Когато работиш с африканци, не е добре да питаш за адрес на клона на банката—те първо ще те почерпят с “къде се намира” и чак после ще ти кажат номера на улицата.

Когато сме съвсем млади, обикновено има с какво… но липсва къде.
Когато поотрастваме съвсем, има къде… но вече няма с какво.

Когато сънищата ти станат “на сухо”, а пръдните — “на пара”, значи вече си влязъл в онзи етап от живота, дето няма връщане назад!

Когато ти се струва, че по-зле от това да се напиеш няма накъде, спомни си, че можеш да имаш алергия към алкохола — и тогава дори “наздраве” да кажеш, пак ще се окаже “нещо не е наред”.

Който копае кладенец в двора… значи има водач.

Който поне веднъж си е извадил сопол с пръст, никога няма да посегне към ушната кал—вече е свикнал с „по-ефективните“ находки.

Колега се хвали в офиса:

Коледа е единственият ден, в който можеш да минеш през целия Ню Йорк, да носиш торба с играчки, да ги раздаваш на непознати и хората да ти се смеят като си напълнил метрото с Дядо Коледа… и да те оставят на мира, защото после казваш “Ето, за късмет!” и пак ти дават още бонбони.

Колко е лесно да си жена — малко мрънкане, малко каприз, и хоп… всичко ти е направено.
Да си мъж е по-сложно — малко капризничиш… и веднага: „Я виж какво има в хладилника!“

Колко карикатури са необходими, за да си признае човек, че има атомна бомба?!?
Три — една за обвинението, една за оправданието и една, в която най-сетне казва: „Май и аз съм.“

Колкото лекари, толкова диагнози. А некрологът — като сметката за ток — един и същ за всички…

Командировали Криско да изнесе концерт на гладуващите деца в Африка, за да им покаже, че и без верига може да се живее…
Само че го посрещнали с бурни аплодисменти — защото най-сетне някой идвал с “храна”, ама на микрофон!

Командирът казва на лейтенанта:

Лейтенантът строява взвода:

Колев пребледнява.

Лейтенантът преглъща:

Колев се свлича на земята. Действат медиците, свестяват го, минават минути.
Лейтенантът се навежда:

Комплимент:

Компромисно решение
Дончо отишъл при Кали да му иска велосипеда и магарето назаем. Кали помислила, помислила, па рекъл:

Айде тогава да земем компромисно решение.

Комшията (на 86 години) ми каза:

Конкуренцията между моловете направо се разгоря — кой ли ще натисне първи „промо“ в по-скъпите магазини. А после всички се чудят защо няма клиенти… те просто си останаха да ги отблъскват мухите от входа.

Конферансието в цирка съобщава:

Хората от третия ред нагоре моментално се изтеглили назад. Конферансието се усмихва и продължава:

Концерт на Metallica в София. Джеймс се качва на сцената и моли публиката за абсолютна тишина — да се чуе дори дъхът на стадиона. Всички замлъкват, даже дори бирата сякаш спира да трака по чашите.
Тогава той започва да подръпва струните на китарата супер бавно — през няколко секунди, като с ритуал. Накрая се навежда към микрофона и казва спокойно:

От съвсем първия ред се чува глас, мъжки и категоричен, с такъв плътен софийски акцент, че стадионът направо подскача:

Концесионер на плаж в Гърция кълне друг: