Дресс код:

Дресьор на лъвове по време на шоу пред публика си вади лотарийна мишена, връзва я на опашката на един лъв и обявява:

Публиката ахва, защото дресьорът първо замахва с чук, после лъвът отваря уста и… грабва мишената, сякаш е в игра за награди. Всичко става толкова бързо, че хората само примигват.
Дресьорът пак удря.
Лъвът пак отваря уста.
И мишената е цяла — нищо не е отнесено, само зрелището е по-голямо. Публиката вече е в един-единствен хор:

Накрая дресьорът се обръща към публиката:

От задните редове се чува тих, мил глас:

Дръж приятелите си близо, а враговете… добре ги “опаковай”: в багажника, с бележка “Да се отвори след пристигане”!

Дълбоко в черната, черна бездна, в една съвсем черна галактика, около една черна-черна звезда обикаля една черна-черна планета. Там до една черна-черна магистрала, дето минава през черна-черна долина, се издига черна-черна планина. Под един черен-черен връх, в черни-черни скали има черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак има двама черни-черни човека, застанали до огън с черен-черен дим. Двамата мълчат доста, и накрая единият се обажда:

Дъщеря казва на майка си:

Сядат да вечерят. Дъщерята:

Дяволът казал на Бога:

Дядо Гошо слязъл от Балкана в града и влязъл в една щандова аптека. Разглеждал, разглеждал и накрая попитал:

Дядо Коледа отива в Тайланд. Пита децата:

Дядо възпитава внучето си:

Внучето:

Дядо и баба тръгнали на разходка, изморили се, видели една пейка и решили да седнат да си починат.
Седнали… и вече така се отпуснали, че забравили да станат — и пейката ги приела като част от гледката.

Дядо и баба, над 80-годишни, решили да си припомнят „романтичните времена“. Дядото се облякъл като за бал — с риза, сако и лъскави обувки. Бабата извади от гардероба роклята с панделка и се подмаза с парфюм, все едно още има комин, който да впечатли.
Дядото тържествено казал:
„Ще те чакам на Ларгото, пред фонтанa, до театъра — в 18:00. Точно в 18:00, ясно ли е?!“
Отишъл дядото още в 17:30 и започнал да дебне по часовника. В 18:00 — няма я. В 18:15 — пак няма. В 18:45 — никаква следа. Пребледнял, взел решението да си търси обяснение, и чак в 19:00 се прибрал разярен.
Гледа бабата — стои си кротко у дома, сгънала ръце, все едно чака автобус по график.
Дядото възмутено:
„Е, бабо… ти защо не дойде? Аз те чаках като последната спирка!“
Бабата се усмихнала и казала:
„Ами… мама не ме пусна — мислела, че отново ще тръгнеш без билет.“

Дядо казва на внука си:

Внукът:

Дядо лежи на смъртен одър.
Ама тъкмо и да се примирява, изведнъж се носи мирис на прясна баница из цялата къща — топла, мазна, направо да те събуди от гроба. Дядото рязко изостря сетивата, грабва му апетитът, очите му светват: „Ей, живот има!“
Скача на крака, хуква към кухнята и още преди да е стигнал до тигана, посяга да си отчупи парченце — да му се наслади, да му се живее!
Само че бабата го удря по ръцете и му се развиква:

Дядо лежи на смъртен одър. По едно време бабата казва:

Дават на дядото, той отпива и промърморва:

Дядо пиеше по литър ракия всеки ден до края на живота си. Като го изнесоха за кремация, пуснаха огъня и… на втория ден все още си пукал, щото ракията не била за пиене — била за запалване.

Дядо пита бабата си:

След седмица дядото решава да я види и се прави на умрял. Бабата взела, обаче… не костюм — а най-официалната си “икономия”: облякла му стария кожух, вързала му вратовръзка на възел, метнала му един шал на шията, сложила го в ковчега и започнала да мрънка:

Дядото се надига от ковчега и виква:

Дядото е на смъртно легло и вика внука си:

Дядото настинал и роднините го заглеждат тревожно как кашля.

Дядото пита бабата си:

След седмица дядото решава да я изпита и се прави на умрял. Бабата го вдига, облича го с най-старото сако, навлича му вратовръзка от миналия празник, слага му чехли вместо обувки и го нарежда в ковчега.

Дядото се надига цял, дръпва си сакото и казва:

Дядото се прибира в къщи, отваря вратата и какво да види — лампата незапалена, обядът недопечен, бабата седнала на стола и като че ли току-що си е стегнала куфара… и умира.
Дядото се разплаква, излиза на двора да си дойде на акъла и си вика:

Влязъл в къщи, подредил, нагласил — светнал лампата, сготвил нещо, оправил всичко както трябва. Понеже все пак му било мъчно, излязъл към кръчмата да поприказва с другари и да се поразсее.
Пил, пил… па като се поотпушил, си рекъл:

Влязъл в къщи и що да види — огънят гори, тенджерата кипи в кухнята, бабата кърши салфетки и се смее:

Дядото се хваща за главата: