Един осъден на доживот се качил на ешафода. Палачът му прошепнал с човешки тон:

Осъденият кимнал:

Палачът се подсмихнал:

Палачът вече направил щастлива физиономия:

Осъденикът попитал:

Палачът се приближил и прошепнал:

Един осъден на смърт пристъпил към ешафода. Кралят му казал:

Осъденият се оригнал и отвърнал:

Един осъден на смърт се качил на ешафода. Палачът му прошепнал с усмивка:

Осъденият тежко кимнал:

Палачът се облегнал доволно:

Мъжът въздъхнал примирено:

Палачът засиял:

Един от симптомите на корона вируса е липсата на вкус — затова, който не ме търпи, да се чувства длъжен веднага да се прегледа… че може да му е минало всичко!

Един паднал от мотор, натрошил се като домат и цялата му работа станала на гипс в болницата. Дошъл брат му на свиждане.

Брат му го погледал, погледал и рекъл учудено:

Един песимист казал на приятеля си:

Приятелят кимнал, спокойно си вдигнал рамене… и точно така — станало по-зле, само че вече нямало накъде.

Един пиян минавал през едно гробище и случайно стъпил в прясно направен ров за кабели. Започнал да мърда, да се бори, да се опитва да се измъкне, ама ровът дълбок—та и заседнал! Накрая се свил като топка, треперел и си мънкал:

По това време минал друг пиян, надвесил се над рова и му рекъл:

Един плъх срещнал една круша и рекъл:

Крушата отвърнала:

Един познат ми разправя:

Един полковник тръгнал посреднощ на внезапна проверка из поделението си. Влязъл в една рота и… онемял. По коридора се търкала разтворена каска — ама не една. Чудо на чудесата!
Полковникът се сепнал и изревал към дежурния:

От спалното се показал полусънен войник, натъркалено надраскал очи и промърморил:

Полковникът го стрелнал с поглед:

Войникът се поизкашлял и посочил с пръст:

Полковникът присвил очи:

Един поп и един полицай били приятели. Веднъж седнали да си пият кафето в едно заведение на открито.
Внезапно отпред — двама тариката се стиснали за гърлото като за световно.
Полицайът се надигнал да действа, а попът го хванал за ръка:

Минава малко време. Шумът намалява. После единият мутряга така го “утрепали”, че другият просто останал да диша трудно на земята.
Попът се усмихнал и казал на полицая:

Един попаднал на оня свят.
Питат го ангелите:

Един порядъчно подпийнал мъж след разпивката се изгубил и вместо към дома влязъл в гробищния парк. Ха насам, ха натам — и накрая тупнал в един прясно изкопан гроб, дето още чакал ковчег за утре.
Започнал да се мъчи да излезе, ама все едно — глината лепи, мястото тесно, няма спасение. По едно време (след още час) друг мъж, пак подпийнал, също се размотал из парка и — хоп — същото: хлътнал в съседния гроб, точно до него. Спрял на ръба, не смеел да слиза по-надолу.
А първият вече си треперел и мрънкал към небето:
„Ох… много ми е студено… умирам от студ… много ми е студено…“
Вторият, много „умно“, само отговорил:
„Абе как няма да ти е студено — като си се заровил…“

Един приятел ми се оплака:

Един приятел, преди време, след като гледал филм за осъден на смърт с инжекция, иронично каза:

Един равин умирал и викнал при себе си личния си адвокат и най-близкия си бизнес партньор. Качили се горе при него — и равинът им казал:

И двамата стояли в мълчание, все едно чакат последните му думи, достойни за легенда, сякаш някой ще им завещае святото пред смъртта.
Накрая адвокатът не издържал и попитал:

А равинът, с последни сили, казал:

Един решил да си купи магаре. Отива в селската хамбария, гледа, гледа, накрая си избира едно. Пита стопанина:

Отива в кръчмата да го отпразнува. Налива се, докато му стане светло като прожектор. Излиза, качва се до магарето и вдига ръка:

Магарето се хвърли напред с такава сила, че след минута пред него се отвори огромна канавка. Нашият веднага, без да мисли:

Магарето спря точно пред канавката — на косъм. Човекът се успокои, обърна се към всички и възкликна:

Един рибар се прибира от риболов и го питат:

Един се хвали:

Един селянин отишъл при доктора.

След месец пак се връща.

И като отворих… тяя гледа и вика: “К’во правиш, бе?!” — и почна едно бутане… после още едно… и “бой, бой”…