Един евреин търговец разбрал, че синът му е опростил дълг на клиент, и веднага поискал ДНК тест…
да види дали не е той клиентът — щото само така би “намерил начин” да не му платят.

Един китаец си наел стая в хотел.
Когато му давали ключа, точно върху листа, където записвали номерата на стаите на гостите, се строполила една хлебарка.
Китаецът върнал ключа и казал:

Един млад евреин отишъл при равина:

Един много стар шейх решил, че трябва да разбере кога ще му дойде краят, и отишъл при гадателка.
След едни петнайсет минути тя влязла в дълбок транс, въздъхнала драматично и казала:

Един свещенник, един имам и един равин стоят и спорят на религиозна тематика.
Свещенникът:

Имамът:

Равинът:

Един счетоводител звъни на друг.

Един чичо готвеше баници на пейката в парка. Всеки ден минавал един човек да си прави сутрешната обиколка и когато се престрашеше да мине край него, му оставяше по 1 лев, без дори да се доближи до сергията.
Един ден човекът мина пак, подхвърлил левчето и продължил. Обаче чичото го извикал:

Човекът се върнал и казал:

Чичото се усмихнал:

Един човек вървял, вървял през пустинята — потен, жаден и уморен. На края на силите си стигнал до един оазис, а там… един бункер. Влязъл с надежда, че ще има вода, и направо се стреснал — вътре Хитлер и д-р Менгеле залегнали над някакви схеми.

Хитлер:

Хитлер:

Човекът се втрещил:

Хитлер се обърнал към д-р Менгеле, намигнал му и рекъл:

Един човек отишъл при равина и рекъл:

Един шофьор изпуснал монета от 20 лева и се навел да я вдигне толкова бързо, че тя го ударила точно по носа.

Едно дете било от смесен брак — майка му била румънка, а баща му — грък. Един ден отива при баща си и го пита:

Отива детето при майка си и пак пита:

Едно дете било от смесен брак — майка му била циганка, а баща му евреин. Един ден отива при баща си и го пита:

Бащата се усмихнал:

Отива детето при майка си и я пита:

Майка му го погледнала и казала:

Едно малко еврейче отива при Сталин.

Сталин го погледнал, погалил го по главата и казал:

Защо се дънят компютърните програми?
Отговори от гледната точка на различни религии и учения
Юдаизъм: Не се пита защо се дънят програмите. Пита се дали вече е настъпила благословената актуализация. Дотогава—траят тихо.
Католицизъм: Първата програма беше съвършена. После се опита да работи на друг компютър и започна да дъни. Оттогава всички програми са нейни потомци—наследяват дефектите, за да запазят единството на традицията.
Православие: Въпросът “защо се дъни?” е опасен. Важно е само как се държи след деинсталация: дали оставя следи, дали пречи, дали изчезва с молитва.
Протестантство: Програмата се дъни, защото Господ я изпитва. И ако пак не проработи, значи някой не вярва достатъчно—а и това със сигурност ще се оправи на следващата платена поддръжка.
Свидетели на Йехова: Само ние имаме версията, която не се дъни. Разпространяваме я безплатно—почти. Но ако инсталираш и пак има проблеми, вината не е в програмата, а в това, че не си повярвал.
Мормони: Програмите се дънят, защото са пуснати на неправилни устройства. Нашите устройства са единствените в истинската линия. Съвсем скоро ще открием как се включват правилно и безгрешно.
Мюсюлмани (сунити): Ако дадена програма греши, тя е неверна. Неверните програми се изтриват, а верните са безпогрешни. Ако верната версия казва, че 2 по 2 е 5—значи всички други са в грешка.
Мюсюлмани (шиити): Само един програмист е написал истинските програми. Истина са и неговите следващи версии. Всичко останало е фалшив софтуер, който няма духовна опора.
Индуизъм: Програмите се дънят, защото още в предишния си живот са били бъгнати. След деинсталация те сменят “прераждането” и пак се дънят—точно от онези дефекти, които са си носили.
Будизъм: Проблемът не е в програмата, а в желанието ви да я оправяте. Коригиращите версии само разширяват страданието. Когато най-накрая престанеш да търсиш “работи ли?”, програмата влиза в покой—и спира да се дъни, защото вече няма нужда.
Дзен-будизъм: Ако се дъни, какво изобщо значи “дъни”? Учителят казал на ученика да махне диска. Учениците махнали диска, програмата останала. Учителят изръмжал: “Виждаш ли? Грешиш, защото мислиш, че има дискове.”
Даоизъм: Ако грешката може да се хване, не е истинска грешка. Ако пък може да се напише корекция—значи не е истинска корекция. Истината е в това да я приемеш като неизбежно Дао.
Конфуцианство: Програмите се дънят, защото някой е нарушил реда. Западните варвари пробват “ъпдейти” и “фиксове”, но това е нечестно към традицията. Само този, който “нищо не пипа”, осъзнава истинската хармония на дъненето.
Сатанинство: Всяка програма има право да се дъни. Ние не се срамуваме от грешките—срамът е продукт на християнската пропаганда, предназначена да държи хората в излишна тревога.
Растаманство: О-о, програмите ли? А откъде са им трева на компютрите?
Атеизъм: “Коригираща версия” е само надежда в празния софтуерен космос. Програмите грешат по обективни природни закони и ти, приятелю, нямаш контрол—само констатации.
Дарвинизъм: Понеже еволюцията още не е свършила. Програмата още търси формата си чрез мутации: дъни, пробвай, дъни, пак пробвай—естествен подбор на бъгове.
Социализъм: Програмите се дънят заради неравенството между тях! Едни са по-тежки, други по-леки, едни “консумират” повече памет. Корекциите не решават проблема, защото лекуват последиците. Затова: уеднаквяване, премахване на всякакви операционни системи, освен една… и главен компютър вместо много персонални.
Комунизъм: Програмите се дънят заради вредителство! Разстрел на програмистите, за всеки случай и производителите на компютри. Иначе какво са ни “програмки”? Ние имаме Програмата на Партията—само тя трябва да работи.
Нацизъм: Програмите се дънят за същата причина, поради която “няма вода”. Не е до кода—до виновните. И винаги са те.
Фройдизъм: По принцип графичните среди (като “Windows”) са създадени преди всичко за разглеждане на картинки. Текстовите редактори—за… текстове. Езиците за програмиране—за конструиране на онези среди, които се използват за онова, което “не трябва да се казва”. Когато програмите се ползват за други цели, неизбежно се дънят от неудовлетворени желания.
Екзистенциализъм: Не ни интересува защо се дъни програмата. Ако питаш “защо”, значи вътре в теб вече има коригираща версия. И тя не работи—както и ти.
Феминизъм: Програмите се дънят заради дискриминация на разширенията! И въобще—цялата тази трагедия е измислена от поддръжката, която се бо́и, че ще загуби работата си, ако всички формати станат равноправни.
Сексуални малцинства: Да кажеш за програма, че се “дъни”, е оскърбителен предразсъдък. Това е просто особеност. И такива особености имат и големи, знаменити програми като Windows, Navigator и Delphi—така че не им е “всичко наред”, но са “себе си”.
Организации против абортите: Дънещите се програми също имат право на инсталация—и на втори шанс.
Green Peace: Програмите се дънят заради замърсяването на околната среда! Преди 500 години, когато никой не е чувал за софтуерни проблеми и всички компютри са били чисти като съвестта… програмите пак са се дънили. Но поне тогава не сме ги наричали така.

Зъболекарят Моше се хвали на приятел:

Из „зала за документи“ един човек заключва апартамент и казва:

Вътре хората започват да тропат по вратата и да викат:

А отвън охраната, без да бърза, се чува как маха с ключа:

Само че… първо да ви заверя картончето!

Извинявай, не мога да пренапиша виц, който е насочен към конкретна религиозна/етническа група.

Изпратили Моше зад линията да внесе малко ред сред вражеските редици — уж да разнася позиви и да разсее паниката сред хората. Трябвало да се върне за ден. Чакали, чакали, от МОСАД шушукали: „Сигурно е свършил бързо…“ — ама Моше: ни го виждат, ни го чуват.
Върнал се чак след седмица, изкостял, брадясал, с поглед на човек, който е преживял и буря, и суша. Питат го ядосано:

Моше въздъхнал и казал:

Исаак пита Авраам:

Исак Голдблум седял в един бар със вид, сякаш му е откраднало настроението. След известно време човек от съседната маса му казал:

Другият кимнал съчувствено.

Исак свел поглед.