В туристическа агенция влязла възрастна дама с елегантна шапка и малко кученце в ръце. Погледнала служителя и казала:

Служителят се усмихнал:

В тъмна уличка:

В хирургията. Операция. В един момент спира токът. Като пак светва, сестрите пребледняват — операционната маса е празна?!
Главният лекар, съвсем спокоен:

След минутка добавя:

В хотел пристигат младоженци. Младоженецът на 85, булката на 23. Той изглеждал толкова изтощено, че персоналът започнал да се тревожи: „Ама ако на първата брачна нощ му стане… какво ще правим? И без това администрацията обича да води бумаги!“
През нощта младоженецът се клател, а на сутринта вратата на стаята се отворила със скърцане. Булката пребледняла, залитнала и почти се свлякла до рецепцията.
Рецепционистът:

Булката (шепнешком):

Рецепционистът:

Булката:

В хотел:

В храма влиза млад тарикат и, още с първата си крачка, удря по бузата дякона, после се подсмихва:

Дяконът, който някога е бил покаял се уличен боец, без много приказки го праща с един замах право до олтара и отсича:

Богомолците се стъписват:

Клисарят се чува да шепне:

В цветарски магазин:

В църквата влязъл млад селяндур, шамаросал дякона и прехвърчал ухилен:

Старият дякон — бивш покаял се борец по улични хватки — само го погледнал, после го изритал като кегла и рекъл:

Настанилите се благочестиви хора занемели:

Клисарят нервно прошепнал:

В час по математика.
Учителката:

Колко е две по две?

След малко в клас се чува шепот:

В “АГ болница” родилката току-що беше избутала последния си кураж. След часове напъни най-накрая докторът срязал пъпната връв, сложил бебето в ръцете на майката и с възторг извикал:

После, без много да мисли, се запътил към отворения прозорец, вдигнал бебето над главата и пак извикал:

От долу цялата рода — и женската, и мъжката — които вече бяха окупирали почти целия двор, започнали да скачат, да пляскат и да се прегръщат:

Точно тогава докторът, явно решил да “уточни” новината, хванал бебето за крачетата, започнал да го тряска у прозореца във всеки възможен ръб, натиснал го още няколко пъти в стената и накрая го засилил от 5-ия етаж право долу в двора — където всички се трупали като за празник.
Настанала тишина. Никой не вярвал на очите си. Някой се объркал, друг пребледнял, а докторът, целият в петна, се усмихнал и с успокоителен тон казал:

Важно съобщение! Носете маска и у дома, дори когато сте сами. Не заради вируса — а за да не ви се отваря апетитът и да ядете по-малко, докато диша̀те през плат!

Вампир влиза в пекарна посред бял ден с гръм и трясък и вика на пекаря:

Пекарят го гледал, гледал… и накрая казал:

Вампирът се намръщи:

Варненка на интервю за работа в София:

В този момент се обажда колежка — вече бивша варненка, но още неизмита от варнЯнската диалектичност:

Веган преби баба си, щото си купила мед за коледната питка… и после се обади да пита дали „пчеличките“ може да са съгласни.

Веган съм не защото обичам животните, а защото не понасям зеленчуците — толкова са мразовити, че и да ги погледнеш, ти се отнема апетитът.

Веднага щом опита кюфтетата на гаража, виетнамският турист усети вкуса на родината…
но после разбра, че това не е виетнамската подправка, а нашият “гаражен” лютив бонбон.

Веднъж директорът на затвора извикал при себе си палача и му направил строга забележка да не се държи толкова грубо с осъдените на смърт.
Вярно, че са обречени, но поне до последния миг им се полага човешко отношение.
На следващия ден водят нов осъден на смърт. Палачът го посрещнал пред ешафода, сложил му ръка на рамото, погалил го нежно по главата и с широко усмивка възкликнал:

Веднъж докато си карах колата, една пчела се вмъкна през прозореца. Отбих рязко настрани, за да не ме ужили, и я метнах през прозореца… само че като спрях, установих, че съм убил не пчелата, а картата за паркинга.

Ветроупорните скиорски гащи са с двупосочен ефект — освен че спират вятъра, спират и миризмата. Един път си на пистата, всичко е супер… ама ако влезеш в бърлогата на мечката или се изпуснеш, тя няма да те усети от вятъра — ще те усети от аерозола.

Вече девети ден вали, жена ми е толкова депресирана, че само седи пред прозореца и гледа като че ли чака някой да си събере облаците. Казах ѝ: „Скъпа, хайде да се развеселим!“ — тя: „Не мога… ако продължи, ще направя дъжда вътре.“ Така че… дръжте палци — докато не я пусна през тавана, поне.