Русия. Малкия Мойше се прибира вкъщи и казва на майка си:

Мойше се разстроил и отива при баща си:

После отива при дядо си:

По-късно вечерта семейството сяда да яде. Всички слагат на масата каквото има — салати, месо, печено, и даже намигат:

Малкият Мойше обаче лапа само една тъжна суха картофка и едва намира сили да преглътне.
Майка му пита:

Той въздъхва:

Сара се събужда и вижда, че Яков не спи, а нервно крачи из стаята.

Сара отваря прозореца и виква:

Сара затваря прозореца и въздъхва:

Сара, звъни на Аврам.

Вечерта Леви излязъл, Сара хвърля монетата — звънва долу, обаче Аврам не се качва.
Сара чака, чака… накрая се подава през прозореца.

Саруца лежи на смъртно легло и казва на мъжа си Моше:

Моше се замисля, после се усмихва:

Светът се е побъркал още повече:
най-известният рапър не е някой от квартала, а кметски началник (Еминем);
най-известният играч на голф не е с табелка “лорд”, а с тениска “работя” (Тайгър Уудс);
най-високият баскетболист не е от някоя баскет-зала, а направо от сериалите (китаец);
евреите вече не упражняват нищо — просто си правят парцали от бюлетини в Палестина (вместо геноцид — “спортни игри”);
а немците станаха най-големите пацифисти — не за войната в Залива, а защото им писна да слушат “който и да е виновен” и искат тишина.

Свидетели на Йехова звънят на вратата. Отвътре се показва Айнщайн:

Седи Аврам на пазара и продава лук в Сиракуза. Пред него табела:
„1 връзка лук — 2 монети, 3 връзки — 5 монети!“
Идва купувач, прочита, взема 1 връзка, плаща, взема си я и си тръгва.
После се връща пак: взема още 1 връзка.
И трети път — пак същото: трета връзка, пак плаща.
Като си тръгва, клиентът доволен подвиква:

Аврам въздъхва и казва:

Седи на улицата един евреин и плаче. Минава друг евреин и го пита:

Седят двама просяци пред една джамия. На единия табела „албанец“, а на другия „българин“. Седят си и си искат.
Излизат хора, поглеждат ги, пускат по някоя пара само на „албанеца“ и си заминават.
Най-накрая излиза и последният човек. Пуска пари на „албанеца“, позагледва се в „българина“ и с жален тон:

И си тръгва.
„Българинът“ се обръща към „албанеца“:

Средновековие. Толедо. Светата Инквизиция размъчва шведски търговец, обвинен в магьосничество, понеже е успял да натрупа състояние в Испания.
Понеже не разбират шведски, викат преводач — местния равин Исак.
След дълги денонощия признания — че правел заклинания с огледала, че имал контакти с Дявола, че крадел молитви от църквата и какво ли още не — стигат до големия проблем:

Негова святост пита къде е скрито златото — Исак превежда.

Още треска от нажежени клещи, още писъци, още удар с камшик…
Накрая търговецът, цял на трепет, едва прошепва:

Среща между вожда на канибали и еврейски лидер:

но те се вбесяват, щом чуят, че не ги ядат…
проклетият фолклор и край!

Срещат се двама българи.

Срещат се двама българи.

Срещат се двама българи. Единият пита другия:

После другият вади тефтер и казва:

Първият го гледа учудено:

Срещат се двама българи:

Срещат се двама българи:

Срещат се двама евреи — стари приятели:

Срещат се двама евреи. Единият:

Другият:

Срещат се двама евреи:

Срещат се двама евреи: