Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Евреи
Русия. Малкия Мойше се прибира вкъщи и казва на майка си:
Мамо, мамо, днес в училище написах, че съм „руснак“!
Сине, ти какво ядеш всеки ден?
Пиле, телешко, свинско, рибка… каквото има!
Е, от утре ще ядеш само картофи — като всички руснаци.
Мойше се разстроил и отива при баща си:
Тате, тате… и аз днес в училище написах, че съм „руснак“!
А ти как отиваш на училище всеки ден?
С влакчето, тате… като всички!
Е, от утре ще ходиш с автобус — като всички руснаци.
После отива при дядо си:
Дядо, дядо… днес пак в училище написах, че съм „руснак“!
А дядовото, колко ти дават джобни пари на ден?
Петачка, дядо!
Е, от утре ще ти дават само монетки — като всички руснаци.
По-късно вечерта семейството сяда да яде. Всички слагат на масата каквото има — салати, месо, печено, и даже намигат:
Ей, руснаци сме!
Малкият Мойше обаче лапа само една тъжна суха картофка и едва намира сили да преглътне.
Майка му пита:
Моше, как е да си руснак?
Той въздъхва:
Няма и един ден… ама вече много ви се нервирам, вие, големите „руснаци“!
Евреи
Сара се събужда и вижда, че Яков не спи, а нервно крачи из стаята.
Какво става, защо се разхождаш така? - пита го тя.
Трябва да връщам пари утре… и съм ужасно притеснен.
На кого?
На съседа Моше.
Е, ще му ги върнеш утре.
Ама как, като нямам! - инати се Яков.
Сара отваря прозореца и виква:
Моше! Наистина ли Яков ще ти връща пари утре сутринта?
Да! - крещи Моше.
Но той няма. Така че ще ти ги върне… друг път.
Сара затваря прозореца и въздъхва:
Спокойно. Лягай си. Сега Моше ще се притеснява кога ще получи парите!
Евреи
Сара, звъни на Аврам.
Авраме, ела довечера у нас, Леви ще ходи някъде.
А как да разбера, че е излязъл?
Ще пусна монета от 1 лев през прозореца. Долу ще звънне и ти ще се качиш.
Вечерта Леви излязъл, Сара хвърля монетата — звънва долу, обаче Аврам не се качва.
Сара чака, чака… накрая се подава през прозореца.
Авраме, качвай се бе, какво правиш там долу?
Търся монетата.
Ти луд ли си? Аз отдавна я извадих — с конец.
Евреи
Саруца лежи на смъртно легло и казва на мъжа си Моше:
Моше… искам да си призная последно, за да не тежи на душата ми. Нашият син не е от теб. Истинският му баща е комшията Лазар!
Лазар?! — изпъшква Моше. — Та той е такъв… една сушена ябълка! Няма как да е!
Ами да… — прошепва Саруца. — Само че аз не исках грозотата да е причина за съдбата. Исках синът ни да е умен, заможен… все като Лазар.
Е, добре… — въздъхва Моше. — А ти как му направи “заможния”?
С пари, Моше… — казва тя. — Дадох му купони. Но не моите.
Ха! — вдига ръце Моше. — Пак ли си взела от моята касичка?
От касата на магазина ти… — признава Саруца. — Тайно.
Моше се замисля, после се усмихва:
Е, видя ли… значи мой си е синът — щом е дошъл от мойте пари!
Евреи
Светът се е побъркал още повече:
най-известният рапър не е някой от квартала, а кметски началник (Еминем);
най-известният играч на голф не е с табелка “лорд”, а с тениска “работя” (Тайгър Уудс);
най-високият баскетболист не е от някоя баскет-зала, а направо от сериалите (китаец);
евреите вече не упражняват нищо — просто си правят парцали от бюлетини в Палестина (вместо геноцид — “спортни игри”);
а немците станаха най-големите пацифисти — не за войната в Залива, а защото им писна да слушат “който и да е виновен” и искат тишина.
Евреи
Свидетели на Йехова звънят на вратата. Отвътре се показва Айнщайн:
Извинете, търсим хора, които обичат истината.
Вие чели ли сте Библията?
Чели?! Ние я написахме! Само дето тогава още не я бяха номерирали като “Евангелия”, а я водехме по нашия начин — “теорията за спасението”!
Евреи
Седи Аврам на пазара и продава лук в Сиракуза. Пред него табела:
„1 връзка лук — 2 монети, 3 връзки — 5 монети!“
Идва купувач, прочита, взема 1 връзка, плаща, взема си я и си тръгва.
После се връща пак: взема още 1 връзка.
И трети път — пак същото: трета връзка, пак плаща.
Като си тръгва, клиентът доволен подвиква:
Аха! Може ли да сте толкова наивни! Дадох 5 монети за 3 връзки!
Аврам въздъхва и казва:
Така е… цял ден. Всеки идва по три пъти, си взема по три връзки, и накрая ми държи лекция, че не разбирам от смятане.
Евреи
Седи на улицата един евреин и плаче. Минава друг евреин и го пита:
Защо плачеш, бе Срулев?
Купих си два билета от лотарията… С единия спечелих апартамент.
Е, и що плачеш тогава, бе човек?
А втория билет… защо го купих?
Евреи
Седят двама просяци пред една джамия. На единия табела „албанец“, а на другия „българин“. Седят си и си искат.
Излизат хора, поглеждат ги, пускат по някоя пара само на „албанеца“ и си заминават.
Най-накрая излиза и последният човек. Пуска пари на „албанеца“, позагледва се в „българина“ и с жален тон:
Ей, брат, не виждаш ли, че тук никой нищо няма да ти даде…
И си тръгва.
„Българинът“ се обръща към „албанеца“:
Абе Ибрахим, тия нас на оптимизъм ли ще ни учат?!
Евреи
Средновековие. Толедо. Светата Инквизиция размъчва шведски търговец, обвинен в магьосничество, понеже е успял да натрупа състояние в Испания.
Понеже не разбират шведски, викат преводач — местния равин Исак.
След дълги денонощия признания — че правел заклинания с огледала, че имал контакти с Дявола, че крадел молитви от църквата и какво ли още не — стигат до големия проблем:
Къде е скрил златото? — мърка йезуитът.
Негова святост пита къде е скрито златото — Исак превежда.
Няма да кажа!
Няма да каже, ваше преосвещенство — Исак успокоява тъмните господа.
Още треска от нажежени клещи, още писъци, още удар с камшик…
Накрая търговецът, цял на трепет, едва прошепва:
Скрих го под прага на хана…
Какво каза? — не дочува йезуитът.
Ами… каза да вървите по дяволите… ваше преосвещенство — смутено превежда Исак…
Евреи
Среща между вожда на канибали и еврейски лидер:
Успяхте ли да се справите с антисемитизма?
Още не. Обяснявам на моите, че евреите са хора,
но те се вбесяват, щом чуят, че не ги ядат…
проклетият фолклор и край!
Евреи
Срещат се двама българи.
Как е?
Зле е.
Защо зле?
Работя с шефа си по цял ден… а вечер той ме “благославя”.
Как така?
Жена ми му готви, пък той ми праща благодарствени смс-и.
Е, щом си благодарен, значи е добре.
Не е добре. Има две “отзиви” от мен.
Това е лошо.
Но и при жена ми има два “отзива” от него.
Тогава сте квит!
Къв квит бе?! Аз му правя проекти, а той на мен фирми.
Евреи
Срещат се двама българи.
Как си, Пешо?
Благодаря, добре съм.
А жена ти?
Добре е, жива и здрава.
А как е бизнесът?
Ох… върви, ама бавно, стяга се.
Дай ми 200 лева назаем.
Да ме почерпиш с по едно накрая на месеца!
Ама защо накрая?
Еее, ти първо стартирай отдалече… нали така се печели!
Евреи
Срещат се двама българи. Единият пита другия:
Как си, как вървят нещата?
Нормално.
А семейството?
Добре са.
А работата?
Не е зле, минавам някак си.
После другият вади тефтер и казва:
Слушай, можеш ли да ми дадеш 1000 лева назаем?
Първият го гледа учудено:
А ти защо не ме потупаш по рамото?
Аз… защо по рамото?
Еми и аз така започнах — „от далече“!
Евреи
Срещат се двама българи:
Здрасти, Пешо. Имаш ли малко пари да ми дадеш назаем?
Съжалявам, нямам и стотинка в себе си.
А при вас?
При нас всичко е наред — стига да не питаш за сметки.
Евреи
Срещат се двама българи:
Здрасти, Пешо. Имаш ли малко пари да ми дадеш назаем?
Съжалявам, нямам и стотинка.
А при вас?
При нас всички са добре, благодарение на това, че никой не дава назаем.
Евреи
Срещат се двама евреи — стари приятели:
Как си, Авраам, какво ново при тебе?
Добре съм, Мойше. Купих си апартамент!
Ауу, с колко стаи? — втриса се Авраам.
С две.
Е, то от по-малко няма смисъл…
Евреи
Срещат се двама евреи. Единият:
Мойше, твоята жена честна ли е?
Другият:
Не знам… От две години живея с нея — засега ми е оставила всичко, което съм си загубил.
Евреи
Срещат се двама евреи:
Здрасти, Исак! Имаш ли малко пари, да ми дадеш на заем?
Съжалявам, нямам и стотинка при мен.
А при вас?
Аааа, при нас всички са добре, благодаря… просто никой не раздава.
Евреи
Срещат се двама евреи:
Мойше, какво става? Чух, че пак си се разделил. Трети път! Жените ли са толкова придирчиви?
Не… само мама.
Ама тя откъде го знае?
От мебелите — като види къде стои слизащият чаршаф… разбрала е, че пак не е „по нейния вкус“.