, но кажи още една!
Иванчо се замисля:
…Марийка.
Иванчо, Марийка не е ли гласна?
Марийка:
Не, не… Съгласна съм, другарко… съгласна съм… и с „М“…
Иванчо
В час:
Деца, днес ще ви изпитвам. Искам да кажете градове. Кажи, Марийке.
Еми, госпожо… София, Пловдив, Варна…
Браво! А откъде знаеш, че това са градове?
Ами… зашото „а“, „в“, „и“… като им викнеш „госпожо“, винаги отговарят!
Иванчо:
Госпожо, а „Казаклък“ град ли е?
Не, Иванчо, „клак“ не е град…
Ама аз питам за „Казанлък“ — защото завършва на „лък“… като „лак“ — значи е място, дето има лак!
Иванчо
В час:
Иванчо, кажи ми, каква държава е Естония?
Странна държава, госпожо.
Защо мислиш така?
Защото сигурно пак са я кръстили по нещо, което работи… а не по нещо, което има смисъл.
Иванчо
В часа по биология учителката казва:
Ученици, да пофантазираме! Какво ще се получи, ако кръстосаме две животни от различни видове?
Марийка вдига ръка:
Ако кръстосаме лисица и заек… ще стане животно, което бяга бързо и пак си е сладко.
Катя:
А ако кръстосаме риба с патица… ще получим перфектната птица за всяко езеро — плува и хвърчи!
Иванчо вдига ръка, учителката прави знак „няма нужда“, ама всички замълчват. Той все пак казва:
Ако кръстосаме хлебарка и бухал…
Какво? — подскача учителката.
Ами представете си… Прибирате се у дома, тихо е, скучно е, няма с кого да си кажете „добре дошъл“… Лягате си, гасите лампата…
И…? — изпищява тя.
И изведнъж чувате: „Чррр!“ под леглото… после „Уууу!“ от гардероба… и накрая…
Какво накрая?!
…се оказва, че **вие не сте сами — а у вас вече има **парти**: нощен диджей и „кафе“ от насекоми… само че без покани!**
Иванчо
В часа, госпожата пита класа:
Ученици, кажете ми един писател, чието име започва с „Т“ и завършва на „К“?
Иванчо вдигнал ръка:
Талев!
Г-жата въздъхнала:
Много добре… и да, наистина ми харесва начинът му на мислене.
Тогава Иванчо се обърнал към нея:
А сега, кажете ми един писател, чието име започва с „Х“, завършва на „Й“ и по средата има „Е“…
Г-жата пребледняла:
Хайде, Иванчо… това са опасни въпроси. Ще те заведа при директорката!
Иванчо спокойно:
Добре, само че аз имах предвид Хемингуей… и той също ми харесва — начинът на мислене… но и начинът на пишене!
Иванчо
Веднъж Иванчо се разхожда с баща си. По пътя срещат един непознат човек и Иванчо го поздравява с голямо уважение. Баща му го гледа учудено и пита:
Откъде познаваш този чичко бе, Иванчо?
Иванчо се замисля и отговаря:
Ами той е от инспекцията по тишината. Всеки ден като тръгнеш на работа, той идва у дома, застава до вратата и пита мама: „Спокойно ли е?“… и ако не е, веднага ни прави забележка.
Иванчо
Веднъж в класа на Митко момичетата решили, че ако той каже нещо лошо, веднага стават и излизат от час. Започва часът и учителката пита:
Кажете, деца, има ли нещо ново в нашия град?
Митко се изправя и казва:
Пред блока сложиха камера — за да вижда кой какво прави и после да разказва!
Момичетата стават като ужилени и излизат. Митко крещи след тях:
Ей, къде тръгнахте? Нали още не са свършили с тестовете — първо да го разберат кой гледа!
Иванчо
Веднъж в час по български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката предварително му казала:
Иванчо, като влезе инспекторът, няма да вдигаш ръка и няма да казваш нищо, ясно ли е?
Да, госпожо — кимнал Иванчо.
Дошъл денят на проверката. Класът имал за домашно съчинение на тема „Есента“. Учителката казала:
Деца, сега да видим какво сте написали. Кой иска да си прочете?
Всички мълчали и си навели главите, а Иванчо — вдигнал ръка високо. Учителката се правела, че не го вижда, но инспекторът се обърнал:
Госпожо, този ученик вдига ръка. Кажете, моето момче, прочетете.
Иванчо станал и започнал:
Листата пожълтяват, вятърът ги подхвърля… и като паднат на земята… вие си лягате да ги настъпвате…
Учителката замръзнала, после побледняла, но си казала, че може би не е чуло добре. Иванчо продължил:
…и после казвате: „Есента е най-вонящото нещо на света!“
Инспекторът се опитал да сдържи усмивката, а учителката с треперещ глас:
Иванчо… нали ти казах да не говориш нищо?
Иванчо веднага отвърнал:
Еми аз не говорих, госпожо… аз просто си читах домашното! А вдигнах ръка — та да не го обърка инспекторът с „някой друг“!
Иванчо
Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви — не може да я прочете. Занася я на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката я погледнала и веднага му се скарала:
Как не те е срам да ми носиш такива работи! Вън от клас, веднага!
На път за вкъщи срещнал полицай. Иванчо го спира и моли:
Господин полицай, може ли да ми прочетете тази бележка?
Полицаят я погледнал, пребледнял и изригнал:
Ти пък откъде си намерил това?! Как може едно такова малко момче да се занимава с такива работи?!
Иванчо, съвсем объркан, отишъл при баща си и му показал бележката. Бащата я прочел и направо се развикал:
Ти, безсрамнико! Как не те е срам да ми показваш такива работи?!
Малкият Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой друг, който да му “обясни” какво пише. След дълго търсене стигнал до самия дявол.
Дядо… дяволе… — заекнал Иванчо. — Може ли да ми прочетете бележката?
Дяволът я взел, зачел се, засмял се до сълзи и я скъсал. После Иванчо го попитал:
Ама защо се смеете? Какво толкова има на нея?
Дяволът, пак се смеещ, отговорил:
Не знам… не мога да чета.
Иванчо
Веднъж учителката завела децата на екскурзия. Когато спрели до една шедьовърска чешма с ръждясал кран, учителката с гордост обяснила:
Тази чешма е издялана от Кольо Фичето преди повече от сто години!
Иванчо, който цялата сутрин беше на режим „глътни-не плачи“, веднага попитал:
Добре де… а няма ли наблизо поне една чешмичка, дето не е за декорация, а за пиене? Аз съм жаден, не турист!
Иванчо
Вечер, в семейната спалня — мама, татко и малкия Иванчо. Татко:
Иванчо, искаш ли братченце?
Иванчо:
Искам!
Татко:
Чудесно… тогава си лягай и не мърдай, че без сън не стават работите.
Иванчо
Вика директорът на училището Иванчо и Марийка в кабинета си:
Вчера чух на тавана подозрителни стъпки.
Иванчо:
Не може да бъде.
Марийка:
Ха-ха, хи-хи…
…тази сутрин намерих там шапка!
Иванчо:
Не може да бъде.
Марийка:
Ха-ха, хи-хи!
…ама беше чорапена—такава, дето се носи от крака!
Иванчо:
Не може да бъде.
Марийка:
Ха-ха, хи-хи!
…и в шапката имаше дупка.
Иванчо:
Ха-ха, хи-хи!
Марийка:
Не може да бъде!
Иванчо
Викат ме Иванчо, ама се обръщам само като ме извикат Марийка — иначе си мисля, че звъни съседът за проверка.