Е, все пак имаше смисъл мисионерът да отиде при канибалите. Оттогава насам вече не ги е страх от грях — в сряда ядат само рибари, та да има “риба” за извинение.

Е, щом и Кулезич почна да хвали Кличко…
с нервно потрепване на главата, все едно му пречат собствените му комплименти.

Един 101-годишен дядка решил да вземе за жена една съседка—с цели две години по-млада от него.
Отишъл при попа да си запази дата за сватбата.
Попът го гледа и вика:

Дядката се подсмихнал:

Попът пребледнял:

Попът се изпотил и решил да пита като хората:

Дядката въздъхнал:

Един 90-годишен дядо тъкмо си направил фейсбук и го добавил господ в приятели…
И дядото вика: „Ей, добре де, Господи, ама защо ме добави — да не искаш нещо?“
А Господ му пише: „Само да ти пратя известие: утре ще има ‘паметна дата’. Пиши ‘Харесва ми’, да знам, че си видял.“

Един американски проповедник се разхождал по брега на Мисисипи и си мислел за паството, когато внезапно изпод вълните се чул стон:

Проповедникът се навел над водата и провикнал:

Проповедникът го изгледал строго, прибрал си ръкавиците и тихо, като през зъби, изплюл:

Един баща имал глуха дъщеря. Отишъл при доктор да търси лек. Докторът му казал:

Отишъл в кръчмата, почнал да пие — колкото може. Пил, пил… и нищо. Не го хващало, не го „довършвало“.
После влязъл в кураж:

Но и колата не го закачила. И дори комшията не го настъпил.

Вкъщи още от вратата жената му се развикала:

Един богат адвокат си купил чисто нова кола и решил да се похвали на колегите — уж за кеф, ама по-скоро да ги натика в очите. Тръгнал към кантората и понеже бил много надъхан, минал на червено.
Точно тогава един камион го връхлетял и го ударил зверски — нацепили му в предната част, точно там, където седял адвокатът по навик да се защитава. Той се изтръгнал от колата, вдигнал врява и почнал да крещи на висок глас:

Полицаят го изгледал и попитал:

Адвокатът пребледнял, бръкнал отчаяно и изпищял:

Един богаташ блъснал трима на пешеходна пътека.
Пита адвоката си:

Адвокатът:

Един боксьор ходел с дупчен чадър, докато валял като из ведро. Приятел го видял и го закачил:

Един борец започнал да мисли…
"Щом имам сила, значи мога да реша всичко."
Седнал на стола, поел една салата и казал на треньора:
"Треньоре, от днес тренирам само умно — ще печеля на кантара, не на тепиха!"

Един бунтовник в гащите ми обяви априлско въстание, но като се събудих—цялата “революция” му беше само с червено мастило и кърваво… обещание.

Един българин, един турчин и една девойка от България седели в един бар.
Когато българинът свършил с бирата си, той изсипал пълна шепа монети в сметката, хвърлил чашата във въздуха, извадил газов пистолет и започнал да стреля по нея, докато я раздробил на парчета.

Турчинът, видимо впечатлен, пиел минерална вода (нали е по-сдържан), хвърлил чашата във въздуха, извадил един табелков ключ и я „разглобил“ на две, за да стане по-ефективно.

Девойката от България, свежа като прясно изпечена баница, вдигнала бирата си, изсипала я наведнъж, хвърлила чашата във въздуха, извадила „Гаранция 45“ и застреляла и двамата, без да трепне.
После сграбчила чашата, сложила я обратно на бара и поръчала:

Един внимателно си заключва москвича, друг минава и вика:

Един габровец бил на смъртно легло. Около него се били събрали роднини и съседи. Клетникът прехрипял:

Жена му въздъхнала с възхищение:

А габровецът довършил:

Съседите онемели, а жена му избухнала:

Един грузинец минава през едно село и гледа сватба. Сяда да яде и пие и като налее още двайсет, започва да коментира съседи:

Съседът пребледнява и изрева:

Един дебел човек го осъдили на смърт със стрелбище, а той не се вдига от стола… Наложили му строг режим — започнал да ходи повече… и качил още пет кила.
После решили: “Само диета!” — пуснали го на супа без сол и хляб… и качил още пет.
Най-накрая го оставили само на вода — да се “изчисти”… и пак плюс десет.
Не издържали:

Един ден Гошо Петров отишъл за риба. Спрял колата в най-близкото село край Варна, метнал въдицата и почнал да чака. Едва минала минута — кордата дръпнала и Гошо, с типичното си самочувствие, издърпал. Изпод водата се показала една дребна рибка, която с човешки глас му прошепнала:

Гошо се засмял, взел рибката, хвърлил я на земята, стъпкал я с крак и казал:

Един ден един човек — всеки го знаеше като айляк — живееше само по веселби. “Един, пиел, пушел…” — така му викаха още от младини, и всеки му повтаряше:
“Ти няма да доживееш до старини!”
Като почнал да напредва и да му се стяга, решил най-после да види “как се нареждат нещата”, та заминал на гробището да си чака края.
Седнал си той, гледа си кръстовете… и по едно време — процесия. Приближили, попътят, клюкарите и един развълнуван глас:

И някой:

Нашият човек:

Тръгнал да си излиза, ама почти до входа — пак процесия. Същата работа, същото настроение, и пак питат:

Нашият си погледнал часовника, пребледнял и през зъби:

Един ден кралят на Англия попитал:

Те му отвърнали:

Той пак попитал:

Те пак му отвърнали:

И кралят казал:

Един ден ще разказвам на внуците си как години наред лежах на дивана, ядох, спях и чаках да мине… и всъщност така спасих човечеството — защото всички останали бяха толкова заети да се тревожат за мен, че светът не успя да се самоубие!