Гори небостъргач. На N етаж има детска ясла. Пожарникарите пристигат и разпъват платнище. Възпитателките започват да пускат децата през прозореца. Първото дете — пожарникарите го хващат. Второто — пак го хващат. Третото — пак го хващат. Накрая възпитателката вика:

Пожарникарят отдолу:

Горският по нощно дежурство обикаля овошките и дебне за бракониери. Наблизо се чуват веселба, смях и гюбеци от къмпинг — а той стои в униформа, целият натегнат, и му е толкова скучно, че започва да се моли някой най-накрая да направи глупост, за да може поне да си изкара нервите.
И точно тогава минава кола. По фаровете вижда човешка сянка, качила се до едно дърво. Горският се зарадва — “Ей, най-после! То бива крадене, ама не и без внимание!” — обаче реши, че иска да стане “на кеф”, а не просто да крещи.
Тихичко се промъкнал, застанал точно под човека на дървото и… вместо да спортува морал, го хванал директно през крачолите — за най-важното място. Пресегнал се, стегнал здраво и изсъскал като гръм:

Отгоре — пълна тишина. Никакво “ай”, никакво “господине”, даже въздухът се стяга.
Горският помислил, че крадецът се прави на интересен и ядосано повторил:

Пак тишина. Само че вече той позеленява — не от страх, а от гняв и логистика.
Забил ноктите, стиснал още по-силно, усукал колкото му стига нервът и почти набрал смелостта си до горе:

И тогава от дървото се чу отчаян вик, изтънял като писък:

Горският не разпознал гласа (нали кой ли разпознава, когато душата му е притисната) и изригнал:

Господ решава да си вземе малко почивка, но не може да реши къде. Тъкмо го мисли и идва ангел:

Градинка. Пейка. На пейката седи младеж с лъскав червен анцуг и такова сурово, непоклатимо лице, сякаш току-що е подписал договор за „жизнено важна доставка“.
Срещу градинката, пред нова луксозна къща, е спрян „Мерцедес-600“. До него — два джипа. Момчето хвърля поглед на часовника си, леко нервно.
Смяна на кадъра. От къщата излизат няколко души със строги тъмни костюми и тъмни очила — охрана. Застават плътно при мерцедеса, единият вдига преносимо радио и шепне нещо кратко.
После излиза нисичък дебеланко с виновно-порочно лице, оглежда се наоколо като престъпник на изпит, и се затътря към колата. Скачва на седалката зад тъмните му стъкла — и в този миг охраната се разпилява към джиповете.
Мерцедесът потегля… и точно тогава — един след друг — трите автомобила „пърхат“ нагоре: БУМ! Ламарини отлитат, улицата се задъхва в пушек, все едно някой е решил да направи демонстрация на власт чрез метеорологична катастрофа.
Смяна на кадъра. Младежът на пейката изважда от чантата си термос и червена чашка с позлата. Налива си кафе, отпива доволен, притваря очи от наслада.
Глас зад кадър:

Градският транспорт:

Грип...

Грипът прави неприлично предложение:

Гробар копае в жегата… Минава една много стара баба и го пита:

Гробарът се почесал:

Гробар към вдовицата:

Гробар сваля момиче:

Гробарят се прибира вечер и казва на жена си:

Грозната на вид жена влиза в едно такси.

Грозни жени няма! Има нещо като „незавършен процес“ — малко козметика… или малко пиене!

Група туристи посетила ферма за паяци и змии. Доведоха ги до прозрачна платформа насред пясъчник, заобиколен от мрежи.
Собственикът се усмихнал и извикал:

Настъпи гробна тишина. Всички гледат… страх в очите… нищо.
И точно тогава един турист — без грам да мисли — скочил вътре. Първо облизали страхът, после паниката, после… змия се вдигнала на две, паук се раздвижил, но човекът се свлякъл на бегом и стигнал до края! Излязъл целият оклюмал, но жив и усмихнат.
Собственикът:

Туристът прибрал парите и се прибрали в хотела. Седнал на леглото, изтърсил въздишка и казал на жена си:

Жена му го погледнала с онази спокойна усмивка и хладно:

Поука: Ако има награда за храброст, винаги някой друг ти е пуснал старта.

Губиш си телефона — значи без сигнал.
Без сигнал — без известия.
Без известия — без план.
Без план — без контрол.
Без контрол — без спокойствие.
Без спокойствие — без сън.
Без сън — на следващия ден си като зомби.
Като зомби — изглеждаш зле.
Изглеждаш зле — никой не те забелязва.
Никой не те забелязва — оставяш се сам.
Сам — до стената.
До стената — в ъгъла.
В ъгъла — тишина.
Тишина — депресия.
Депресия — край.
Извод: Не си губи телефона — иначе направо си пишеш некролог.

Гълъбин Боевски постави нов световен рекорд — опит за пренасяне на девет килограма кокаин в ръчния багаж…
и той не просто го пренесе — дори си го регистрира като „багаж наднормено“, за да мине по-тихо през гейта.

Гърция обявява война на Япония.
Японският главнокомандващ пита:

Гръцкият главнокомандващ пита:

ДНЕС В БАНКАТА ВЛЯЗОХА ДВАМА С МАСКИ. НАСТЪПИ ГОЛЯМА ПАНИКА. ЕДНИЯТ РЕКЕ: „СПОКОЙНО, НЯМА ОБИР!“ АМА ВТОРИЯТ МУ ПРИШЕПНА: „ТИ СИ В ГРЕШНАТА СЦЕНА… ТОВА Е САМО ПРЕПОДГОТОВКА ЗА КРЕДИТ!“ И КАТО ЧУХА ДУМАТА „ПРЕПОДГОТОВКА“, ХОРАТА ОТ ОПАШКАТА СЕ ПРЕГЪРНАХА ДА СИ ВЗЕМАТ НУМЕРА…

Да ви кажа, не мога да повярвам за какви глупости се хващат някои хора. Ние с жена ми отдавна сме заедно — 47 години. Има спорене, има нерви, има какво ли не… но развод — никога! Ние, ако ще е “край”, то поне да е с план: за лоши чувства — да, за драми — да, но за развод — не.

Да ви целунат, докато спите, е една от най-изисканите форми на любов.
Освен ако не сте в охрана — тогава вече звучи като служебна дисциплина.