Лекар психолог пита пациент, който се оплаква от безсъние:

Лекар-кардиолог говори с пациента си преди операцията:

Лекарите имат традиция: Веднъж на 50 милиона години се събират и строят томограф. После се гледат замислено и казват: „Е, този път поне ще открием защо всеки път си мислим, че е спешно.“

Лекарски доклад:

Лекарят казва на пациент, събудил се след пълна упойка:

Лекция. Професора:

Лете под слънца, зиме под ледове.
Е, не! Лете под пареща печка от шефа, а зиме на опашка пред банки при минус 25 градуса — така ли искате да ви е “романтично”?

Летен следобед, лек ветрец полюшва клоните, слънцето пече, две птички се...
Мечо Пух, преял и полегнал на сянка, се бори със съня. Насреща се задава Прасчо със свирепо едно огромно бурито и влачи здраво въже.

Лети самолет. Изведнъж пилотът избухва в истеричен смях.

Лети си самолет. Подпийнала мутра вика стюардесата, пъхва ѝ пачка пари и шепне:

Стюардесата отива при пилота и той с удоволствие прави четири виража един след друг.
А през това време в тоалетната един човек си стои, гледа тавана и си мисли:

Летище край морето. Самолет, натъпкан с пътници. По коридорчето към кабината се точат двама мъже в авиаторски униформи. Единият е с тъмни кръгли очила, държи през ръка другия — също с непрозрачни очила — който върви бавно и опипва пода с бял бастун, все едно търси къде е стъпката.
Влизат в кабинката.
Пътниците се споглеждат все по-неспокойно, щом самолетът започва да рулира. После ускорява. И в главите на всички се въртят едни и същи тревожни мисли:

Никой не смее да разправя на висок глас — хората са възпитани. Само че когато вече се вижда, че самолетът се насочва към водата, терпението се къса като тиксо и всички започват да крещят едновременно:

Точно в следващия миг самолетът се отлепя от пистата и излита плавно във въздуха.
В кабината единият мъж с черните очила промърморва на другия:

Летят в самолет наша надменно-издута физиономия, възрастен поп и ученик. Изведнъж двигателят прегрява и самолетът започва да пада — на борда са трима пътници и имат два парашута.
Физиономията се изтъпанчва и казва:

И той се нахвърля към парашута, слага го и скача.
Попът се обръща към ученика:

Ученикът кимва и отговаря:

Лили Иванова си имала обожател. Един ден момчето, срам не срам, решил най-сетне да си признае и да поиска ръката й.
Позвънил на вратата. Лили отворила и го гледа:

И го изгонила.
Нашият човек се прибрал, ама не издържал—обърнал се по пътя, мислил, мислил и решил пак да звънне.
Почукал пак на вратата. Лили пак отворила и му казала:

Линейка докарва в спешното мъж с порязана ръка, подута глава, обгорени вежди и счупени пръсти. Дежурният лекар го оглежда и пита шепнешком:

После взех спирт, сложих марличка, дезинфекцирах, оправих се… и реших да не си губя времето. Седнах на тоалетната да си довърша “работата”, пуснах си водичката от чешмата, че да не мирише, после запалих една цигара… и ей така — от навика. Само че марличката, дето я бях намокрил, не беше изсъхнала. И като пуснах пламъка… тя взе да става “фойерверк”.
Аз подскочих, удариx челото си в шкафa, после като се обърках, стъпих накриво, а санитарните… дето бяха на гости за малко да помагат… тръгнаха да ме вдигат “по професионално”.

Липсват ми времената, когато всички проблеми можеха да се решат простичко — с жертвоприношение.
Сега пак е същото… само че вместо да принесеш курбан, трябва да подадеш заявление, да чакаш, да се подпишеш три пъти и накрая да разбереш, че не било „от нашата компетентност“.

Личният лекар притеснено ме пита: “От кога ти е намалял апетитът?”
Аз му викам: “Открай време… просто още си мисля, че така трябва да се отслабва — като не гледаш менюто.”

Ловджия към друг ловджия:

След малко се връща:

Ловец долепя ухо до земята и след миг казва:

Ловец към приятел:

Другият се връща след малко и казва:

Лорд Джон се прибира след лов. На прага го посреща верният му слуга Джеймс и му докладва:

Джеймс донася сабята. Лорд Джон влиза в спалнята… и след няколко секунди се чува такъв див писък и истерия, че чак стъклата треперят.
Лордът излиза съвсем спокоен, оправя си ръкавите и: