Куфари Боевски — 20 години гаранция!
Не пускайте никого да ви прегазва с куфара — гаранцията важи само ако е цял… а ако е на парчета, поне ще се извините по-рано за щетите!

Кучето на един полицай и кучето на един борец попаднали в капан, докато ловували. Полицейското куче решило да е герой — заклещило му крака капанът, то го отхапало с един замах и се измъкнало живо-здраво.
На другия ден се върнало да търси другаря си и го намерило целия в кръв.

Кучето погледнало Миро и си помислило:

Погледнало го пак и си помислило:

Къде му е апандисита на Мариус КурКински?
Като му го вкараш — в ляво, че там му е “планът” за бързо сервиране.

Към държавен служител:

Към приятелите ми, които са на ръба на истерията заради някакъв „страшен вирус“:
1. Рискът да се разболеете и да стане страшно е по-малък от това да ви настигне глухарче с планер и да ви глобят за паркиране. Ако и това не ви стига — продължете да четете.
2. По-вероятно е да използвате онези „супер-резерви“, дето сте ги складирали, за да храните рибките си — отколкото реално да ви потрябват за нещо.
3. Маските, които сте си взели, са главно за успокоение на нервите, не за охрана на дихателната система. Ако на тях не пише „магическа защита от всичко“, значи просто си вършат работата — да ви карат да се задъхвате и да изглеждате като в лоша сцена от филм.
4. Въздушно-капковото е страшно… докато не осъзнаете, че и без това вдишвате въздух. Така че вместо да ходите като охранени с телескопи — гледайте си живота. И най-вече: дишайте.
5. Притеснението активира нервите, нервите натоварват тялото, тялото почва да си търси проблеми. А после се чудите „защо“. Защо ли? Защото сте си създали пандемия от мисли.
6. Плацебото работи и в двете посоки: ако се внушите, че ще се разболеете — шансовете да го „получите“ скачат. Не защото вирусът ви лови, а защото вие сами си отваряте входната врата.
7. Вирусът може да е по дрехите ви — вярно. Но и прахът ви е по дрехите, и мързелът ви е по дрехите, и егото ви е по дрехите… някой да ги видя в химически костюми? Не.
8. Нали помните как „краят“ беше преди няколко години: за единия вирус — казваха, че ще ни изтрепе; за другия — че ще остане само опашката от опашката. И какво стана? Сезонни са. Като рекламите — само сменят плаката.
9. Дишайте спокойно.
10. Ако не можете да дишате спокойно и продължавате да заразявате всички с паника — имате напълно законно право да ме махнете от приятели. Аз пък ще дишам по-спокойно, защото най-накрая няма да съм обграден от хора, които си мислят, че страхът е защита.

Късно през нощта закъснял минувач се мотка по тъмна уличка в Белфаст. Изведнъж в тила му опира дуло и се чува груб глас:

Мъжът премята мисли на бързи обороти:
„Ако кажа католик — може да е протестант и да стане лошо. Ако кажа протестант — може да е католик и пак лошо.“
И след пауза, почти като на шега, отвръща:

Оня се замисля, сваля леко пистолета и казва:

Късно през нощта, проливен дъжд. В такси се качват двама. Седят на задната седалка и тихо обсъждат кого днес са забъркали — и че „няма да им се размине“. Таксиметровият шофьор едва диша от напрежение и кара като че ли преследва собствената си съдба.
По едно време единият го потупва по рамото:

Кьоравият се обадил на пелтекa:

Легнал полицай стана като попарен и хукна да си търси фураж, след като видя към него да се приближава Л. Павлова на колело!

Лежат си на плажа сваляч и садист и гледат минаващите жени. Минава супер яка мацка с приятелки.

Лежат си на плажа сваляч и садист и гледат минувачките. Минава направо бомба-мацка.

Лежат трима в болницата… двама с бъбречна криза, един с апендицит. Завързва се разговор… единият с бъбречна криза пита другия:

Мълчание… поглеждат загрижено третия с апендицит и той казва:

Лежи в трамвая един човек на две седалки и гледа като че ли му е последният ден.
Кондукторът се навежда и го пита:

Лейди Дабълсъст на Нова година се обръща към поканения певец:

Лекар към мъж:

Лекар към пациента:

Лекар към пациентка:

Лекар пита стажант:

Лекар практикувал в едно отдалечено провинциално градче, където клиентелата била малка. Един ден при него дошъл нов пациент.
След прегледа пациентът го погледнал сериозно и попитал: