Влиза един в бръснарницата с три косъма на главата и вика:

Сяда на стола, бръснарят взема машинката, подкарва я наляво — и изхвърча единият косъм. Никак не се шашка, само кимва и машинката продължава надясно — вторият косъм пада.
Бръснарят пребледнява, започва да се оправдава:

Клиентът рязко се изправя, поглежда се в огледалото, цъка с език и се обръща към него:

Влиза един в една обществена тоалетна. По едно време поглежда — няма кърпички, няма тоалетна хартия, нищо.
И с възмущение извикал:
„Къде е книгата за оплаквания?! Да я оправя най-накрая с нещо… че не ми стига въздух!“

Влиза един пич в аптеката и казва на аптекарката:

Аптекарката му дава две. На сутринта същият пич излиза от вкъщи и бърза като луд към аптеката, подскача нервен пред магазина.

Влиза мъж в бар с голям пакет под мишница. Сяда и още щом го сложи на масата, подвиква:

Барманът мигом му я наля. Мъжът я изстреля на екс и веднага пак:

И пак на екс. И пак:

Барманът го поглежда:

Мъжът:

Барманът:

Мъжът:

Влиза мъж в книжарницата и пита:

Влиза пациент при доктора и пита:

Пациентът извадил портфейла, платил и излязъл.
Докторът въздъхнал и добавил:

Влиза продуцентът на латиносериал при сценаристите, ама бесен:

Влизам в трамвая и всички ме гледат така, сякаш всеки момент ще започна да раздавам бомби… или поне визитки с графика.
Сигурно е от очилата — такива са, че изглеждат като таймер.
Или от начина, по който се преструвам, че търся билет… все едно проверявам дали е “активно”.
Или най-вероятно е заради колана ми — уж е за инструменти, ама хората си знаят работата…

Влизат в бара двама. Поръчват си две водки и искат да им дадат една капачка от бира. Барманът им стана любопитен и ги загледал — седнали на маса в ъгъла, единият тихичко изсипал малко водка в капачката и извадил от джоба си един-единствен ма-а-а-алък… сапун.
И казал:

Влюбени се гледат в очите.
Тя (изплашено):

Той (успокоително):

Влязох в затвора, защото държавата ме обвини в нелоялна конкуренция — правел същите банкноти, каквито и тя, само че с по-читав воден знак.

Внимание!!!
Излезе опасен вирус наоколо. Нарича се **ЗАДАЧА**. Ако ви я пратят от колега, от шефа или от някой друг по електронната поща/чат—**НЕ Я ОТВАРЯЙТЕ!**
Този вирус моментално изяжда личния ви живот. Ако все пак сте “влезли в контакт” с **ЗАДАЧА**, облечете си якето, звъннете на няколко верни приятели и отидете право в най-близкото кафене.
Поръчайте противоотрова, известна като **КЪСМЕТ**. Повтаряйте “само едно кафе” отново и отново, докато **ЗАДАЧА** не бъде напълно елиминирана от графика ви—тоест докато изчезне от “днес” и се премести в… “някой друг ден”.
После препратете това съобщение веднага на поне **5 приятели**. Защото ако нямате 5, значи вече сте заразени: **ЗАДАЧА** контролира живота ви и най-лошото е, че вече почвате да казвате “Ще го видя” с надеждата, че само така звучи.
Помнете: вирусът е смъртоносен! Особено за хора, които са казали “ОК, веднага”.

Внуче пита дядо си:

Водолаз влиза в морето със стълба, въже и цялата си екипировка. Изведнъж чува хлопване и вижда човек без никаква екипировка, който минава покрай него и продължава надолу като стрелата на екипа. Водолазът се шашка и тръгва след него — стига 10 метра, човекът го подминава. Спуска се още 10 метра — пак го подминава. Вече кипва от яд, изважда тефтерче и пише:

Човекът взима тефтерчето, поглежда го, после отвръща:

Водопроводчикът Харалампи, като по неволя счупи единствената бутилка ракия, погледна приятелите си с виновна физиономия и веднага им стана ясно: от този момент нататък вече не прави „ремонт“, а „ремонт на настроението“ — и то изцяло на водка.

Вожд на индианско племе събрал народа си и казал:

Събрали най-дебелите борове от гората, отлепили смолата, изчистили сметките, взели една стара котка за навигация и започнали работа като по учебник. Направили гориво от кактус, изгладили фюзелажа с каменни длета и накрая натъпкали “двигател” с купчина луладжийски въображение.
Готови. Вождът гледа тържествено:

Натъпкали надпис “ПО СОФИЯ” на кораба, запалили “двигателя” и… БУУУМ!
Дим, миризма, всички се търкалят, вождът се вдига целият изгорен, без една ръка, без две нерви, поглежда към хоризонта и тихо казва:

Вождът на едно канибалско племе съобщава на пленения мисионер на съвършен английски:

Пленникът примигва:

Война. Гърмежи, викове... В окопа командирът подскача и крещи:

Войник праща от казармата колет на баба си. Вътре има мобилен телефон и бележка:

Баба го включва, дръпва кабелчето… и от високоговорителя се чува:

Волдемор дава интервю.
Журналистът:

Волдемор: