Един ден, пристигайки на работа, шефът на една болница заварил зверски хаос. Целият персонал — санитарки, сестри, дори няколко лекарки — се суетели по коридорите с пребледнели лица, подсмърчали и стискали носни кърпички, все едно някой е обърнал целия етаж на обратно.
Шефът, нищо не разбиращ, хваща една млада сестра за ръката и хрипти:

Сестричката хлипа до прозореца:

Тя го изгледала като човек, паднал от Марс:

Шефът отива в моргата, вдига чаршафа и… пред него лежи труп, който явно е бил „модел“ за науката. Докторът се замисля, поклаща глава и казва:

Взима, отрязва „екземпляра“, слага го в стъкленица с формалин и я прибира в чантата си.
После излиза, минава покрай магазина и си купува хляб. Влиза вкъщи, жена му го посреща:

След малко жената се връща, цялата трепери, краката ѝ се огъват, и едва успява да промълви:

Един дребосък влязъл в бар с котка под мишница.

Котките застанали една срещу друга. Дребосъковата котка изведнъж се хвърлила, за миг я преобърнала и я вдигнала на ръце като играчка — а после с невъзмутим поглед я изплющяла на пода и замяукала сякаш нищо не е било.
Здравенякът пребледнял:

Един дядо в селото починал и преди погребението роднините така се напили, че на пътя към гробището си изгубили ковчега. Един тракторист, като го видял да минава “на сам ход”, го закачи и го прати директно в канавката. Оттам тялото попаднало в реката, а там рибари пуснали бомба за риба — и вълните го изхвърлили на брега. Плашени го оставили да лежи до стар постамент на някаква табела и си тръгнали.
Граничарите го помислили за диверсант и цял час стрелели по него, докато накрая се сетили да проверят какво е. Като разбрали, че не е “нарушител”, го прибрали и го завели в болницата. След дълга операция лекарят излязъл, свалил маската, изтупал престилката и отсечено казал:

Един дядо и една баба решили да си припомнят младините. Дядото рекъл:

Отишъл, подготвил всичко — даже взел балонче и десетина рози. Седнал, гледал часовника, чакал… чакал… три часа.
Накрая бабата не дошла. Дядото пребледнял, станал бесен и се прибрал вкъщи.
Разкрещял се:

Бабата, спокойно:

Един дядо на 85 години отива при доктора и вика:

Докторът го гледа:

Дядото се подсмихва:

Един дядо отиде на гробищата и понеже се поомаял, попитал един човек оттам:

Един дядо решил да се почувства млад и си викнал момиче на повикване.
Съблякла го тя, погледала го и въздъхнала:

Тя го милвала с едната ръка, десетина минути. Никакъв ефект.

Дядото кимнал и тя пробвала с другата — още петнайсетина минути. Пак нищо.
Тогава дядото се стреснал:

Един дядо решил да “провери” една девойка на какво е способна. Минало време, стигнали дотам, когато всичко става едновременно… и дядото вдигнал глава, казал задъхано:

Един европейски турист се блъснал в Папуа Нова Гвинея и така се загубил, че даже GPS-ът му се отказал.
По едно време пред него изскочил един местен — почти без дрехи, с препаска където му е работата, цял изрисуван с татуировки и ритуални белези. А на носа му — кост, която явно си имала собствена биография.
Момчето му заговорило с учтив, развален английски:

Туристът се почесал по врата:

Туземецът се разсмял:

Иронично се усмихнал:

Един заекващ минал на улицата и спрял друг човек:

Един заклет пушач умрял. Отива при свети Петър и му казва:

Човекът влиза в рая. Полянки, птиченца, ангелчета — всичко ухае на идилия. Само дето навсякъде табели: „Пушенето забранено“. Той въздъхва и си вика: „Е, рай…“
Отива в ада. Там — огромни казани, задушаваща жега, хора до кръста и всички пушат на корем. Мирише на катран, но поне е „по мъжки“. Няма как — ад ще е. Поднася документи, влиза, сяда в казанчето и запалва цигара… дърпа блажено, очите му светват.
Точно тогава влиза един дявол, надува свирка и се провиква:

Един здраво непукист се е излегнал със семейството пред телевизора и си гледа. По едно време някакви разбойници разбиват вратата, нахлуват и викат на непукиста:

Разбойниците се ядосали и казали:

Успели да ги „оставят“. Непукистът си продължава да си седи и изобщо не реагира.
Тогава вдигнали рамене и казали:

Хвърлили го. Непукистът пада, успява да се обади докато пада:

Един имал проблем с крака. Отива на доктор.

Един индианец си сваля панама, оглежда мустаците му и учтиво пита брадатия мъж:

Един канибал отива при вожда на селото и казва:

Вожда:

Един католик отишъл притеснен при равин и му казал да се моли за него.
Равинът го попитал:

След една седмица:

Един ловец се стяга за лов и почва да се „оправя“ — измива се, изчиства си ботушите, че даже и брада си срязва. Жена му го гледа и пита:

Жената се прави на умряла, но после:

Мъжът влиза, мирише на ракия и казва:

Жена му се смръщи:

Мъжът се усмихва накриво:

Един майстор по свалките, лов и риболов се оженил. Приятелите му решили да го видят новата му жена — и отишли да я “изследват”.
Гледат я… и всеки вика в главата си едно и също: неприятна работа, направо огледало на дявола. И почват да го разпитват:

Накрая го дръпнал най-добрият му приятел и шепнешком го пита:

А той се замислил, покашлял се и казал:

Един маниак се обажда на друг:

Един механик се разхождал из двора с малкия си син. Детето го гледало дълго и най-накрая попитало: