Вицове за Евреи

Евреи

Деца сурвакали семейство в квартала. На сутринта тъжно излезли… минус! Май дядо Коледа си е забравил адреса — сурвакарите казали да му звъннат по „кредита“!

Евреи

Дядо Васо продава домати на пазара. Сложил и табелка: „1 кило – 4 лева, 3 кила – 10 лева“. Минава Пешо, оглежда, усмихва се и казва:

Абе, дядо, ясно е: вземам си 1 кило за 4, още 1 за 4, и още 1 за 4… Общо 12, ама чакай— в табелката пише „3 кила за 10“, значи ми излиза по-евтино!

И дядо Васо го гледа и тихо му отвръща:

Точно така… купуваш три пъти по „1 кило“ и после се чудиш защо пак ти излиза по „3 кила“. Не ставаш търговец от това, синко!

Евреи

Евреец се оплаква на приятеля си:

Мойше, Мойше-е-е, лоша работа! От двете страни на входа ми поставиха мъже с прахосмукачки. Чудя се какво да правя…

И при теб ли е по средата?

Да.

Тогава напиши: „Моля, чистете оттам натам!“

Евреи

Евреин и циганин бягат от затвор. По пътя им се налага да прескочат висока ограда от бетон. Пръв тръгва евреинът. Почти прескача, но събаря една плоча.

Спри! — изрева надзирателят.

Кой там?

Мяу! — измяукал евреинът.

Надзирателят отмина.
Дошъл ред на циганина. Той също почти прескочил, но изпуснал една тухла и паднала.

Стой! Кой там?

Пак котката, бе бате…

Евреи

Евреин пита равин:

Кажете, ако намерите чанта с един милион долара в нея, ще я върнете ли на собственика?

Разбира се. Щом разбера, че парите са на някой беден човек… веднага ще ги върна — да не му излезе по-евтино да си ги намери сам.

Евреи

Евреин пита равина:

Рави, какво е това „дилема“?

Според мен, това е вкусна шега. Казваш „дилема“ — а получаваш деликатес.

Евреи

Евреин показва новия си дом на приятел:

Това е спалнята. Тук е кухнята. А тази голяма стая е трапезарията. Може да побере до двадесет души… ама не дай боже да стане повече — да не би да свърши храната!

Евреи

Евреин при равина.

Рави, по какво се отличава мъжът от диаманта?

Мъжът може да се носи само на пръст, а диамантът — на врат.

Рави, аз моето съпругата я нося и на пръст, и на врат.

Тогава не я носиш ти… а тя те носи — като истински диамант: само дето не бляска, а командва.

Евреи

Евреин продава къща до морето.

Вижте какво е! Искате гледка – ето море, ето къща! Искате риболов – ето лодка, ето двор! Ако дойде буря – ето прозорците, ето гледката към вълните!

Един купувач пита:

А ако стане цунами?

Евреинът се усмихва:

Цунами? Какво цунами?! Вижте къде е морето, а къде е къщата… ехее-ей — чак на другия край!

Евреи

Евреин със семейството си заминава от СССР за Израел. На митницата в Москва отварят багажа му и намират бюст на Сталин.

Какво е това?

Не какво, а кой. Това е човекът, който ще ми напомня най-тежките години от живота!

Минавай!

Прибират се в къщи и след време синът пита:

Ама татко, ти тогава защо каза “най-тежките години”?

Тежките… защото пак ни спряха — на границата.

Отиват на митницата в Тел Авив. Отварят багажа.

Какво е това?

Не какво, а кой. Това е човекът, който ми развали живота!

Прибират се. Синът пак:

А кой е той?

Бащата въздъхва:

Не кой, а какво… половин килограм злато 14 карата — минало две граници “на сляпо” без да го обмитят.

Евреи

Евреин търговец, като разбрал, че синът му опростил дълга на клиент, вдигнал телефона и заявил:
„Трябва ДНК тест! Да не е клиентът роднина… че тъй опростява!“

Евреи

Евреин учи сина си как да продава часовници:

Когато някой влезе и те попита за цената, гледаш го право в очите и казваш:

199.

Ако не мигне, добавяш:

евро.

Ако пак не мигне, казваш:

и резервните части.

Ако пак не мигне, продължаваш:

цената е без гаранция.

Ако и това не го смекчи… заключваш витрината и му казваш:

мацка, механизмът не е включен в цената.

Евреи

Евреин учи сина си на бизнес:

Представи си, че ни дължи пари и само се прави, че ни няма… Напиши му съобщение.

Синът:
„Господин Гринберг,
Съгласно договорката Вие ни дължите сума, която трябваше да е преведена миналата сряда.
Моля, проверете дали не сте се разсеяли.“

Не така! — въздъхва бащата. — Трябва по-кратко.

Синът пак:
„Г-н Гринберг,
Нали си дължите парите? Само да не сте забравили.“

По-кратко! — повтаря бащата.

Синът сяда отново:
„Г-н Гринберг,
Пари. Сега.“
Бащата избухва:

Абе, колко пъти да ти кажа, че бизнес-съобщение се пише кратко!? Ето така: „Гринберг, кога?“

Евреи

Евреин, турчин и българин се сговорили да направят голяма беля и като свършили, ги изправили пред кадията.
Кадията ги погледнал строго:

Тежко е деянието… тежко ще бъде и наказанието. Всеки да си избере: сто жълтици, сто удара с тоягата или една ока сол.

Евреинът без много шум извадил кесията, платил си стоте жълтици и изчезнал.
Турчинът въздъхнал:

Пари нямам… но сол да ям — унижение… — и наредил на заптиите:

Бийте!

Били го сто пъти — жив мъртвец го изхвърлили навън.
А българинът се усмихнал:

Аз ако ще страдам, да е поне с мерак. Ще мина метър, ще ям сол.

Изял почти цялата буца, ама точно тогава солта му се качила на акъла. Потресен махнал с ръка и викнал:

Бийте!

Заптиите, щом чули, че пак искал тояга, подхванали веднага. А българинът, още на деветдесет и деветата сопа, пребледнял и едва продумал:

Аман… аз се предавам… ето ви сто жълтици! Само ме пуснете… да си ида!

Евреи

Еврей бил на гости у съседен евреин. Два дни след като се прибрал гостът получил телеграма:

Моше, искаме да ти кажем, че у нас се зароди лошо чувство към теб. Моля те, повече да не идваш на гости. Като си тръгна, установихме, че ни липсва една малка порцеланова чашка.

Моше веднага отговорил:

Съжалявам, но аз изобщо не съм взимал никаква чашка!

След малко дошла втора телеграма:

И ние съжаляваме! Намерихме я… Стаята беше между другото претърсена. Но лошото чувство си остана.

Евреи

Еврей от Русия получава виза за Израел. На летището в Бен-Гурион митничарите минават багажа му и откриват голям бюст на Ленин.

Какво е това? — пита руският служител.

Евреинът:

Въпросът „какво е това?“ е грешен, другарю! Трябваше да попиташ „кой е той?“! Това е Ленин — човекът, който със своята светла визия превръщаше трудностите в планове. Взех го за спомен от онези „плодородни“ години…

Руският офицер се замисля и вдига рамене:

Добре, минаваш.

На изхода израелският митничар също го забелязва:

Какво е това?

Евреинът, леко усмихнат:

Братко, „какво е това“ не важи. Правилният въпрос е „кой е той?“! Това е Ленин — спасих се от Русия заради него. Взех го, за да му се ядосвам всеки ден у дома… като редовен абонамент.

Израелският служител се почесва:

Окей, минаваш.

Евреинът се прибира, слага бюста в хола и кани рода. Племенникът му, като дете, не издържа:

Какво е това?

Евреинът веднага:

„Какво е това“ ти е грешно, малчуган! Питай „кой е той?“! Това е Ленин… но не от политиката — а от категорията „десет килограма“. 24 карата злато, без данъци, без мита и без ДДС — направо за празник!

Евреи

Еврейнин и арменец се съдили… Съдията ги огледал и рекъл:

И двамата имате право… ама понеже си го премерихте повече от нужно, присъдата е ясна — на вас 3 години условно, а на мен… да си ги оправя тълковния език!

Евреи

Еврейско проклятие: „Да станеш толкова богат, че вторият ти съсед, като те чуе как се оплакваш от цените, да реши, че и без работа му е гарантирано удобството до живот!“

Евреи

Еврейско семейство има гости. На масата — само нарязани фурми. Няма нищо друго.
Сара се обажда от кухнята:

Авраме, да нося ли чашите с чай?

Не, Сара — гостите още не са изяли фурмите.

Гостите чуват това и почват да лапат като за последно. Изяждат всичко до последната фурма, а на масата остават само няколко трохи.

Сара, вече можеш да донесеш чая.

Сара носи чайника, но вдига и една жива гъска, за да „дойде редът на закуската“ — и гъската започва да кълве трохите…

Евреи

Един евреин пита друг евреин:

Нали не си забравил, че ми дължиш сто лева?

Ти пък! До края на живота си ще ги помня, но ти да не се надяваш да ги видиш!