Едно време казвахме: “Жена да е 90-60-90”… сега вече се молим поне да не е 180-180 и да няма брада — нали, да си знае мястото!

Едно време какви жени имаше — какви сарми въртяха, направо човек се тъпчеше от любов. А сега те те канят на вечеря, отиваш си ти кротко… и на масата — само чорапи, без чинии, без храна… очи — като две пламъчета! И ти викат:

Канибализъм ли е… разбираш ли, някакъв нов сезон на гастрономията…

Едно време музиката беше по-хубава — защото позволяваше и на дебели хора да пеят на “висок тон”. После се оказа, че не е “висок”, ами просто… газове.

Едно време пръскаха по площади позиви, щото нямало телевизия — хората да си ги прочетат. А сега телевизиите какво пръскат? Не само новини, ами и… миризми! Не “виждаш”, а направо “подушваш” кой е на екрана.

Едно време си мислехме, че световният глад ще настъпи, когато хората разберат, че в ресторанта порциите са „просто гарнитура“. Е, оказа се, че не са китайците — ние сме си го измислили… и си поръчваме „гарнитура“ и за основното.

Едно време „Пусни се по течението“ означаваше, че ще те заведат на спокойна разходка. А сега — че ще те бутнат на караоке и ще те пуснат да пееш, докато се давиш… от смях.

Едно време, хората казвали: „Как сте ходили до тоалетната без телефони?! Не мога да го проумея!“
И аз си викам — спокойно, брат, нали тогава и чак толкова търпение е имало… просто се е изкарвало с най-дългата мисъл: „Ще стана ли сега, или пак ще отложа?!”

Едно дете син на италиански емигранти в Америка се прибрало в къщи и ревнало.

Майката се замислила:

Едно детенце пита баща си:

Едно западно-немско дете пита едно източно-немско:

Едно момиче било страшно грозно и все се оплаквало на майка си, че никой не я забелязва. Майката я утешавала всеки път:

Мина време, момичето станало студентка и един ден се прибра вкъщи цяла сияеща:

Едно момиченце попитало баба си:

Бабата се плеснала по челото, отворила килера и оттам изпаднал един празен буркан.

Едно момче отишло при майка си и рекло:

Майка му отишла в спалнята и попитала:

Едно момче решило, че на рождения си ден трябва всичко да е “по учебник”. Ставало на седем години. На масата — торта със седем свещички.
Майка му казва:

Момченцето се усмихнало:

Духнало — угасили се всичките седем свещички. И тъй като желанието било “по-често”, още същия ден дошли гости… за осмия рожден ден, после за деветия, за десетия… и така до сутринта.
Майка му се чуди, гледа часовника и прошепва:

Да пием за грамотно съставените технически задания!

Едно момче се родило с една такава голема глава… ама много голяма… чак като купол. Като пораснало малко, почнало да се върти пред блока да играе с другите деца.
Един ден един тарикат го видял и си помислил:

Отишъл при майка му и му казал:

Та момчето тръгнало първия ден с него и се върнало с 1000 лева. Втория ден — 3000. Третия — 5000… и на майката вече ѝ станало странно.
И почват да го разпитват:

А момчето вдига рамене:

Едно момченце се родило глухо.
Като било малко, не знаело, че не чува — нали всички възрастни си говорят така, както си знаят.
Пораснало и разбрало, че живее в свят, който другите усещат със звук, а то — само по устните и по вибрациите.
Почнало да му е мъчно и един ден отишло при майка си:

Майка му го прегърнала и след няколко дни му казала:

Момченцето — гордо и щастливо — сложило капките, легнало и през цялата нощ не мигнало, слушало…
Единственото, което „слушало“, било как сърцето му бие — но поне чакало сутринта.
На сутринта отворило очи, скочило и първо се провикнало:

Майка му се усмихнала широко:

Едно момченце хванало мама и тати на калъп и ги гледало в чудо и попитало:

Мама му казала:

Момченцето въздъхнало:

Едно не ми е ясно: как така корона вирусът се “хваща” на мач или в киното, но на работа не?
Нали там човек пак е в една зала… само че вместо да бият по шайбата или да вика по екрана, просто те гледат в очите и ти дават още задачи.

Едно семейство имало две момченца. На по-големото постоянно му купували играчки, а на по-малкото все “няма сега”. Един ден по-голямото се заяжда:

Малкото го погледнало и отвърнало:

Едно семейство имало две момченца. На по-голямото все му купували какви ли не играчки, а на по-малкото — нищо. Един ден по-големият се изцепил на брат си:

По-малкото го погледнало и отвърнало: