Един човек го ухапало коте. Била му е голяма работа — на следващия ден се почувствал зле и отишъл на доктор:

Един човек заеквал и летял със самолет. Видял, че дясното крило се е запалило и се чудел как да каже новината. Ако го каже на говор, ще му се смеят, че заеква, та решил да го съобщи с песен.

Отпред веднага се чуло:

Един човек излязъл да си купи хляб и точно минавал през входа, а в него се обадил един глас:

Човекът замръзнал на място и… „пльок“ — на стъпалото паднала кофа с мръсна вода. Той се намръщил и продължил.
Като стигнал до улицата, пак:

Той спрял и една кола профучала на косъм от него — направо му издухала нервите.
И той се провикнал:

И хоп — дребно човече изскочило на дланта му и казало:

Човекът мигом го смачкал с палеца и изсъскал:

Един човек имал лице, което приличало на тенджера под налягане. Хората постоянно му се подигравали, а той все повече кипвал. Накрая му писнало и решил да скочи в една отворена канализационна шахта, та поне да свърши всичко веднъж завинаги. Навел се над шахтата и отдолу се чул глас:

Един човек имал много хлебарки вкъщи и отишъл при майстор за съвет.

Човекът решил да го пробва. Отива в блока, намира една хлебарка — и я следва като ученик. Догонва я до кухнята, гледа как всички тръгват натам, и си вика: “Ей, край! Отървах се!”
Обаче вечерта у тях, ляга си и чува как из коридора хлебарките си говорят:

Един човек имал син, който се разболял много тежко. Обикаляли доктори, но всички само поклащали глава и казвали, че положението е безнадеждно.
В отчаянието си бащата решил да отиде при една гадателка. Тя го погледнала, пуснала карти и отсече:

Човекът се прибрал, хванал се за главата, и понеже явно му оставали “последните минути”, седнали със жена му на масата. Наляли ракия, сипали мезета и започнали да се сбогуват — все едно свършва времето.
Мина полунощ… нищо. Никакви признаци. Бащата си помислил: “Ей, значи гадателката е сгрешила.”
Точно тогава синът влязъл в стаята, усмихнал се и казал:

Един човек имал физиономия, която приличала на обувка с протрита подметка. От години всички му се подигравали и той решил най-сетне да сложи край на всичко. Скочил в една отворена канализационна шахта да се самоубие. Навел се над дупката и точно тогава отдолу се чул глас:

Един човек карал своя Харли по плажа в Калифорния, когато изведнъж небето се разтворило и отгоре се чул гърмящ глас:

Човекът спрял мотора и вдигнал поглед към небето:

Господ въздъхнал като буря:

Човекът се замислил, покарал няколко кръгчета и накрая казал:

Господ се поусмихнал (или поне така му се сторило през облаците) и отвърнал:

Един човек отишъл при доктор и му казал:

Докторът го погледнал и усмихнат доволен рекъл:

Човекът с въздишка отвърнал:

Един човек отишъл при свети Петър и рекъл:

Петър го погледнал и казал:

Човекът отишъл за един ден — гледа: музика, танци, весели хора, хубавици, смях до късно… направо купон!
Върнал се радостен в рая и отишъл пак при Петър:

Петър въздъхнал:

Човекът пак слязъл — цяла седмица: танци, песни, маса забави, все едно сватба има!
Като дошъл обратно, попитал учудено:

Петър го изгледал строго:

И човекът се примирил… но после си спомнил думите на Петър и отишъл при него пак, щом го разбрал:

Петър го срязал:

Един човек починал. Дошъл лекар от „Бърза помощ“, констатирал смъртта, издал смъртен акт, качили ковчега в катафалката и потеглили към ритуалния дом.
По пътя обаче – дупки колкото зашеметиш – вратата на катафалката се отворила, ковчегът се изтървал, търколил се, търколил се… и накрая трупът спрял в един храст.
След малко наблизо минава бракониер. Гръмнал с пушката, доближил се, гледа… човек.

Вдигнал трупа, хвърлил го в близкото блато. Минали няколко минути и пристигнал друг бракониер. Погледнал какво е станало, решил да „довърши“ работата и хвърлил динамит за риба.
Гърмеж, бъркотия… и изведнъж — *побутване!* — трупът изплувал.

И решил да го занесе… където трябва. Взел човека, натоварил го до магистралата, изчакал да мине голям камион и му го метнал вътре, все едно е чувал брашно.
Шофьорът подскочил, побледнял:

Камионът закарал човека в „Пирогов“. Отнесли го, почнали операции, час… два… три… И накрая след осем часа се появил хирургът, изтрил потта от челото, въздъхнал дълбоко и промърморил:

…ама другия път — *давайте го направо с лекар*!

Един човек провесил свекърва си през 18-ия етаж на един блок. Свекървата започнала да му се моли, а той си надъхал спокойствие и й говорел:

Един човек рано сутринта минавал покрай един обикновен блок в обикновен квартал и чул откъм към балкон някакво ритмично чук-чук… погледнал нагоре и какво да види: на петия етаж жена се е хванала за парапета и виси извън балкона, а до нея един мъж около 40-те — разрошен, пребледнял, с пот по челото — стиска огромен чук и секач и яростно удря по… ръцете ѝ, все едно прави спешен ремонт, само че никой няма време да го спре.
Човекът долу се вдигнал на трепет и се развикал:

Мъжът горе го погледнал с очи като от кошмар и изстенал:

Човекът долу се вторачил, почесал се, поизчакал секунда и накрая:

Един човек се прибирал късно вечерта и решил да мине по най-прекия път — през гробищата. По едно време чул странен тропот и “цок-цок” като че ли някой работи с инструменти. Надникнал — гледа един старец с чук и длето кове по паметника.

Един човек се прибрал от работа много изтощен и решил да се отпусне с една топла вана. Влиза в банята — и какво да види: ваната до горе с лютеница. Той бил и много гладен, та седнал, взел си лъжица и започнал да я яде.
Обаче докато си мажел и си втръсквал лютеницата по лицето, за да изчезнат мръсните петна, отгоре в банята се показала главата на жена му:

Той се почесал и:

Един човек седял на една пейка и гледал в нищото. По едно време мина един и любопитно го попита защо е тъжен. Онзи му казал:

Мъжът седнал. Тогава тъжният човек въздъхнал и рекъл:

Един човек си отишъл. Сложили го в ковчег и го закарвали към гробищата да го погребат, а отдолу, под дъските, надничащите червеи пълзели след тях и възторжено крещели:

Един чужденец влиза с кола в България и пита на “Калотина”:

Отговорили му:

Човекът стигнал в София, огледал се — дупки тук-там по цяла педя, боклуци не само до кофите, а направо по тротоарите, и даже бездомни кучета като че ли пазят общината. Накрая попитал един софиянец:

Со фиянецът го погледнал и казал:

Един “страшен” тип ходел из квартала с лъскавата си кола и всеки път щом минавал покрай входовете, спирал, отварял вратата и започвал да псува наред.

Той простичко си казал:

Единственият мъж, след когото ще тичам, ще вика: „Хайде де, само едно резе и готово!“