Едно семейство решило да си купи куче пазач. Жената отишла в магазина и гледала най-внушителните екземпляри.
Дошъл продавачът и ѝ предложил най-малкото куче.

Жената го погледнала скептично.

Кучето се вмъкнало между краката на жената, отворило вратата и излязло навън, все едно е свършило „операцията“ със скорост и точност.

Кучето тичешком се втурнало към касата, подало касовия бон оттам и седнало гордо, все едно е победило сигурността.
Жената се засмяла и го купила.
Като се прибрала вкъщи, мъжът я посрещнал:

Тя гордо:

Мъжът:

Жената:

Едно сърце имаш! Разбий го като хората… със сметка на две вноски и с касова бележка — да знаеш поне за какво е било.

Едноокото момиченце вече не се интересуваше какво живее в къщичката за птици — то твърдо беше решило, че щом нещо се крие вътре, значи сигурно си търси “още един очник”, за да може и то да го гледа както трябва.

Ей, тоя вечен страх да не се натъкнеш на бившия… докато копаеш картофите!
Ама поне да извадеше нещо — не, той пак изскача на всяка лопата!

Екзорсистът:

Аз:

Демонът:

Електрическата китара се появила, след като мълния ударила циганска сватба — всички скочили, свирели, викали… ама само една кабарка останала жива и започнала да „пее“ сама.

Есенни разпродажби! До 50 процента намаление! Търсете в световните финансови борси… защото у нас цените падат само когато акциите го направят!

Ех, елхи от Чернобил — светят си без електричество… явно радиацията е най-щедрият коледен спонсор.

Е… да накараш една жена да повярва, че я обичаш, е почти като да убедиш малко дете да не си чопли носа — ще те разбере, ама първо трябва да му покажеш какво значи „не“.

Жена в магазин за авто части
(Случай от практиката)
Късен след работния ден. Автоключарски/авточасти магазин — един човек на щанда и опашка от десетина мъже. Всички нервни: компютърът бави, каталогът е дебел, пита се “по кола”, после “по година”, после “по кой вариант”… Накрая — всички да си тръгнат, ама не може.
Опашката е само мъже, с изключение на една девойка.
Тя влиза и казва:

Продавачът:

Продавачът се задъхва от опита да не се заяжда:

Опашката: напрежение “още малко и ще стане кошмар”.

Продавачът:

Един от мъжете в опашката просветлява и изведнъж:

И всеки започва да се смее тихо, после по-силно, после вече като верижна реакция. Продавачът също се хваща и се дави от смях.

Опашката:

Продавачът:

Опашката мълчи. Девойката мисли, после:

От някого в опашката:

Девойката пребледнява.

Продавачът, видимо вече изтощен от смях:

Девойката се рови в чантата си и изважда… паспорт. Още преди да го сложи на плота, мъжете от опашката подскачат назад, сякаш са разбрали, че сега ще се смее целият град.
Продавачът:

Тя се черви, изсипва всичко от чантата на рафта и започва да търси. Продавачът ровичка по каталога, намира нещо, кимва.

Девойката:

Продавачът:

Девойката се замисля, почервенява все повече и изведнъж избухва:

Събира бързо документите (и себе си, доколкото може), хваща торбата и изчезва през вратата, сякаш я следва някаква глоба.
Опашката остава в ступор. Един мъж най-накрая:

Продавачът поглежда каталога, поглежда остатъците от смях в опашката и с въздишка:

Жена влиза в аптека и поисква калиев цианид.
Аптекарят я пита:

Жената извади снимка: тя и мъжът й на плажа, после още една — аптекарят, гол на дивана вкъщи.

Жената му подаде листа и казва:

Жена влиза в магазин за оръжия:

Жена влиза в магазина и казва на мъжа си:

Връща се след час—а мъжът в банята, ваната до ръба с ледена вода. Хваща детето за ушичките и го вдига, та да го „разтърси“.
Жената, втрещена:

Жена влиза в тъмното кино и се чуди кой е нейният ред, защото всички са като на еднаква светлина… Навежда се към един в тъмното:

Жена влиза при диетолог. След първоначалните замервания жената нетърпеливо пита:

Жена въздъхва пред мъжа си:

Мъжът я поглежда спокойно и казва:

Жена е в поликлиниката с малкото си синче. Влизат при УНГ. Тя го гледа и вижда, че детето трепери като листо.

Майката му:

Детето:

Жената гледа уверено невролога:

И вади чука…

Жена застава пред магическо огледало и пита:

Огледалото (с отчаяние) отвърнало:

Жена звъни на Бърза помощ:

Жена и мъж честват 80 години от сватбата си… телевизия, журналисти, червено килимче и само един въпрос към дядовата:

На втората неравност пак се спънал и той: „две“.
И като стигнали до дома му — последен завой, конят пак се спънал… той ме свалил, извадил сабята и коня го… и казал: „три“.
Аз, като се ококорих, го питам:

А той спокойно: