Българин хванал златната рибка. Тя започнала да го гледа право в очите. Той я попитал:

Българинът минава през руската митница с портрет на Левски.

Веднага на израелската митница:

Бяга Моисей с хората си от Египет и стигат чак до Червено море. Спират, гледат напред, гледат назад и се чудят: “Айде сега… какво правим?”
Появява се шефът на логистиката:

Излиза експертът по човешки ресурси:

И точно тогава в далечината се вдига прах — египтяните напират.
Появява се PR-ът, усмихва се широко и вика на Моисей:

Моисей го гледа:

Отдел “Техническо обслужване” се обажда отстрани:

В германски затвор двама затворници си говорят:

В еврейската история Равин Худ взимал парите на богатите и ги давал на бедните — само че “скромната” лихва била: ако бедният се измъкне, пак щяло да има коментар.

В еврейско неделно училище:

В един казан се варят българин, турчин и ром. Кой ще се сготви най-бързо?

В изповедалнята:

В израелско училище:

В купе на влак пътуват млад католик и свещеник. По едно време момчето пита свещеника:

Свещеникът само го поглежда и не отговаря.
Минава половин час и пак:

Свещеникът пак мълчи, гледа напред и нищо.
Когато слизат от влака, свещеникът казва:

А аз не искам племенницата ми да се омъжва за човек, който дори не може да пита часа навреме.

В самолет седели един до друг французин и руснак. Очевидно помежду им имаше взаимна неприязън и затова почти по време на целия полет не си обелиха и дума. По едно време французинът се обади:

Руснакът се замислил и тихо добавил:

В съветски затвор, през 70-те, решили да видят дали някой от “гражданите с опит” се е поправил. Събрали комисията и викнали първия.

Викнали втори — грузинецът.

После викнали третия — един евреин.

За всеки случай продължили:

Евреинът се усмихнал:

Ватикана. В наши дни. На всеки прием при папата кандидатстват двама равини. На въпроса: „По какви дела сте?“, те отговарят: „По лични.“ И никого не ги пускат.
Така минава година.
Накрая решили да отидат направо и да го разкажат на папата. Папата се ядосал и разпоредил: „Пуснете ги. Щом е за лични, значи ще са лични.“
Влезли в покоите:

Единият равин извадил листче и го подал:

Папата го погледнал — репродукция на „Тайната вечеря“.

Другият равин извадил някакво протрито листче, пожълтяло от време:

Вечер. Младеж се качва на влака. Намира спалното купе и заварва там старец, който си мълчи и очевидно си пази съня.
Лягат. Младежът се обръща и плахо пита:

Старецът го гледа в тъмното и пак мълчи.
Младежът отново:

Старецът пак нищо.
Младежът въздъхва и тихо:

Ляга и заспива.
Сутрин. Последна спирка. Младежът се вдига, подава се през решетката към коридора и пита стареца:

Старецът се усмихва едва-едва:

Млъква за миг, после сваля поглед към младежа:

Той въздъхва:

Влиза Волен Сидеров в магазин за миещи препарати. Посочва лавицата със сапуни и казва на продавачката:

Влиза един евреин в сладкарница и казва:

Сладкарят:

Едно от момичетата се обажда:

Отишли в кухнята, а момичето притеснено:

Евреинът се усмихнал и казал:

Води Мойсей евреите из пустинята... Година, две, три…
Намерил по едно време едно местенце и казал:

Продължили да обикалят. По едно време пак:

Обикаляли, обикаляли… сорок години, докато най-накрая стигнали място, където поне не миришело чак толкова… и най-после се заселили.
Затова и до днес в Израел единствената работа, която не „мирише на петрол“, е петролът.

Всеобща заблуда е, че Хитлер е мразил евреите. Той всъщност много ги е “обичал”. Дори им измислил перфектна програма за седмица:
Понеделник — пръскане с водоструйка (едните държат очила, другите — смучат въздух…)
Вторник — шах на живо (клиентите сами си местят фигурите, защото “партито” няма време)
Сряда — балансиране на въже (краката са стегнати, а нервите — още по-стегнати)
Четвъртък — марш по стълбите (нагоре — с усмивка, надолу — с “уредено обсъждане”)
И Петък — концерт с томбола (специален гост DJ Боби „Пищялката“, който раздава награди… с прецизност до секунди)

Върви Мойсей из пустинята и води израилтяните…
Стигат до едно място и той ги пита:

Всички израилтяни отговарят в хор:

Мойсей продължава:

Още вървят нататък. Стигат до третото място.

Настаняват се, живеят си и до днес се славят с едно-единствено качество: че умеят да “познават” къде има най-ценното…
А другите — с това, че само го гледат отдалеч… като mirage.

Вървят арменец и евреин из пустинята. Евреинът намерил торба със злато.

Минава време, арменецът намерил торба с храна.

Отива евреинът и пита: