Вътрешнофирмена заповед: „По повод обявения траур в страната нареждам всички клиенти да бъдат посрещани с усмивка — но да си я гледат само в черно-бял режим.“
Черен хумор
Вътрешнофирмена заповед: „По повод обявения траур всички служители да преминат на мълчалив режим — и най-вече мониторите: превключете ги на черно-бял, за да не се вижда никой, освен скърбящият шеф.“
Черен хумор
Вярно, че е жега, ама чак да се намира човек, който да не мирише — абсурд! Нали иначе ще излезе, че не е жив… просто е сложен в хладилника!
Черен хумор
Г-н Либерман — една неделя на обяд — отива при г-н Аврамов да си иска стария заем, голяма сума, дадена още отпреди време. Аврамов удобно си похапва агне на фурна…
Аврамов, стига вече! Много добре знаеш, че трябва да ми върнеш парите!
Нямам как, Либерман… Фалирах. Нямам никакви пари. Само да почакаш…
Нямаш пари, а си ял агне…?
Как да не е бедно — агнето. Нямах с какво да го нахраня…
Черен хумор
Габровец към тежко болната си съпруга:
Мине, щом няма да ти се оправи, поне да не харчим за ток — да загасим лампата, а?
Черен хумор
Габровец лежи на смъртен одър. Жената му:
Пешо, ти се сети — тя се е видяла… да ме пита как се гаси лампата!
Черен хумор
Габровец на смъртно легло:
Скъпа, дай черния часовник на Пешо!
По-добре на Васко!
На Пешо!
На Васко!
Я, кажи да се разберем — ти ли си на изпът, или аз?
Черен хумор
Габровец при доктора:
Докторе, защо сте пребледнял?
Днес умря един мой пациент…
Това да ви е за урок! Поне като е толкова “важен”, настоявайте и за бакшиш предварително…
Черен хумор
Габровец се качил да чисти снега от покрива. Подхлъзнал се и докато пада викал на жена си:
Женоооо, за мене храна не готви! Аз в моргата ще ям… за последно!
Черен хумор
Габровец се настанява в хотел на морето и пита:
Може ли да ни дадете стая малко по-евтино?
Разбира се — но коя да ви е, с изглед към морето или с изглед към паркинга?
С изглед към паркинга… Само че ще гледаме през прозореца към морето.
Тогава няма как да е по-евтино.
Ами добре — тогава ще гледаме морето… през прозореца в главата си.
Черен хумор
Габровка лежи на смъртен одър… Мъжът ѝ:
Пено, тя се е видяла, ми да угася лампата…
Черен хумор
Гаджето ми каза, че е бременна. Разплаках се. И аз съм свикнал да гледам как растат проблемите — само че този път поне да не ми ги носят от чужда врата.
Черен хумор
Генко вдига тост за рождения ден на шефа:
Пожелавам любовницата ви да е като София Лорен…
Благодаря… — промърморва шефът.
…само че да е родена 1934-та, нали, за да има и характер, и стаж!
Черен хумор
Германският лекар:
Ние понякога допускаме грешки – от едно го лекуваме, а той си тръгва от друго…
Българският лекар:
Ние пък, никога не допускаме грешки – от каквото го лекуваме, точно от това си умира… само дето го лекуваме отначало по 3 пъти, за да сме сигурни!
Черен хумор
Гилотината е вдигната. Докарват поредния осъден. Той стъпва на ешафода, приближава се до палача и нещо му шепне на ухото.
Добре, добре, вървете — маха с ръка палачът. — Само че следващия път, когато пак ви се прииска да спорите с присъдата… уведомете съдията, не мен.
Черен хумор
Главният лекар излиза в отпуск и минава на последна визитация.
Е, довиждане, Петров. Довиждане, Иванов. Довиждане, Михайлов…
Последният пациент, гледа го замислено, а лекарят се обръща и:
…Сбогом, Николов.
Докторе, а не беше ли “добре” да оставите малко хапчета?
Оставих ти ги. Само дето… са последните. От утре почвам на “последна визитация” всички!
Черен хумор
Главният лекар крещи на санитаря:
Луд ли си!? Защо казваш на пациент с амнезия, че след операцията „ще си спомни всичко“!
Ами тръгна ли да се паникьоса…
И какво, повярва ли?
Да.
А аз казах — „временна загуба на паметта“…
Черен хумор
Главният лекар пита дежурния:
Колко пациента починаха тази нощ?
Три.
Странно… аз изписах четири направления за контролен преглед.
Черен хумор
Главнокомандващият обикаля лазарета.
От какво си болен, юначе?
Гонорея, господин генерал.
С какво те лекуват?
Тампон с йод, господин генерал.
Следващото легло.
А ти, юначе?
Грип.
С какво те лекуват?
Тампон с йод.
Нещо да се оплачеш?
Никак.
Третото легло.
А ти, юначе?
Ухо.
С какво те лекуват?
Тампон с йод.
Нещо да се оплачеш?
Само едно, господин генерал… Ако може, давайте първо мене — да не стане йодът студен.
Черен хумор
Гласувах и рекох на представителя на СИК:
Ще поседна за малко.
Прилоша ли ви, господине?
Не, не ми е лошо, ама ще почакам да дойде да гласува и комшията.
И той ли ще гласува тук? Скоро ли ще пристигне?
Абе, едва ли… Отдавна го няма — помина си, ама го пише в списъка, значи явно ще го пуснат първо по пощата… та ще почакам да го видя лично.