Жена казва на мъжа си:

А мъжът:

Жена крещи на мъжа си:

Жена към мъжа си:

Жена към приятелка:

Жена ми се събуди тази сутрин, погледна се в огледалото и каза:

Жена на достолепна възраст се мъчи да си замине. Около нея — съседките, притихнали, вперили поглед в тавана, все едно слушат последния такт на съдбата. Камината бучи тихо. Студено, скучно — чак дразни.
Най-сетне една от жените не издържа и снижава глас:

Втора се обажда, без да мигне:

И тогава, от леглото, от умиращата се чува дребен, немощен глас:

Жена навършва 50 и мъжът й казва:

Жената се усмихва:

Жена надживяла мъжа си и въздъхнала до гроба му:

Един приятел на семейството я хванал за ръка и тихо казал:

Жена отива на гости при родителите на приятеля си. Първа среща, всички са сдържано любезни, тя само се старае да не изглежда нервна… ама как да не е, като още на вратата ѝ предлагат „само една лъжица“ от салатата с лук и чесън, която мирише така, сякаш е написана по рецепта на д-р „Животът е война“.
Сяда на масата. Хапва. Усмихва се. И точно когато свекърът започва да разказва колко „много обичат раздвижването“, тя усеща, че нещо вътре ѝ прави парти и не е поканена.
Първо само присвиване на очите. После — дискомфорт, после — онова неизбежното… и тя, без избор, пуска един елегантен „коментар“ към вечерята.
Не много силно, но достатъчно ясно, за да замълчи за секунда не само тя, а и цялата маса. Дамата се изчервява, но още преди да си довърши смущението, бащата поглежда към кучето в краката ѝ и казва строго:

Жената се стяга… после се отпуска — „Ей, как хубаво, кучето явно я „разбира“.“
Две минути по-късно обаче същото усещане идва отново. Тя преглъща, не се предава и пуска второ — по-отчетливо, с повече присъствие и увереност.
Пак тишина. Пак всички чуват. Пак бащата гледа кучето и вдига глас:

Жената вече не знае дали да се смее или да изчезне в земята, но кимва като човек, който си е в реда: „Да, добре — разбирам.“
Само че третият път… трети път звучи така, все едно някой е включил флейта на машина за пара. Тя просто затваря очи и си казва „край“.
Бащата гледа кучето, после жената, после пак кучето… и избухва:

Жена отива на гости при родителите на приятеля си. Първа среща, първо впечатление — и тя очевидно се е стресирала доста. Сядаха всички на масата и започна вечеря, а тя се опитваше да изглежда спокойно, докато нещата в стомаха ѝ очевидно не бяха съгласни.
Тъкмо се наведе към чинията, взе й се една тежка „вълна“ от напрежение и… последва онова неприятното парченце, което обикновено не се обсъжда — само се търпи. Усмивка насила, очите леко насълзени — всичко за да не се види нищо.
След няколко секунди тя реши, че няма смисъл да се преструва: изискано, дискретно… и така, че да звучи като случайна находка от природата, пръцна.
Не беше кой знае какво, но пукна в тишината точно толкова, че всички да чуят.
Тогава бащата на приятеля ѝ погледна надолу — към кучето, което лежеше в краката ѝ — и със строг глас изсъска:

Тя мигом се усети: „Ей, той го е схванал — не ме мисли за виновна!“ И на лицето ѝ грейна най-учтивата усмивка.
Две минути по-късно същото неприятно чувство пак се обади, но този път тя вече не се преструваше. Беше по-сериозно, по-ясно и просто неизбежно — пусна го без драматизъм.
Звукът обаче беше „достойно“ огласяване на целия хол.
Бащата пак хвърли поглед към кучето и изригна:

Тя пак усмихнато си помисли: „Браво, просто си има… спортен талант.“
Само че след още малко стомахът ѝ реши, че няма да приключи, докато не стане традиция. Този път вече беше звук като от стар компресор — продължително, авторско и определено не за първа среща.
Никоя лицева мускулатура не издържа — тя просто се отпусна, сякаш така е редно на вечеря.
Бащата гледа кучето, лицето му почервенява от възмущение и гръмна:

Жена отива при екстрасенс и го пита:

Екстрасенсът я поглежда спокойно и казва:

След два-три дни жената се връща бледа като платно, трепери цяла, едва си поема дъх. Запъва се:

Екстрасенсът:

Жената:

Жена пише във форум:

Някой ѝ отговаря:

Жена реве в оръжейния магазин.

Жена решава кръстословица и пита мъжа си:

Мъжът се замисля:

Жена с две посинени очи влиза в районното в Перник. Полицаят:

Тя:

Полицаят:

Жена се обажда по радио „Ултра Перник“:

Жена се обажда по телефона:

Жена се опитва да се отърве от досадника:

Жена се прибира раздърпана:

Жена чисти кухнята и вика:

Мъжът въздъхнал:

Жената се качила, почнала да търка, ама по едно време изпуснала четката.
Мъжът скочил:

Слиза долу, идва обратно и гледа — жена му стои под тавана, мокра до кости, плиснала се на плочките и се смее: