Срещат се двама комшии:

Срещат се двама приятели. Единият пита другия:

Сталин и Хитлер стоят в една палатка и чертаят нещо по картата на света. Заблуден турист минава покрай тях и ги пита:

Туристът се втрещява:

Хитлер се обръща към Сталин:

Стар българин на смъртно легло, пита с немощен глас:

Стар евреин иска да си смени фамилията. Всички са шашнати: „Дядо, защо ти е? Та тъй или иначе…“
Евреинът:

Стар и много богат руснак починал. В завещанието си написал, че иска всичките му пари да бъдат погребани с него. Сред близките му настъпил смут — едни настоявали да изпълнят последната му воля, други били твърдо против.
Най-накрая се обърнали към свещеника, който казал:

Стара народна мъдрост:

Събира се Сталин с целия команден състав:

Генералите излизат и си говорят:

Отива един при еврейските партизани и казва:

Минал месец — пак прибират се генералите. Един влиза и пребледнял:

Събрали се французин, германец и евреин да спорят коя нация е по-велика. Французинът:

Евреинът:

Германецът:

Евреинът:

Французинът и германецът в един глас:

Евреинът:

Съдът осъжда евреин на 5 години и му дава последна дума:

Татко евреин предава житейски уроци на синче евреин:

Три доказателства, че Исус е бил евреин:
1. Всички му “разбираха” работата, но той си продължи семейния бизнес.
2. Дори след многото проповеди пак се прибираше при родителите си, “докато стане напълно”.
3. Беше си сигурен, че чудото е отгоре — и майка му също така уверено го обясняваше на всички.
Три доказателства, че Исус е бил ирландец:
1. Изказваше любов, ама реално — никакъв брак.
2. Професионално беше в режим “само за малко”.
3. Накрая всички го познаха по това, че последното му желание беше да “вдигне наздравица”.
Три доказателства, че Исус е бил пуерториканец:
1. Казваше се Исус — и това вече звучеше като кръстен удар.
2. Папките му винаги бяха с печати “нещо пак стана”.
3. Майка му спореше с въпроса “кой е баща му” с пълна увереност, без да уточнява.
Три доказателства, че Исус е бил италианец:
1. Обясняваше всичко… без да спира с жестовете.
2. Виното беше в менюто — не като допълнение, а като задължителна част от тържеството.
3. Работата му беше все “някъде между хората”, ама с ключови документи и шумни събрания.
Три доказателства, че Исус е бил негър:
1. Наричаше всеки “брат”, дори когато не му бяха съгласни мнението.
2. Живееше на принципа “днес тук, утре там”.
3. Сякаш никой не го търсеше за работа — все той намираше работа за тях.
Три доказателства, че Исус е бил калифорниец:
1. Никога не се подстригваше — “така е по-естествено”.
2. Ходеше бос — стига никой да не го повика “на инспекция”.
3. И като реши да направи ново учение… то стана “ново”, защото беше първо версия 2.0, не традиция.

Трима българи и трима евреи, колеги, отиват на семинар в друг град с влак. Срещат се на гарата. Българите си взимат по три билета, а евреите — един за тримата.

Пътуват. Българите умират от любопитство какъв е “еврейският номер”. Минава кондукторът. Всеки българин си дава билет, а тримата евреи изчезват: заключват се в една тоалетна.
Кондукторът чука. Отвътре излиза ръка с билет. Кондукторът го пробива и го връща.
Българите гледат с широко отворени очи.
След няколко дни — връщат се пак. Решили да пробват и те “еврейския номер” — купили един билет за тримата.
Евреите — не купили нито един.
Минава кондукторът. Българите се заключват в една тоалетна.
Двама евреи отиват в другата тоалетна. Третият се приближава до българската, чука тихо и…
Отвътре се подава ръка с билет. Еврейският човек го взима, кимва, и отива при другите двама.
Българите отвътре:

Евреите отвън:

Трима българи и трима роми, колеги, отиват на семинар в друг град с влак. Срещат се на гарата пред касата. Българите си купуват по билет за трима, а римите — един билет за всички.

Пътуват. Българите умират от любопитство какъв е този „номер“.
Минава кондукторът. Българите спокойно си показват билетите, а римите изчезват — тримата се скриват зад перона, в складчето за багаж.
Кондукторът обикаля, накрая чука на вратата на складчето. Отвътре се подава ръка с билет. Кондукторът го проверява, клати глава, перфорира и връща. На следващата спирка всичко е наред.
Прибират се. След няколко дни българите решават да „изпробват римския метод“ и пак купуват един билет за трима. Римите — нищо не купили.

Минава кондукторът. Българите се правят на „ударени“, влизат пак в складчето и се затварят тримата вътре. Двама роми изчезват към друга страна на вагона, а третият остава и започва да чука на складчето откъм другия край.
Отвътре се подава ръка с билет. Ромът го взима, поздравява, обръща се и отива да се „отчете“ при другите двама роми.

ПОУКА:

Умира един евреин. Пращат друг евреин да съобщи новината на жена му.
Той звъни на вратата:

Умира жена на богат българин.

Умира на поляк жена му и той се чуди как най-евтино да съобщи на всички. Решава да пусне обява във вестника. Отива до редакцията и пита:

Умира стар българин. Четат завещанието му.
„На скъпата ми дъщеря Галя оставям 100 000 лева и апартамент. На внучката ми Деница оставям 200 000 лева и вила. На зетя Стоян, който настоя да напиша нещо за него в завещанието, пиша:

Умира старият арменец. Събира около себе си цялата челяд и им дава последни наставления.

Урок по математика в арменско училище:

Моше:

Исак:

Йосиф: