Да влезеш в асансьора след някой, който току-що е “отворил завеса” — направо вълшебно! Да стигнеш 5 етажа надолу и да не издаваш звук — неповторимо! А накрая, когато излезеш, да те чака на вратата красивата съседка от горния етаж и да ти каже: „Ти май си забравил как се диша…“ — безценно!!!

Да питам—тези Raid таблетки против комари преди или след ядене се вземат? Вече ги сложих, сложих ги и по чорапите, и пак няма ефект… Май комарите са на диета—само “хапват”, без да се махат!

Да се казва „насра се от страх“ не е коректно. Трябва да се казва: „Обяви кафяв код за опасност!“

Да си грозен си има и предимства… снимките ти не се развалят толкова бързо — батерията на телефона ти издържа цели три дни повече, защото никой не иска да ги гледа дълго!

Да си грозен си има предимства — хората вече не те гледат толкова дълго, та батерията на телефона ти издържа цяла седмица… вместо да я изтощиш от снимки.

Да си жив и здрав на патерици — ама поне да не паднеш от кеф, че вече си „стабилен“.

Да си кръстиш кучето “Торпедо” и да го пуснеш да тича на северния плаж в Бургас е лоша идея… не че ще плува—просто ще го последват всички рибари.

Да си пуснеш чалга за да се успокоиш е все едно да си пуснеш свирка в хола и да се надяваш тишината да дойде сама.

Да си пуснеш чалга, за да ти стане по-добре е все едно да се напънеш за да ти мирише хубаво!

Да си тъп е като да си глух. Всички ти говорят “стана страшно!”, а ти само гледаш и казваш: “Не съм чул… къде?”

Да ти кажа, свате, омръзна ми вече тая криза. Веднъж да свърши, че да си почнем пак “редовната икономия” — от време на време, ама по график.

Даа, лоша репутация имам явно… Пуснах статус: „Откраднах велосипеда“. И от 2000 човека само един попита: „Кой?“ Всички останали веднага: „Къде?“

Дадох детето на комшиите да го изведат до парка, а те след 9 минути го върнаха… с куфарче. Казали: „Не може да мине неделя без инцидент — дежурният в зоопарка вече ни пуснаха на работа!“

Дали е някакво съвпадение, че откакто основаха Здравната каса, отмениха и смъртното наказание…
защото вече никой не умира бързо — чака се, докато „одобрят“ кой е виновен.

Двaмa дядовци с бастуни се разхождaт и си говорят.

Два комара – баща и син – се надвесват над кофа с вода. Малкият комар оглежда небето и пита:

После погледът му пада към дъждовните капки в движение и пак пита:

Изведнъж към плажа надига едно момче с термос и широка шапка, мята се и се върти нервно, сякаш търси спасение.

Бащата се примъква, въздъхва тежко и казва:

Два котарака седели на края на покрива и се надпреварвали кой ще слезе най-надалеч, без да си помисли, че може да падне. По едно време единият се надвесил толкова, че другият попитал:

А първият спокойно:

Два призрака излезли в полунощ от стария мазет. Единият вдигнал пръст:

Другият кимнал:

Първият се стреснал:

Вторият въздъхнал:

Два таралежа решили да си играят на магазинер и купувач. Единият бил малко по-умен от другия. По-умният бил магазинерът…

Разменили се. По-умният:

Двама ВиК техници — стар опитен и млад стажант — стигат до мястото на аварията: канализационна шахта, а отгоре едва се вижда люкът, толкова е “плътно” вътре!
Старият без много приказки се съблича, наглася се и се гмурва. След минута-две изплува, изтръсква се и:

Младият подава. Онзи пак се гмурва, след малко изплува:

Младият подава. Старият се позамисля още малко, после:

Минава време. Стажантът почва да се чуди, гледа, чака… Накрая старият изплува, надига люка, отдолу всичко вече си тече, шахтата изчистена. С горд тон казва: